Опенхаймер е лицето на атомната бомба, но изобретателите са други

Снимка: Universal Pictures

Опенхаймер е лицето на атомната бомба, но изобретателите са други

Проследете историята по създаването на унищожителното оръжие и се замислете върху развитието на изкуствения интелект и клуба на страните с боен AI

16:26 | 26 юли 2023 | Редактор : Стоян Гогов 127 14628 Снимка: Universal Pictures

По всичко изглежда, че един от филмите на годината ще бъде "Опенхаймер" на Кристофър Нолан. Лентата е посветена на ядрения физик Робърт Опенхаймер и създаването на едно от най-смъртоносните оръжия - атомната бомба.

Само за броени секунди тя е способна да избие стотици хиляди души, а радиоактивността й може да увеличи жертвите неколкократно десетилетия след взрива.

Вижте как изглеждат ядрените експлозии >> >> >>

Атомната бомба води и до появата на водородната бомба, чиято сила е хилядократно по-голяма. И докато Холивуд изтъква моралния образ на разкайващия се Опенхаймер, то мнозина остават с впечатлението, че той е създателят или бащата на атомната бомба.

Но така ли е това в действителност?

Снимка: iStock by Getty Images

Предистория

Научно-фантастичният писател Хърбърт Уелс е човекът, създал термина "атомна бомба" в книгата си "Освободеният свят". Тя е написана през 1913 година и дори предвижда, че оръжието ще има радиационно излъчване. В книгата си Уелс предвижда, че в бъдеще силна световна държава ще сложи край на все по-кървавите войни.

Познанията на Уелс по атомна физика идват от книги от Уилям Рамзи, Ърнест Ръдърфорд и Фредерик Соди. Последният открива разпадането на урана. По-късно Соди хвали Уелс, че го е мотивирал да продължи изследванията си.

Влиянието на книгата "Освободеният свят" върху създаването на атомната бомба не се изчерпва с изковаването на термина.

Физикът Лео Силард прочита книгата през 1932 г. Това става малко след откритието на неутрона. Прочетеното вдъхновява Силард и го води към откриването на неутронната верижна реакция. Именно тя стои в основата на атомните бомби и ядрените реактори. По-късно роденият в Унгария физик ще се превърне в незаменима част от проекта "Манхатън".

Известната поговорка, че животът имитира изкуството повече, отколкото изкуството имитира живота, важи с пълна сила - поне що се отнася до създаването на едно от най-унищожителните оръжия.

Айнщайн пръв настоява САЩ да стартират разработката на атомна бомба

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Сериозни пробиви

Създаването на атомната бомба става възможно благодарение на множество малки стъпки в теоретичната физика и открития, направени през 30-те години на миналия век.

Немският учен Ото Хан за пръв път разцепва атоми на урана през 1938 г. Той обаче предпазливо се въздържа от заключението, че е постигнал ядрено делене. Новината за това обаче се разпростира в САЩ и Великобритания.

На 2 август 1939 година Алберт Айнщайн пише писмо към президента на САЩ - Франклин Рузвелт. В него той настоява за разработването на атомна бомба. По това време Втората световна война все още не е започнала, но според Айнщайн Германия може да е близо до създаването на унищожително оръжие от нов клас. Според Айнщайн атомната бомба щяла да тежи около 30 тона и да може да се пренася единствено от лодка. Унищожителната й сила обаче би била достатъчна за разрушаването на пристанищен град.

В края на 30-те учените започват да разбират много повече за отделянето на неутрони при разцепването на урановия атом, както и затова, че различните изотопи на урана имат различни свойства.

Началото на Втората световна война ускорява процеса по разработката на атомна бомба. В началните години на конфликта водеща сила в създаването е оказва Великобритания. Марк Олифант и Джордж Томпсън оглавяват екип, който изчислява каква е критичната маса, необходима за ядрена експлозия. В разработката участват и двама германски учени-бежанци. Работата им потвърждава идея на математика Нийлс Бор, че създаването на практична атомна бомба с ниско тегло е възможно с използването на уран-235. От силно обогатен уран-235 може лесно да се направи взривно устройство с конвенционални размери. То може да се пусне от самолет на всяко място по земното кълбо.

