Без науката човечеството  все още би живяло в суровите и неблагоприятни условия на средновековието, в които тежкият труд е бил ежедневие, а малцина доживявали до 40-годишна възраст, тъй като средната продължителност на един човешки живот в тази епоха била около 30 години.

На днешната дата са се родили някои доста бележити учени, които наистина са променили света и са помогнали днес да имаме много по-вярно и задълбочено разбиране за обкръжаващия ни свят. Често техните открития са били използвани от други, а самите те също са "стъпвали на раменете на гиганти", защото науката е колективен процес. Крайният резултат обаче е, че освен по-големите познания, днес ние живеем далеч по-добре и по-дълго спрямо епохата на средновековието.

Ето кои са и най-известните учени, родени на Коледа:

Уилям Грегор - роден на 25.12.1761 г.

Британският химик, геолог, художник и свещеник - Уилям Грегор е ученият, открил елементът титан през 1790 година. Макар той пръв да изследва и описва важния метал, то 6 години по-късно немският химик Мартин Клапрот независимо открива титана, като изследванията му получават по-голяма гласност и популярност. Титанът е много здрав, лек и устойчив на корозия елемент и често се използва за нуждите на космическата индустрия. Приложението на титана е свързано с най-модерните и скъпи цивилни или военни разработки.

Ричард Шоуп - роден на 25.12.1901 г.

В периода между 1918 г. и 1919 г. от 50 до 130 милиона души загиват от световната пандемия от грип (инфлуенца). Симптомите на инфлуенцата от 1918 г. биват толкова необичайни, че в началото заболяването е погрешно диагностицирано като Денга, Холера и Коремен тиф. Друго необичайно при тази пандемия е поразяването предимно на зрели млади хора в добро здравословно състояние. Близо 99 % от смъртните случаи са на хора на възраст под 65 години, като половината от тях са на хора на възраст между 20 и 40 години.

По същото време прасета в САЩ започнали мистериозно да умират. Патологът Ричард Е. Шоуп, работещ в Института за медицински изследвания на Рокфелер, подозира, че двете епидемии са свързани. По това време учените смятат, че грипът е причинен от някаква различна бактерия - така че когато пристигна в Айова, Шоуп започна да гледа проби от заразените свине под микроскоп. Той успя да идентифицира вида на бактериите, който присъства в повечето от прасетата, които изследва. 

Шоуп пръв вижда връзката между болестта при прасетата и човешкият грип. За пръв път се говори за свински грип, не само за човешки. На база на неговите открития, екип от британски учени успява да изолира вируса на човешкия грип за първи път през 1933 г. Без откритията на Шоуп този пробив би бил невъзможен, а противогрипните ваксини може и да не съществуват днес.

Герхард Херцберг - роден на 25.12.1904 г.

Още на детска възраст Херцберг показва страст към науката - свободното си време той прекарва в четене на книги и учебници по химия и астрономия. Само на 25 годишна възраст той имал докторска степен и публикувани 12 научни публикации в престижни журнали. Използвайки познанията си по химия и астрономия, Херцберг се превръща в бащата на астрономическата спектроскопията. Той написва първите книги по темата и през 1952 година за пръв път използва изобретения от него метод, за да изследва и разкрие състава на атмосферите на Уран и Нептун. Пионерската работа на Херцберг му спечелва Нобелова награда за химия през 1971 г. Благодарение на изследванията на Херцберг днес човечеството знае много за състава на звездите във Вселената и може да проучва откритите екзопланети.

Адолф Виндаус - роден на 25.12.1876 г.

На Коледа явно често се раждат нобелови лауреати, защото германецът Виндаус печели престижната награда за химия през 1928 година. Той изследва слабопроучените към този момент стероли - комбинация между стероид и алкохо. Трудовете на Виндаус дават много повече информация за холестерола, който е стерол, но истинската страст на немеца са витамините. Той проучва взаимодействието им на химическо ниво в човешкото тяло и за пръв път извежда и формулата на витамин D. Без откритията на Виндаус синтезирането на витамини би могло да не съществува към днешна дата.

Исак Нютон - роден на 25.12.1642 г.

Исак Нютон е един от най-известните учени в света и със сигурност е най-известният учен, роден на Коледа. Историците спорят за датата на неговото раждане, която е записана по стария календар, а по новия би трябвало да е на 4 януари. Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Законите в механиката на Нютон са три, като най-известният от тях е последният, който гласи, че "Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие".

Нютон за пръв път формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони.

Първият математически модел, описващ гравитацията, също е дело на Исак Нютон. Легендата гласи, че ученият открил гравитацията, след като ябълка паднала върху главата му, което го изнервило, но и накарало да се запита защо се е получило така. Това обаче е легенда, нямаща общо с реалността. В действителност Нютон споделя историята за ябълката, но разказва, че докато е бил в родния си дом по време на чумна епидемия, той често е прекарвал дните си вътре в къщата, гледайки през нейния прозорец и разсъждавайки над различни проблеми. Когато видял ябълка да пада от отсрещното дърво, в главата му се зародила идеята за гравитацията. В крайна сметка, той стига до заключението, че зад факта, че ябълката пада на земята, а Луната - не, стои една и съща причина.

"Аз заключих, че силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им. Ето защо сравних силата, нужна за да държи Луната в орбитата ѝ, с гравитационната сила на повърхността на Земята и открих, че резултатите са доста близки", заявява по-късно британският учен.

През 1666 година Нютон разлага бялата светлина на съставните ѝ цветове чрез призма, след което успява отново да я превърне в сноп от бяла светлина или да изолира само един цвят, използвайки друга призма. Това откритие ученият прави при многобройните си алхимични елементи. По този повод икономистът и колекционер на алхимичните трудове на Нютон, Джон Мейнард Кейнс заявява, че "Нютон не е първият човек от века на Просвещението, той е последният от магьосниците".

Исак Нютон е и брилянтен математик, като пръв писва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

Благодарение на своя бистър ум ученият е избран за управител на Кралския монетен двор. Там той прокарва голямата подмяна на монети, откривайки, че 20% от парите в обръщение са фалшиви. Нютон развива активна дейност по преследване на фалшификаторите, като благодарение на усилията му много от тях са осъдени. Той лично събира доказателства, като преоблечен обикаля кръчмите. Кралят му предоставя права на обвинител и той води няколкостотин разпита на свидетели, информатори и заподозрени.

Под ръководството на Нютон става преминаването на британския паунд към златен стандарт през 1717 година, важна реформа, която оказва влияние върху икономиката на Великобритания през следващите десетилетия. За заслугите си като магистър на Монетния двор Нютон е удостоен с благородническа титла от кралица Анна през 1705 година.

Исак Нютон умира на 84-годишна възраст, но причината за това не е старост, а експериментите, които той провежда с живак.