Тренировките за въздушен бой са съществен елемент в обучението на военни пилоти. За тази цел военновъздушните сили на много страни създават специални ескадрили, т.нар. "агресори", чиято задача е да имитират врага по време на учения, пише Russia Beyond.

Обикновено ролята на вражеските изтребители се изпълнява от самолети, произведени в страната, сходни по технически характеристики със съответните чуждестранни самолети. Има обаче и изключения - например, по време на Студената война американците тайно създават ескадрила, която се състои от истински съветски МиГ-ове.

На час по лъжичка

През 1977 г., като част от т.нар. програма Constant Peg, полковник Гейл Пек и генерал Хойт С. Ванденберг-младши създават 4477-та ескадрила за изпитване и оценка, известна още като "Червените орли". Разочаровани от това как се представят Военновъздушните сили (ВВС) на САЩ по време на войната във Виетнам, двамата командири са убедени, че американските пилоти трябва да получат "реалистично обучение", т.е. да практикуват въздушен бой (макар и в тренировка) с реални самолети на потенциален враг.

Единственият проблем е, че доставянето на вражеските самолети не е никак лека задача. Съветските изтребители се събират от цял ​​свят буквално един по един. Те са закупувани или разменяни от Югославия, Израел, Египет и други страни. През 1980-те години от Китай са закупени няколко китайски J-7, местно копие на МиГ-21.

Вижте как изглеждат американските МиГ-ове >> >> >>

Индонезия и Сомалия също много помагат. През 1970-те години те преминават от социалистическия лагер към американския и предлагат САЩ няколко десетки съветски самолети, получени по-рано от СССР. Но и тук има някои уловки. Например, Индонезия доставя четири дефектни самолета МиГ, от които е сглобен само един изправен самолет и то пак с големи трудности.

В крайна сметка основните самолети на "Червените орли" са МиГ-17 (Fresco), МиГ-21 (Fishbed) и МиГ-23 (Flogger). Общият им брой остава неизвестен. Единственото, което се знае, е, че през 1985 г. в ескадрилата има 26 единици.

Теглото им в злато

Американците имат затруднения не само с намирането и придобиването на съветски самолети, но и с поддръжката им. В края на краищата те не могат да купят двигатели и резервни части за тях. Поддръжката на МиГ-овете се извършва от специалисти на General Electric, докато особено редки резервни части се набавят от агенти на ЦРУ в Полша и Румъния.

Тъй като самолетите са без техническа документация, пилотите трябва да се учат как да ги управляват от собствените си грешки. Неведнъж тези грешки им струват живота.

Най-много неприятности за "Червените орли" създава МиГ-23. Пилотите го обичат заради скоростта му, но се оплакват от нестабилността му в полет и трудностите при управлението му. Само най-опитните летци, извършили няколко десетки полета на МиГ-21, имат право да летят на него. На 25 април 1984 г. на МиГ-23 катастрофира генерал-лейтенант Робърт Бонд, заместник-командир на Командването на военновъздушните сили.

Всеки изтребител ​​в 4477-та ескадрила е истинско съкровище. Те никога не летят през нощта или при неблагоприятни метеорологични условия.

Под ключ

Въпреки че съществуването на класически ескадрили "агресори", оборудвани с американски самолети, не е тайна за никого, цялата информация за "Червените орли" се крие основно от СССР.

Експертите изчисляват времето и продължителността на преминаването на съветските сателити над военновъздушната база "Нелис" и полигона "Тонопа" в Невада, където се намират самолетите: в този момент МиГ-овете се изнасят в хангари или се скриват под покривала, прикриващи формата им.

Част от въздушното пространство над местността Грум Лейк (известната още като Зона 51), където се провежда бойна подготовка със съветски самолети, е затворено за любопитни очи. На картите тя е иронично описана като "Червения площад".

Безценен опит

Тренировъчните схватки със самолети МиГ на 44477-та ескадрила за изпитване и оценка са в полза на пилотите на ВВС на САЩ, Военноморските сили и Морската пехота. "Червените орли" участват в тестването на повечето американски бойни самолети през 1970-те и 1980-те години, както и в ученията "Червен флаг".

Въздушните битки се провеждат по предварителни схеми: един на един, два на два или два американски самолета срещу един съветски. В допълнение МиГ "атакуват" стратегически бомбардировачи B-52 и транспортни самолети C-130 "Херкулес", докато последните имитират десант на войски и товари.

Задачата на орлите не е да спечелят на всяка цена, въпреки че и това се случва доста често. Основната цел е да демонстрират на своите колеги силните и слабите страни на съветския самолет, да покажат как и кога е най-добре да се атакува МиГ.

Психологически ефект

За по-голям реализъм самолетите на 4477-та ескадрила са украсени с червени звезди, макар и не с бял кант, както в съветските ВВС, а с жълт.

Много начинаещи американски пилоти-стажанти, изправили се срещу потенциалния враг във въздушна битка (макар и учебна), изпадат в шок и ступор. "Първият път, когато видях МиГ-17, просто спрях да управлявам самолета!",спомня си майор Франсис "Пако" Гайслер: "Вместо да използвам вертикална скорост, аз се опитах да направя вираж с него. Той беше като дъвка на обувката ми; Не можах да се отърся от него. И тогава се прибрах у дома и си помислих: "Боже. Това беше гадно. Чувствам се като глупак". Беше много унизително, но ни казаха, че се е случило на всички".

Краят на една ера

Към края на 1980-те години дейността на "Червените орли" започва да се свива. Основните причини са липсата на финансиране, както и фактът, че Съветският съюз е въвел изтребители от ново (четвърто) поколение.

Пилотите от 4477-та ескадрила изпълняват последните си полети на МиГ на 4 март 1988 година. Официално "Червените орли" са разформировани през 1990 година. Техните съветски самолети са изпратени за съхранение в хангари, превръщат се в експонати в музеи или по тях се стреля като въздушни цели на учения на ВВС.

Подготовката за въздушен бой със съветски изтребители в Невада се превръща в отлично училище за американските пилоти. "Въпреки че беше твърде късно да се повлияе на Виетнам, програмата Constant Peg повлия значително на успеха на американските летци в пустинята Буря, които свалиха 40 иракски изтребители, много от които МиГ-21 и МиГ-23", казва генерал Хърбърт Дж. "Хоук" Карлайл, който е командир на 4477-та ескадрила през 1986-1988.

Днес благодарение на бивши социалистически държави, както и на Украйна, САЩ са летели и проучили по-модерните МиГ-29 и Су-27. Те са извършили и тестова на ПВО системата С-300.