След като разполага с много от необходимата теория за направата на атомна бомба, Великобритания стартира програмата "Тръбни сплави". Формира се и комитета МАУД. Именно под ръководството на Лондон започва добива на ценния изотоп. Осъществява се и пробив в разработката на атомна бомба, базирана върху по-тежкия радиоактивен елемент - плутоний.

Лондон бързо разбира, че проектът изисква непосилни за него усилия. Необходими са значителни финансови инвестиции, защото добива на уран-235 изисква създаването на мащабна индустриална база. В началото на Втората световна война Великобритания е на косъм от пълна морска блокада. Изграждането на необходимите инсталации във Великобритания би ги превърнало в потенциална мишена за немските бомбардировачи. Това кара Лондон да заключи, че не може да създаде атомната бомба самостоятелно.

Между 1940 г. и 1941 г. Великобритания дава всичките си строго секретни разработки на САЩ. В края на 1941 година британският учен Хенри Тизард лично отива във Вашингтон за да предаде направените дотогава разработки.

Проектът "Манхатън"

Стартирал по инициатива на Айнщайн през 1939-а, проектът започва да се развива усилено едва в началото на 1942 година. Причина за това става именно получаването на британските разработки. Не трябва да се омаловажава фактът, че "Манхатън" е един от най-мащабните и скъпи научни проекти в човешката история. Над 130 000 души са ангажирани в направата на атомната бомба. Малцина от тях обаче имат цялостна представа за дизайна й.

САЩ изгражда цели фабрики за обогатяване на уран и отделяне на ценния изотоп. Съществуват инсталации и за производството на плутоний. В сърцето на проекта стои новоизградената лаборатория в Лос Аламос. Именно там са учените, които имат представа за цялостния дизайн на атомната бомба.

Когато проектът "Манхатън" набира сила, Вашингтон назначава за негов директор Лесли Гроувс - военен с богат организационен опит. Той е основният двигател в изграждането на Пентагона. Запознавайки се с наличната информацията, Гроувс избира младия ядрен физик Робърт Опенхаймер за своя дясна ръка. Той координира и ръководи екипа от учени, събрани в Лос Аламос. Опенхаймер привлича вниманието на Гроувс заради работата си върху уран-235. Ученият проверява и калкулациите, дадени на САЩ от британците.

"Избрах Опенхаймер, защото вижда в него непоколебима амбиция да води проекта напред. Тя отсъстваше в останалите учени", споделя Гроувс.

Под прякото ръководство на Опенхаймер попадат физици и химици, сред които има Нобелови лауреати. Енрико Ферми, Ричард Файнман, Нилс Бор, Клаус Фукс, Луис Злотин, Робърт Сърбър, Виктор Вайскопф, Феликс Блох, Ханс Бете, Едуард Телер, Ърнест Лорънс, Артър Холи Комптън, Ванивар Буш, Лео Силард и десетки други учени работят пряко в проекта "Манхатън".

Опенхаймер обаче има интердисциплинарна подготовка и може да служи като свързващото звено. Той разбира от инженерство, металургия, химия и ядрена физика. Освен това се ползва с подкрепата на военните, на които докладва как се движи проекта.

Опенхаймер - брилянтният организатор

Робърт Опенхаймер не е създателят на атомната бомба, защото направата й зависи от усилието на буквално стотици учени и отнема десетилетия. Той обаче е брилянтен организатор. Опенхаймер успява да мотивира и сплоти голям екип от различни учени. Много от тях изпитват трудност в работата в екип и дори в комуникацията си с околните. Опенхаймер успява да изглади пречките.

Качествата му позволяват промишлените усилия на САЩ да се насочат в правилната посока. Така един груб теоретичен модел, споделен на американците от Лондон, успява да се превърне в реално съществуваща атомна бомба. Опенхаймер участва пряко и в разработката на базираната на плутоний атомна бомба.

