Още от влизането си в НАТО България провежда процедури, чиято цел е да бъде избран нов боен изтребител, който да е съвместим със системите на пакта и да изгради гръбнака на българските Военновъздушни сили. Провежданите досега конкурси обаче винаги са били саботирани - по финансови или политически причини.

Този път пари за нов самолет има, а предложенията идват от САЩ, Швеция и Италия. Американците ни предлагат два нови самолета - "Ф-16В" (F-16V) и "Ф-18 Супер Хорнет" (F-18 Super Hornet). Шведите предлагат нов "Сааб Грипен" (SAAB Gripen), а италианците - употребяван "Юрофайтър" (Eurofighter Typhoon).

Вижте как изглеждат предложените на България самолети >> >> >>

Сочените фаворити обаче са "Ф-16В" и "Сааб Грипен" заради това, че са по-икономични. По-малкият разход на гориво се дължи на факта, че самолетите имат един, а не два реактивни двигателя. Офертата на италианците за "Юрофайтър" има най-малки шансове, ако се съди по думите на премиера Бойко Борисов. Той заяви, че България държи самолети да бъдат нови, а не втора ръка.

Именно предлагането на втора или трета ръка самолети предизвикваше недоволство сред българското общество.

Въпреки това, нека да сравним 4-те претендента за нов боен изтребител на ВВС на България.

Сравнение на някои от характеристиките

 

Ф-16

Производителят на "Ф-16" - американската компания "Локхийд Мартин" (Lockheed Martin) предложи на България да закупи най-новата модернизация на дебютиралия през 70-те самолет. Става дума за "Ф-16В", наричан още "Вайпър" (Viper). Самолетът е снабден с най-модерния радар и електроника. Той може да открива и проследява над 20 цели едновременно - и на земята, и във въздуха.

"Ф-16В" може да носи различен набор от ракети въздух-въздух, въздух-земя и бомби. Те могат да се разположат на общо 11 оръжейни пилона, като цялостното тегло на боеприпасите може да достигне до 7 тона.

Максималната скорост е 2120 км/ч, а бойният радиус зависи от въоръжението.

"Ф-16" е един от най-разпространените самолети в света. В Европа с него разполагат Гърция, Турция, Румъния, Полша, Норвегия, Португалия и Холандия. С най-новата версия Вайпър, известна и като блок 70/72, разполагат Бахрейн и Тайван. Словакия също е поръчала 14 бройки от "Ф-16В".

Сааб Грипен

"Грипен" е един от най-бюджетните и икономични съвременни изтребители. Първия си полет той извършва през 1988 година, но Швеция го тества чак до средата на 90-те, когато официално го приема на въоръжение.

Шведският изтребител също е многоцелеви и може да нанася удари по въздух и земя. Максимално допустимото тегло на въоръжението е 6,5 тона, като те могат да се закачат на общо 10 оръжейни пилони.

Радарът е пулсово-доплеров, като Швеция планира ъпгрейд към активен и фазиран. Въпреки това, и в сегашния си вид той може да следи няколко цели наведнъж.

Максималната скорост на "Грипен" е 2410 км/ч, а самолетът е много маневрен във въздуха и освен това може да излита и каца на много къси и заснежени писти, включително и магистрали.

От Сааб се гордеят, че цената на експлоатация на техния самолет е с 50% по-ниска от западните му конкуренти. Един час във въздуха на "Грипен" струва 4700 долара, докато за "Ф-16" са необходими 7700 долара.

"Грипен" е на въоръжение в Швеция, Чехия, Унгария, Бразилия, Тайланд и ЮАР. Сериозен интерес към самолета има още от Швейцария и Финландия.

Ф-18 Супер Хорнет

Това е може би най-скъпият, но и най-доказан самолет в класацията. Той дебютира в края на 90-те и се превръща в любимия самолет на американския флот.

Въпреки наличието на два двигателя, максималната скорост е 1915 км/ч, но козът на самолета се крие в неговото въоръжение. Той може да носи до 8 тона ракети въздух-въздух, въздух-земя или бомби. Максималният му боен обсег с пълно въоръжение е 700 км.

Радарът е активен, а самолетът може да следи множество цели едновременно.

Към днешна дата с "Ф-18 Супер Хорнет" разполагат единствено САЩ и Австралия, като изтребителят трудно намира място сред държавите с по-малък военен бюджет.

Юрофайтър

Това е съвместен германо-британски изтребител, който има два двигателя и на хартия е може би най-способният самолет от всички, участващи в конкурса.

Първият полет е направен в средата на 90-те, но самолетът е разработван до началото на новия век. Той е създаден да е много маневрен и да може да противодейства на руски самолети като "Су-30".

Максималната скорост е 2495 км/ч, а самолетът може да носи 9 тона въоръжение, което да се използва срещу наземни и въздушни цели.

Радарът е пулсово-доплеров, но също може да следи няколко цели едновременно. Бойният радиус е над 1000 километра.

С "Юрофайтър" разполагат Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Испания, Кувейт, Оман, Катар и Саудитска арабия. Самолетът обаче се оказва твърде скъп и проблемен за някои държави - Австрия планира да го замени с нови "Ф-16" или "Грипен" в близките няколко години, а Италия вече е пенсионирала доста бройки.