Международната космическа станция ще се сдобие с нов модул (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Международната космическа станция ще се сдобие с нов модул (снимки) 42
Снимка: Роскосмос

Международната космическа станция ще се сдобие с нов модул (снимки)

За 21 юли е насрочен стартът на руския отсек "Наука"

| Редактор: Стоян Гогов 20 16185

Съвсем скоро Международната космическа станция ще нарасне, защото ще се сдобие с още един модул. Той е дело на Роскосмос, а разработката му започва още преди 15 години. На 21 юли модулът "Наука" ще бъде изстрелян с ракетата "Протон-М". Какво знаем за модула и ракетата?

Избраната ракета

"Протон-М" излита за пръв път през 1965 година и се превръща в работния кон на съветската и руска космическа програма. Тя не е предназначена за пилотирани полети, а за извеждането на тежки товари в орбита.

Вижте как изглежда ракетата "Протон-М" >> >> >>

Днес модернизираната версия разполага с осъвременена електроника, но конфигурацията й е почти непроменена. Първата степен използва 6 ракетни двигателя RD-275, които работят с токсичната комбинация от диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин. Втората степен използва 3 двигателя RD-0210 и един RD-0211, отново горящи токсичното гориво, с което работи и третата степен имаща само един RD-0212 двигател. Едва четвъртата степен разчита на RD-58M, който изгаря комбинацията от течен кислород и керосин. Успешните пускове на Протон са над 90%, но сложното съхранение на горивото правят стартовете сложни.

На ниска околоземна орбита "Протон-М" може да изведе 22 000 килограма, а на геостационарна орбита - 6 300 кг.

Около "Протон" има и два други любопитни факта. На чертожната дъска ракетата се ражда изцяло с военно предназначение - да изстреля свръхтежка водородна бомба с мощност от 100 мегатона към Америка, но в последствие СССР се отказва от направата на такова оръжие. В един момент Съветския съюз смята да създаде модифицирана версия на "Протон", с която да прати хора на Луната, но идеята не пеели привърженици във висшите еталони на властта.

Макар и първият полет да е през 1965 година, Русия планира да ползва "Протон" поне до 2025 година.

Днес "Протон-М" е една от най-надеждните, мощни, но и евтини ракети на Роскосмос. Цената й е сходна с тази на Falcon-9. Единствената по-мощна руска ракета е "Ангара-5", която все още не е летяла много пъти и е по-скъпа и несигурна. Така се оказва, че единствено старата съветска ракета е способна да изстреля новия руски модул към МКС.

Какво е предназначението на "Наука"

Многофункционалният лабораторен модул "Наука" ще се превърне в едно от най-важните допълнения за руския сегмент на Международната космическа станция.

Вижте как изглежда модулът "Наука" >> >> >>

Дължината на модула е 13 метра, диаметъра на интериора е 4,1 м, а масата му - 20 300 килограма.

Модулът ще добави към станцията ERA - Европейска роботизирана ръка, която би била много полезна при поддръжката на станцията. Наред с това модула има 16 места за закачане отвън, които биха се ползвали за редица научни експерименти, търсещи ефектите на престоя в открития космос.

"Наука" има система за производство на кислород, която може да набави достатъчо О2 за 6 души. С нея идва втората тоалетна със система за рециклиране на вода от урина. 

Към "Наука" може да скачат и космически кораби, защото има специален шлюз.

Изключително полезен за учените в орбита ще е вътрешният обем, който предлага 21 места за монтиране и провеждане на експерименти. Вътрешното пространство обаче може да се ползва и за склад на товари.

Новият модул ще служи и като място за отдих на екипажа, като ще има и панорамен прозорец за снимки и наблюдение на Земята. В модула ще има и каюти за руските космонавти.

"Наука" ще се използва и за контрол на височината на МКС.

Най-голямо е значението на модула за Русия, която ще се сдобие със собствен отсек за експерименти и ще получи повече пространство на МКС.

Проблемите на "Наука"

Модулът се разработва от началото на този век. Първоначално "Наука" трябваше да се изстреля към МКС през 2007 година. Множество проблеми обаче станаха причина за отлагането.

Проблем с теч на гориво замърсява целия модул, което налага бавно и скъпо почистване. В последствие се оказва, че горивото е унищожило част от оборудването на модула, което налага нов ремонт.

Междувременно изтича гаранция на задвижващата система и Роскосмос поръчва нова. Наред с това се оказва, че резервоарите също са претъпели повреда.

Голяма част от оборудването на модула е произведено през 2005 година, а отлагането на изстрелването изкарва наяве пропуски в конструкцията или по-често - приключване на гаранцията и остаряване. Така се налага дори здрави системи да бъдат произведени наново и заменени.

Роскосмос завиши контрола на качеството в последното десетилетие. Крайният резултат е, че над 15 години след създаването на модула той е готов да лети към МКС. Тук обаче възниква друг проблем.

Русия планира да се откаже от МКС след 2025 година, което означава, че експлоатацията на скъпия модул няма да е много дълга. За сметка на това, макар да няма ясни данни, цената на модул "Наука" е доста висока, като само изстрелването на ракетата "Протон-М" струва около 65 милиона долара.