Проектът "Манхатън" струва около 2 милиарда долара през 1945 година. Това се равняват на над 30 милиарда долара днес. Повече от 90% от разходите се използват за построяването на фабрики и производство на уран-235 и плутоний.

Само 3 години след същинския старт на "Манхатън" е извършен и първият ядрен опит. Той е на базираната на плутоний бомба "Тринити". Тя е взривена на 16 юли 1945 година в пустинята на Ню Мексико. На 6 август 1945 г. урановата атомна бомба "Малчуганът" е пусната над японския град Хирошима, а на 9 август плутониевата бомба "Дебелакът" е хвърлена над Нагасаки.

Когато работата на учените е да избиват хора

В резултат на атомната бомбардировка над Япония загиват близо 400 000 души. Много от тях буквално се "изпаряват" за секунди, но други умират мъчително от причинената от радиацията лъчева болест. Броя на загиналите от рак е труден за изчисление.

Разкаянието на Робърт Опенхаймер превръща образа му в много подходящ за направата на филм. Въпреки това той оправдава дейността си с необходимостта от приключване на войната.

Разкаянието му обаче не поставя край на атомната програма на САЩ. Духът е изпуснат от бутилката, а ядрената надпревара е в разгара си. Някои от най-брилянтните учени в САЩ, СССР, Великобритания, Франция и останалите страни членки на ядрения клуб започват да работят по създаването на оръжия, чиято единствена цел е заличаването на градове и избиването на населението им.

В началото на 50-те години на миналия век се появяват водородните бомби. Тяхната сила е между 100 и 1000 пъти по-голяма от тази на атомните бомби. Един взрив е достатъчен за ликвидирането на мегаполис като Москва или Ню Йорк.

За част от учените дори това се оказва твърде недостатъчно. Някои от тях работят по дизайн на ядрени оръжия с мощност от над 1 гигатона. Други теоретизират за създаването на "чисти" и доста по-унищожителни антиматериални бомби. За щастие тези разработки остават само на хартия.

Понякога дори разкайващите се учени са способни да нанесат вреди. Физикът Лео Силард има важна роля в проекта "Манхатън" и е пряк участник в създаването на първата атомна бомба. В края на 40-те години на миналия век той също преживява морален катарзис. В началото на 1950 година Силард прави изявление, в което предупреждава човечеството за опасността от "подсолени" ядрени бомби. Добавянето на специфични вещества към тях би ги направило в пъти по-радиоактивни.

Изявлението му обаче кара САЩ и СССР да започнат разработката на подобни оръжия. В Москва и във Вашингтон се опасяват, че ако не го направят, то ще бъдат изпреварени от своя противник и ядреният баланс ще се изгуби.

Дори днес, съществуването на "подсолените" ядрени бомби се пази в тайна. През 2016 година САЩ отказва да разсекрети документ за тях, датиращ от средата на миналия век. Въпреки това съществуват доказателства, които сочат, че подобни оръжия са направени.

Разработката на атомната бомба няма желания ефект, който да гарантира военното надмощие на САЩ след края на Втората световна война или да доведе до "приключване на войните". Щатите успяват да съхранят ядреното си надмощие едва 4 години. Днес Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея са държавите с ядрени оръжия.

Някои твърдят, че ядрените оръжия са премахнали риска от нова световна война, но други са на мнение, че те само са увеличили шанса тя да е пагубна за цялото човечество.

Историята по създаването на ядреното оръжие напомня малко и на развитието на изкуствения интелект.

Няма как днес да определим името на създателя му. Всеки учен или компания помага за развитието на технологията. В един момент обаче тя ще започне да се ползва за военни цели и да се интегрира все по-дълбоко в оръжейните системи. Оправданието е същото, като отпреди 80 години - "Ако не го направим ние, ще го направи врагът ни".

Клубът на страните с боен AI е орисан да се разрасне по сходен начин, като този на държавите с ядрено оръжие. Много скоро ще ви запознаем в специален материал как се е случило това.