Лимитирана ядрена война, използваща само 100 бойни заряда, би нарушила глобалния климат и селскостопанското производство толкова сериозно, че изхранването на повече от два милиарда души ще бъде сериозно застрашено. Това са заключенията на учените от IPPNW (Международни лекари за предотвратяване на ядрена война).

Малката или лимитираната ядрена война е хипотетичен сценарий, в който Русия, САЩ или Китай биха използвали само малка част от своя ядрен арсенал. Основните им цели биха пропуснали големите градове, но не биха пощадили ценни военни и логистични мишени.

Регионална ядрена война между Индия и Пакистан също влиза в този сценарий, макар че при нея големите градове със сигурност биха станали мишена.

До този момент човечеството е взривило 2000 ядрени заряда по време на тестове. Те обаче са ставали в океана, в пустинята и на места, където последствията за околния свят биха били минимални.

Проблемът е, че много от военните цели при лимитирана ядрена война ще са на места, където последствията не биха били малки. Например, основните ракетни полета на САЩ се намират в близост до обработваема земеделска земя. Военни бази има в близост до големи градове, а дори конвенционални удари по големите пристанища могат да парализират световната логистика.

В следствие на ядрените удари в атмосферата би се вдигнал много прах. Средните глобални температури ще паднат с около 1,3 градуса по Целзий. Нации като Канада, Финландия, Норвегия и Швеция ще са силно засегнати от тежки зими.

Производството на царевица в САЩ ще намалее средно с 10% за цяло десетилетие. Производството на соя ще намалее с около 7%. Добива на пшеница също ще пострада. През първите 4 години световното производството на ориз ще намалее средно с 21%.

Заедно с разстроената логистика това ще доведе до съществено поскъпване на цените на храните. Значителни селскостопански дефицити за продължителен период почти сигурно биха довели до паника и презапасяване в международен мащаб. Много страни ще ограничат или напълно ще спрат износа на храна.

Всичко това ще доведе до масов глад и размирици. Учените от IPPNW изчисляват, че те биха убили стотици милиони души, може би дори милиарди. Ефектите на лимитираната ядрена война ще се усещат поне десетилетие.

"Перспективата за десетилетие на широко разпространен глад и интензивна социална и икономическа нестабилност са огромни. Китай ще се сблъска с много тежки последици и рязък спад в производството на пшеница. Катаклизмът за тази страна ще доведе до проблеми за целия свят", казва Ира Хелфанд.

1816 г. е позната като "Годината без лято" поради значителните климатични аномалии, които причиняват глобално понижение на средните температури с 0,4 - 0,7 °C. Те са в следствие на мощно вулканично изригване в Индонезия.

"Годината без лято" причинява тежък недостиг на храна в северното полукълбо. Някои историци я определят като "последната голяма криза на препитанието в Западния свят"

Учените базират предположенията си за ефектите от ядрена война именно на "Годината без лято". Нивата на хранителна независимост днес е много по-ниска от тази преди 2 века. Тя е логичен ефект от индустриализацията и живота в градовете. Именно това може да доведе по-тежки последствия от малък ядрен конфликт.

Учените от IPPNW предупреждават, че рисковете от ядрен конфликт не са изчезнали. По думите им през последно време те дори нарастват. Като пример за това те сочат някои агресивни изявления на бившия президент на Русия - Дмитрий Медведев.

"Ако ядрена сила загуби конвенционална война, това може да провокира избухването на ядрена война", каза Медведев през януари.

Нарастването на напрежението между Русия и НАТО не е единствения спусък, който може да запали искрата на ядрения пожар. Напрежението между Пакистан и Индия, както и между Китай и САЩ продължава да е високо. Непредсказуемата роля на Северна Корея също не трябва да се подценява.