Учените все по-често използват отгледани в лаборатория мозъчни органоиди за изследванията си.

Органоидите се създават от човешки клетки, превърнати в стволови и диференцирани след това в неврони. Потопени в специална течност, невроните клетки разцъфтяват "в три измерения". Те образуват тъкани, подобни на тези в мозъка, и започват да излъчват електрически сигнали.

Само преди седмица имаше предложение за свързването на подобни образувания в био-компютър. Това отново поставя на дневен ред въпроса могат ли мозъците, отгледани в лаборатория, да бъдат съзнателни?

Аргументи против

В интервю за Live Science, неврологът Кенет Косик от Калифорнийския университет в Санта Барбара обясни, че отгледаните в лаборатории мини-мозъци няма как да се сдобият със съзнание.

Според Косик органоидите не могат да се наричат "мини-мозъци".

"След като растат в три измерения, те започват да формират взаимоотношения помежду си, видове структура и анатомия, които имат много хлабава прилика с мозъка", каза той пред Live Science. "И аз наистина наблягам на думата "разхлабен", защото има хора, които използват погрешно наименование за мозъчни органоиди и ги наричат ​​"мини-мозъци".

В скорошна перспективна статия, публикувана в списанието Cell, Косик твърди, че въпреки че имат "невероятна прилика с миниатюризиран мозък", тези органоиди далеч не са достатъчно сложни, за да постигнат отличителните белези на съзнанието.

Няма органоид, който да "улавя" целия мозък, допълва ученият.

Експерименталните мозъчни органоиди могат да съхраняват или обработват информация по начина, по който нашите човешки мозъци могат. Но според Косик приликите свършват до тук.

"Те нямат уши, очи, нос или уста. Тези органоиди нямат сетива, с които да получават независимо информация. Органоидът може да създаде спонтанна организация на своите неврони, така че да има способността да кодира информация, когато и ако стане достъпна. Но дотам", заключва Косик.

Аргументи за

Колкото и дистопично да звучи, никой не може да гарантира със сигурност, че тези миниатюрни мозъци няма да се сдобият със съзнание в бъдеще, пише Popular Mechanics.

През август 2021 г. изследователи от Университетската болница в Дюселдорф и други дори принудиха органоидите да образуват ранни версии на очи.

Сега амбициозен финансиран от Microsoft проект в Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD) изучава невронната активност в стотици миниатюрни мозъци с размерите на сусамово семе, отгледани в петриеви блюда, с цел да разбере развитието и еволюцията на мозъка.

Алисън Муотри е професор в катедрите по педиатрия и клетъчна и молекулярна медицина в UCSD. Той оглавява проекта и е на мнение, че засега мини-мозъците нямат съзнание, но е по-вероятно да се сдобият с такова, ако им се позволи да се развиват достатъчно дълго време. За да стане това обаче са необходими няколко научни пробива.

Муотри сравнява мозъчните органоиди с мозъка на ембрион.

Развитието на органоидите обаче не следва същата траектория, дори да бъдат оставени живи в продължение на 9 месеца. Муотри спекулира, че това се случва, защото на органоида му липсват входните и изходните стимули на новородено, което ще отвори очите си и ще получи визуална стимулация от "Ден 1".

Учените обикновено оставят органоидите живи в продължение на 3 години, като през това време ги подхранват с необходимите за тях вещества.

Въпросът дали те имат съзнание зависи и от определението на термина.

Стандартна англоезична дефиниция гласи, че съзнанието е възможността да се осъзнава и реагира на заобикалящата среда. Според българският тълковен речник обаче, съзнанието е способността да се мисли, чувства, усеща.

Докато със сигурност знаем, че органоидите не могат да осъзнаят и реагират на околната си среда, то нещата са далеч по-несигурни относно възможността им да чувстват или мислят.

"Все още се опитваме да разберем какво е съзнанието", споделя Лора Кабрера, доцент по инженерни науки и механика и философия в Центъра за невронно инженерство в Penn State University.

Със сигурност има възможност в даден момент тези органоиди да започнат да развиват някаква форма на съзнание, включително способността да започнат да възприемат болка, казва Кабрера.

"Тогава ще навлезем в много мътни води. Защото може да направите нещо много неетично спрямо субект, който изпитва болка и съзнава това, което правите", казва Кабрера. "Наистина ли сме сигурни, че знаем кога сме преминали границата?"

През април 2021 г. Националните академии на науките, инженерството и медицината на САЩ публикуваха доклад, очертаващ, наред с други въпроси, потенциалните правни и етични последици, свързани с мозъчните органоиди, трансплантациите и химерите между хора и животни.

Според доклада употребата на органоиди е оправдана, когато те се ползват за изследвания, които биха могли да облекчат човешкото страдание и болести. Това важи особено много за случаите, когато се изпробват животоспасяващи терапии или се правят експерименти, провеждани досега с хора или животни.

Въпреки това докладът повдигна опасения, че етичния риск не изчезва, като дори се отваря възможността човек да си "играе на Бог" спрямо органоидите.

По-интересното е, че докладът заключава, че въпреки че мини мозъците в момента са незначителни по размер, сложност и зрялост, с нарастването им никой не може да гарантира, че те няма да развият някакъв вид съзнание от човешки тип.

"Не знаем дали сме прекрачили границата, защото не знаем как да тестваме нещо подобно", казва Алисън Муотри. "Мозъчният органоид няма възможността да каже дали е съзнателен или не."

Проучване от 2019 г., в което Муотри участва, установи, че органоидите произвеждат мозъчни вълни, подобни на тези на недоносени човешки бебета. И когато изследователите третират тези мини мозъци с анестетици, мозъчните вълни "замлъкват" - точно това се случва с човешкия мозък под упойка.

"Това е убедително доказателство, че те наистина имат някакъв вид примитивно съзнание", завършва Муотри.