Откритието подкрепя стара теория за магнитната среда около Земята, съобщи "Ню сайънтист", цитиран от БТА.

"То обаче промени мисленето ни как работи системата. Земята не стои бездейна да чака какво ще ѝ поднесе слънчевият вятър, тя всъщност може да се съпротивлява", каза Джо Боровски от института по космически науки в Боулдър, Колорадо, който не е участвал в изследването.

Земята е заобиколена от магнитосфера, която ни защитава от слънчевия вятър - високоенергийните частици, които постоянно идват от Слънцето. Понякога обаче линиите на слънчевото магнитно поле могат пряко да се свържат със земните в процес, наречен магнитна реконекция, който отваря пукнатини в магнитосферата. По тези линии могат да преминат заредени частици в атмосферата. Така се появяват северното сияние и геомагнитните бури.

Газ в земната атмосфера обаче се йонизира от ултравиолетовата светлина от Слънцето. Получената плазма се улавя от магнитните полета в пръстен около планетата. Предишни наблюдения на тази плазмасфера са показвали, че понякога от нея излизат струи.

Брайън Уолш и колегите му от космическия център "Годард" сега засякоха явлението с GPS сензори и видяха струя от увеличена електронна плътност да се извива над Северния полюс. В същото време три спътника THEMIS на НАСА, които изследват слънчевите бури, пресякоха през магнитната граница. Те отчетоха 100-кратно увеличение на броя на електроните по нея, които вероятно са оставени от струята.

Не всяка буря обаче генерира струя от плазма. Затова наземните наблюдения ще са много важни за изучаване на това явление.