Международната космическа станция ще се сдобие с нов модул (снимки) 42

Международната космическа станция ще се сдобие с нов модул (снимки)

За 21 юли е насрочен стартът на руския отсек "Наука"

| Редактор : Стоян Гогов 20 16185 Снимка: Роскосмос

Съвсем скоро Международната космическа станция ще нарасне, защото ще се сдобие с още един модул. Той е дело на Роскосмос, а разработката му започва още преди 15 години. На 21 юли модулът "Наука" ще бъде изстрелян с ракетата "Протон-М". Какво знаем за модула и ракетата?

Избраната ракета

"Протон-М" излита за пръв път през 1965 година и се превръща в работния кон на съветската и руска космическа програма. Тя не е предназначена за пилотирани полети, а за извеждането на тежки товари в орбита.

Вижте как изглежда ракетата "Протон-М" >> >> >>

Днес модернизираната версия разполага с осъвременена електроника, но конфигурацията й е почти непроменена. Първата степен използва 6 ракетни двигателя RD-275, които работят с токсичната комбинация от диазотен тетраоксид и асиметричен диметилхидразин. Втората степен използва 3 двигателя RD-0210 и един RD-0211, отново горящи токсичното гориво, с което работи и третата степен имаща само един RD-0212 двигател. Едва четвъртата степен разчита на RD-58M, който изгаря комбинацията от течен кислород и керосин. Успешните пускове на Протон са над 90%, но сложното съхранение на горивото правят стартовете сложни.

На ниска околоземна орбита "Протон-М" може да изведе 22 000 килограма, а на геостационарна орбита - 6 300 кг.

Около "Протон" има и два други любопитни факта. На чертожната дъска ракетата се ражда изцяло с военно предназначение - да изстреля свръхтежка водородна бомба с мощност от 100 мегатона към Америка, но в последствие СССР се отказва от направата на такова оръжие. В един момент Съветския съюз смята да създаде модифицирана версия на "Протон", с която да прати хора на Луната, но идеята не пеели привърженици във висшите еталони на властта.

Макар и първият полет да е през 1965 година, Русия планира да ползва "Протон" поне до 2025 година.

Днес "Протон-М" е една от най-надеждните, мощни, но и евтини ракети на Роскосмос. Цената й е сходна с тази на Falcon-9. Единствената по-мощна руска ракета е "Ангара-5", която все още не е летяла много пъти и е по-скъпа и несигурна. Така се оказва, че единствено старата съветска ракета е способна да изстреля новия руски модул към МКС.

Какво е предназначението на "Наука"

Многофункционалният лабораторен модул "Наука" ще се превърне в едно от най-важните допълнения за руския сегмент на Международната космическа станция.

Вижте как изглежда модулът "Наука" >> >> >>

Дължината на модула е 13 метра, диаметъра на интериора е 4,1 м, а масата му - 20 300 килограма.

Модулът ще добави към станцията ERA - Европейска роботизирана ръка, която би била много полезна при поддръжката на станцията. Наред с това модула има 16 места за закачане отвън, които биха се ползвали за редица научни експерименти, търсещи ефектите на престоя в открития космос.

"Наука" има система за производство на кислород, която може да набави достатъчо О2 за 6 души. С нея идва втората тоалетна със система за рециклиране на вода от урина. 

Към "Наука" може да скачат и космически кораби, защото има специален шлюз.

Изключително полезен за учените в орбита ще е вътрешният обем, който предлага 21 места за монтиране и провеждане на експерименти. Вътрешното пространство обаче може да се ползва и за склад на товари.

Новият модул ще служи и като място за отдих на екипажа, като ще има и панорамен прозорец за снимки и наблюдение на Земята. В модула ще има и каюти за руските космонавти.

"Наука" ще се използва и за контрол на височината на МКС.

Най-голямо е значението на модула за Русия, която ще се сдобие със собствен отсек за експерименти и ще получи повече пространство на МКС.

Проблемите на "Наука"

Модулът се разработва от началото на този век. Първоначално "Наука" трябваше да се изстреля към МКС през 2007 година. Множество проблеми обаче станаха причина за отлагането.

Проблем с теч на гориво замърсява целия модул, което налага бавно и скъпо почистване. В последствие се оказва, че горивото е унищожило част от оборудването на модула, което налага нов ремонт.

Междувременно изтича гаранция на задвижващата система и Роскосмос поръчва нова. Наред с това се оказва, че резервоарите също са претъпели повреда.

Голяма част от оборудването на модула е произведено през 2005 година, а отлагането на изстрелването изкарва наяве пропуски в конструкцията или по-често - приключване на гаранцията и остаряване. Така се налага дори здрави системи да бъдат произведени наново и заменени.

Роскосмос завиши контрола на качеството в последното десетилетие. Крайният резултат е, че над 15 години след създаването на модула той е готов да лети към МКС. Тук обаче възниква друг проблем.

Русия планира да се откаже от МКС след 2025 година, което означава, че експлоатацията на скъпия модул няма да е много дълга. За сметка на това, макар да няма ясни данни, цената на модул "Наука" е доста висока, като само изстрелването на ракетата "Протон-М" струва около 65 милиона долара.