Могат ли глактическите облаци да диктуват климата на Земята? | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Могат ли глактическите облаци да диктуват климата на Земята?
Снимка: NASA, ESA and the Hubble Heritage (STScI/AURA)-ESA/Hubble Collaboration Acknowledgment: M. Crockett and S. Kaviraj (Oxford University, UK), R. O'Connell (University of Virginia), B. Whitmore (STScI) and the WFC3 Scientific Oversight Committee.

Могат ли глактическите облаци да диктуват климата на Земята?

Учените имат убеждаващи доказателства за това

| Редактор: Стоян Гогов 4 799

Времето на Земята се променя в зависимост от това къде се намира тя в годишния си цикъл около Слънцето. Но възможно ли е климатът тук да бъде повлиян и от позицията на Слънчевата система в нейната орбита около центъра на Млечния път?

Ново проучване предполага, че период на ледников период преди около два милиона години може да е бил предизвикан от мъглявини, пише NewAtlas.

Точно както магнитното поле на Земята предпазва повърхността от опасна радиация от Слънцето, Слънцето всъщност защитава Земята и другите планети от междузвездните космически лъчи. Слънчевият вятър създава един вид балон, наречен хелиосфера, който се простира на 130 астрономически единици (AU) от звездата ни - за справка Земята е на 1 AU, а Плутон е на по-малко от 40 AU.

Ново проучване предполага, че преди няколко милиона години хелиосферата се е свила до малка част от сегашния си размер. През това време влиянието на Слънцето се простира до само 0,22 AU, или около половината път до Меркурий - и излагането на Земята на междузвездната среда може да е потопило планетата в "хладилник".

Какво може да надвие Слънцето толкова драматично?

Изчислено е, че студените газови облаци, носещи се около галактиката, са поне 10 000 пъти по-плътни от обичайната междузвездна среда и ако слънчевата система премине през такава, това налягане теоретично може да свие хелиосферата. Така че за новото проучване учени от Харвардския и Бостънския университет изследват тази възможност.

Слънчевата система орбитира около свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Една пълна обиколка отнема 230 милиона години. Можем да кажем, че преди една галактическа година динозаврите точно са се появявали "на сцената".

Проследявайки пътя на Слънцето през последните няколко милиона години, екипът установи, че може да сме преминали през структура, известна като Местната лента на студените облаци (LRCC) преди около два до три милиона години.

Облакът може да е блокирал хелиосферата за период от няколко века до милион години, оставяйки Земята напълно изложена на частици в облака през това време.

Тази времева рамка съответства на геоложки доказателства за повишени нива на изотопи на желязо 60 и плутоний 244, открити в проби от океана, антарктически сняг, ледени ядра и дори на Луната.

Температурните записи също показват, че това съвпада с началото на кватернерния период на заледяване, дългосрочна ледникова епоха, започнала преди около 2,5 милиона години.

Други изследвания свързват земните цикли със събития, случващи се в галактически мащаб. Едно например предполага, че континентите се образуват по-бързо, когато слънчевата система навлиза или излиза от спиралните ръкави на Млечния път.

Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy.

Могат ли глактическите облаци да диктуват климата на Земята?

Могат ли глактическите облаци да диктуват климата на Земята?

Учените имат убеждаващи доказателства за това

| Редактор : Стоян Гогов 4 799 Снимка: NASA, ESA and the Hubble Heritage (STScI/AURA)-ESA/Hubble Collaboration Acknowledgment: M. Crockett and S. Kaviraj (Oxford University, UK), R. O'Connell (University of Virginia), B. Whitmore (STScI) and the WFC3 Scientific Oversight Committee.

Времето на Земята се променя в зависимост от това къде се намира тя в годишния си цикъл около Слънцето. Но възможно ли е климатът тук да бъде повлиян и от позицията на Слънчевата система в нейната орбита около центъра на Млечния път?

Ново проучване предполага, че период на ледников период преди около два милиона години може да е бил предизвикан от мъглявини, пише NewAtlas.

Точно както магнитното поле на Земята предпазва повърхността от опасна радиация от Слънцето, Слънцето всъщност защитава Земята и другите планети от междузвездните космически лъчи. Слънчевият вятър създава един вид балон, наречен хелиосфера, който се простира на 130 астрономически единици (AU) от звездата ни - за справка Земята е на 1 AU, а Плутон е на по-малко от 40 AU.

Ново проучване предполага, че преди няколко милиона години хелиосферата се е свила до малка част от сегашния си размер. През това време влиянието на Слънцето се простира до само 0,22 AU, или около половината път до Меркурий - и излагането на Земята на междузвездната среда може да е потопило планетата в "хладилник".

Какво може да надвие Слънцето толкова драматично?

Изчислено е, че студените газови облаци, носещи се около галактиката, са поне 10 000 пъти по-плътни от обичайната междузвездна среда и ако слънчевата система премине през такава, това налягане теоретично може да свие хелиосферата. Така че за новото проучване учени от Харвардския и Бостънския университет изследват тази възможност.

Слънчевата система орбитира около свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Една пълна обиколка отнема 230 милиона години. Можем да кажем, че преди една галактическа година динозаврите точно са се появявали "на сцената".

Проследявайки пътя на Слънцето през последните няколко милиона години, екипът установи, че може да сме преминали през структура, известна като Местната лента на студените облаци (LRCC) преди около два до три милиона години.

Облакът може да е блокирал хелиосферата за период от няколко века до милион години, оставяйки Земята напълно изложена на частици в облака през това време.

Тази времева рамка съответства на геоложки доказателства за повишени нива на изотопи на желязо 60 и плутоний 244, открити в проби от океана, антарктически сняг, ледени ядра и дори на Луната.

Температурните записи също показват, че това съвпада с началото на кватернерния период на заледяване, дългосрочна ледникова епоха, започнала преди около 2,5 милиона години.

Други изследвания свързват земните цикли със събития, случващи се в галактически мащаб. Едно например предполага, че континентите се образуват по-бързо, когато слънчевата система навлиза или излиза от спиралните ръкави на Млечния път.

Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy.