Първични звездни купове са помогнали за оформянето на галактиките
Орбиталният телескоп "Джеймс Уеб" е идентифицирал пет първични кръгли звездни купа със забележителни характеристики
Астрономи са наблюдавали ранни звездни купове във Вселената, които са били толкова плътни, че тяхната маса и светлина са изиграли ключова роля в оформянето на галактиките в космическата зора, съобщават АФП и БТА, като цитира проучване, публикувано в списание "Нейчър".
"Впечатляващо е, защото не виждаме нищо подобно в съвременната локална Вселена", каза пред АФП Анжела Адамо, професор в Катедрата по астрономия в Стокхолмския университет.
В изследването, в което тя е ръководила международен екип, са идентифицирани пет първични кръгли звездни купа със забележителни характеристики. Те са разположени в галактика джудже от ранната епоха на Вселената - около 460 милиона години след Големия взрив.
Открита през 2018 г. на снимки от космическия телескоп "Хъбъл", "Космическата дъга от скъпоценни камъни" (Cosmic Gems Arc) тогава беше най-отдалечената галактика, наблюдавана някога - на повече от 13,2 милиарда светлинни години от Земята. Тя се намира в разгара на т.нар. ре-йонизационна ера, когато интензивната активност на първите звезди и галактики е озарявала Вселената.
Тази космическа зора е във фокуса на новия космически телескоп "Джеймс Уеб", който има много по-остър взор от "Хъбъл". Според д-р Адамо там, където "Хъбъл" е виждал неясна дъга от червена светлина, "Джеймс Уеб" разкрива "много млада галактика с много млади звездни купове в нея".
"Това е наистина първият път, в който успяваме да наблюдаваме такъв тип обект на такова разстояние, а следователно и толкова отдавна", обяснява Аделаид Клесон, постдокторант в Катедрата по астрономия в Стокхолмския университет и съавтор на изследването.
Това наблюдение би трябвало да помогне да се разбере "формирането на звездните купове, които все още се наблюдават в близката Вселена и които вече са много стари, както и тяхното влияние върху формирането на галактиките", добавя тя.
"В нашия Млечен път наблюдаваме около 170 кълбовидни купа, но някога е имало хиляди такива, преди да бъдат разпръснати или разбити от разширяването на галактиката", обяснява д-р Адамо. Преди всичко оцелелите в диска на Млечния път вече не са от особено значение, като тяхната маса е "незначителна" в сравнение с всички звезди, които го населяват.
Докато, обратно, петте звездни купа, наблюдавани в "Космическата дъга", са наистина значими, като заедно представляват около 30% от масата на галактиката. "Това ни подсказва, че по онова време Вселената е била много различна", обяснява астрономът.
Тези изключително плътни звездни купове са концентрирани в много малък диаметър - по-малък от четирите светлинни години, които делят нашето Слънце от най-близката му звезда, Проксима Кентавър. "Представете си, че в това пространство има един милион звезди", пояснява проф. Адамо.
В основата им са масивни звезди, чиято маса се оценява на 5000 до 10 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето, според скорошно проучване на Женевския университет. "Знаем, че тези масивни звезди произвеждат много радиация и така влияят на начина, по който галактиките формират звезди и по който се разпределя газът в галактиките", казва проф. Адамо.
По същия начин тези много масивни звезди, в края на краткия си живот, са създали черни дупки, някои от които биха могли да бъдат свръхмасивните обекти, които днес се намират в сърцето на много галактики.
Според астрономите, участвали в изследването, тези наблюдения отварят своеобразен прозорец към генезиса на галактиките. За да разберат повече, те ще трябва да открият други бъдещи кълбовидни купове от времето на космическата зора и да ги изследват по-подробно.
"Джеймс Уеб" ще ни помогне да ги открием", уверена е професор Адамо, но астрономите очакват също така пускането в действие на ELT (Extremely Large Telescope) в Европейската южна обсерватория, за да се разберат физическите процеси, протичащи в тези галактики.
"Все още имаме да чакаме пет години, преди да разберем по-добре какво се е случвало преди повече от 13,2 млрд. години", казва в заключение проф. Адамо.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}