Научната група от СУ стана член на консорцим към Европейската космическа агенция | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Научната група от СУ стана член на консорцим към Европейската космическа агенция
Снимка: "Булфото"

Научната група от СУ стана член на консорцим към Европейската космическа агенция

Чл.-кор. проф. Стойчо Язаджиев получава статут на пълноправен член на LISA - един от най-важните научни проекти в света

2 1159

Научната група Sofia Relativity Group от Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" стана член на консорциума LISA, съобщи пресцентърът на висшето училище.

Ръководената от чл.-кор. проф. Стойчо Язаджиев научна група Sofia Relativity Group е избрана за член на консорциума LISA. LISA, абревитура на Laser Interferometer Space Antenna или Лазерна космическа антена, работеща на принципа на интерфероматрията, е космическа мисия на Европейската космическа агенция (EКА) и НАСА, предназначена да регистрира гравитационни вълни в космоса.

Това ще става чрез три сателита на хелиоцентрична орбита, разположени във формата на равностранен триъгълник на разстояние 2,5 милиона километра един от друг и комуникиращи с лазерни лъчи. За сравнение, базата на наземните гравитационни обсерватории е само няколко километра.

LISA може да се разглежда като високо прецизен интерферометър на Майкелсън в космоса с дължина на базата от 2,5 милиона километра. Тази дължина е внимателно избрана, за да позволи наблюдение на повечето интересни източници на гравитационни вълни в целевата честотна лента.

LISA ще даде възможност за изучаване на онези обекти и явления във Вселената, които са невидими с други средства, като черни дупки, Големия взрив и други, все още неизвестни обекти. LISA ще подобри знанията на учените за началото, еволюцията и структурата на нашата Вселена. LISA ще допълни традиционните астрономически наблюдения, базирани на електромагнитния спектър (например наблюдения от видима светлина, инфрачервени или рентгенови лъчи).

Този гравитационен детектор ще отвори нов прозорец за гравитационните вълни и ще измерва гравитационното излъчване в широк диапазон от честоти, от около 0,1 mHz до 100 mHz, лента, в която Вселената е богато населена от силни източници на гравитационни вълни. LISA ще даде възможност за прецизна проверка на общата теория на относителността и търсене на нова физика, свързана с тъмната материя и тъмната енергия, както и със съществуването на нови фундаментални полета в природата.

Чл.-кор. проф. Стойчо Язаджиев, в качеството си на ръководител на групата, получава статут на пълноправен член на LISA, а останалите представители - статут на асоциирани членове. Групата ще работи под шапката на LISA в две направления: фундаментална физика и релативистка астрофизика.

Изборът на групата за член на такъв грандиозен проект, като LISA, e базиран единствено и само на научните постижения на групата. Той e световно признание от най-висок ранг за постиженията в областта на гравитацията и релативистката астрофизика в България и издига престижа на Физическия факултет и на Софийския университет, отбелязват от СУ.

Научната група от СУ стана член на консорцим към Европейската космическа агенция

Научната група от СУ стана член на консорцим към Европейската космическа агенция

Чл.-кор. проф. Стойчо Язаджиев получава статут на пълноправен член на LISA - един от най-важните научни проекти в света

2 1159 Снимка: "Булфото"

Научната група Sofia Relativity Group от Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" стана член на консорциума LISA, съобщи пресцентърът на висшето училище.

Ръководената от чл.-кор. проф. Стойчо Язаджиев научна група Sofia Relativity Group е избрана за член на консорциума LISA. LISA, абревитура на Laser Interferometer Space Antenna или Лазерна космическа антена, работеща на принципа на интерфероматрията, е космическа мисия на Европейската космическа агенция (EКА) и НАСА, предназначена да регистрира гравитационни вълни в космоса.

Това ще става чрез три сателита на хелиоцентрична орбита, разположени във формата на равностранен триъгълник на разстояние 2,5 милиона километра един от друг и комуникиращи с лазерни лъчи. За сравнение, базата на наземните гравитационни обсерватории е само няколко километра.

LISA може да се разглежда като високо прецизен интерферометър на Майкелсън в космоса с дължина на базата от 2,5 милиона километра. Тази дължина е внимателно избрана, за да позволи наблюдение на повечето интересни източници на гравитационни вълни в целевата честотна лента.

LISA ще даде възможност за изучаване на онези обекти и явления във Вселената, които са невидими с други средства, като черни дупки, Големия взрив и други, все още неизвестни обекти. LISA ще подобри знанията на учените за началото, еволюцията и структурата на нашата Вселена. LISA ще допълни традиционните астрономически наблюдения, базирани на електромагнитния спектър (например наблюдения от видима светлина, инфрачервени или рентгенови лъчи).

Този гравитационен детектор ще отвори нов прозорец за гравитационните вълни и ще измерва гравитационното излъчване в широк диапазон от честоти, от около 0,1 mHz до 100 mHz, лента, в която Вселената е богато населена от силни източници на гравитационни вълни. LISA ще даде възможност за прецизна проверка на общата теория на относителността и търсене на нова физика, свързана с тъмната материя и тъмната енергия, както и със съществуването на нови фундаментални полета в природата.

Чл.-кор. проф. Стойчо Язаджиев, в качеството си на ръководител на групата, получава статут на пълноправен член на LISA, а останалите представители - статут на асоциирани членове. Групата ще работи под шапката на LISA в две направления: фундаментална физика и релативистка астрофизика.

Изборът на групата за член на такъв грандиозен проект, като LISA, e базиран единствено и само на научните постижения на групата. Той e световно признание от най-висок ранг за постиженията в областта на гравитацията и релативистката астрофизика в България и издига престижа на Физическия факултет и на Софийския университет, отбелязват от СУ.