17-11-2017 20-11-2018

20:33 | 26.04.24

Снимка: NASA

Как "Спутник" постави началото на Космическата надпревара

СССР изстрелва първият сателит в историята на 4 октомври 1957 г.

18:53 | 4 октомври 2021 | Редактор: Стоян Гогов 41 3639

Още с края на Втората световна война става ясно, че идеологическият сблъсък между САЩ и СССР ще прерасне и в технологичен. Пример за това е ловът на немски учени, като СССР и САЩ буквално се състезават "придобиването" на ценни кадри от ракетната програма на нацистка Германия.

Официално, Студената война между Източния блок и Запада започва от 1947 година. Още с пленяването и привличането на немските учени обаче се разбира, че Космосът ще играе важна роля в нея.

В САЩ и СССР се създават копия на първата балистична ракета V-2. Тестовете показват, че технологията е способна не просто да нанася поражения на врага, но и да извежда товари в орбита.

Мисията "Спутник"

В началото на 50-те години на миналия век Сергей Корольов е напуснал трудовия лагер, в който е бил изпратен. Той се е доказал като изключително способен и талантлив учен. Корольов на практика е създателят и основният "мотор" на ракетната програма на СССР. Създавайки ракети с военно предназначение, ученият настоява, че те могат да служат и за пътешествия в Космоса.

На 17 декември 1954 г. Корольов, предлага план за развитие на изкуствен спътник на министъра на отбранителната промишленост Димитри Устинов. Ученият цитира публикации за подобни разработки в чужбина и успява да убеди военният министър, че инвестицията си заслужава.

На 30 януари 1956 г. Министерският съвет на СССР официално одобрява проекта по създаване на изкуствен спътник. Набелязани са и основните цели.

Сергей Корольов е архитектът на съветската космическа програма

Снимка: Wikimedia

Спътникът трябва да тежи от 1000 до 1400 кг, като носи поне 200 килограма научни инструменти. Изстрелването е предвидено за 1958 година.

Спътникът трябва да проучи йонния състав на най-високите слоеве от земната атмосфера, да установи състава на слънчевия вятър, магнитните полета и космическите лъчи.

Работата по проекта върви с пълна сила, но ръководството на СССР притиска учените да "преизпълнят" плана. Оказва се, че подготвяния спътник ще е готов през пролетта на 1958 година. Кремъл обаче настоява за изстрелване през 1957 година.

Ракетата Р-7

Снимка: Wikimedia

Така се стига до конструкцията на "Спутник I", като разработваната оригинална мисия лети през май 1958 под името "Спутник III".

"Спутник I" е изстрелян почти веднага след завършването си, като за целта е използвана модифицирана версия на междуконтиненталната ракета Р-7. На нея по-късно излита и Юрий Гагарин.

Теглото на "Спутник I" е едва 80 килограма, а мощността на батерията му - 1 ват.

В късните часове на 4 октомври "Спутник I" излита към Космоса. Сателитът тества различни технологии, свързани с термичния щит, херметичното затваряне и работата на батерии извън земната атмосфера.

Макет на "Спутник I" в реални размери

Снимка: Mil.ru

В своя апогей орбитата на апарата достига до над 900 километра надморска височина, а в най-близката си точка до Земята е на 200 км от повърхността й. "Спутник" излъчва радиосигнал, който може да се улови от всеки на честоти 20.005 MHz и 40.002 MHz.

Сферичният сателит с диаметър от едва 58 сантиметра прави първата си орбита за 96 минути. Корольов, чака успешното завършване на първата орбита. Едва тогава ученият звъни на Кремъл, за да съобщи за постижението на мисията.

"Спутник 3" е с доста по-голям от "Спутник I"

Снимка: Getty Images

Стартът на Космическата надпревара

Успешното изпращане на първия човешки обект в орбита около Земята предизвиква различни реакции от двете страни на Желязната завеса.

Медиите на Запад отразяват новината на първите си страници.

Мнозина започват да виждат истинска заплаха в лицето на съветския технологичен напредък. Други са разколебани и смятат, че социалистическата идеология може би наистина е по-успешна.

Малко след първата орбита на апарата, Пентагонът решава да създаде специална агенция за напреднали проекти - DARPA. Интернет е само един от проектите, разработвани от агенцията, която днес е известна, както с космически безпилотни самолети, така и с технологии за мозъчни импланти.

Напълно изненадващо за Вашингтон и Лондон, през ноември 1957 година е изстрелян вторият космически апарат в околоземна орбита. "Спутник II" носи на борда си и първото живо същество в Космоса - кучето Лайка.

Западните медии отбелязват новината изцяло в негативна светлина, а множество хора дори пращат гневни ноти към съветското посолство в Лондон.

Първият американски сателит "Експлорър I" излита чак на 1 януари 1958 година.

Вернер фон Браун с първия американски сателит "Експлорър I"

Снимка: NASA

Страхът от технологично изоставане на САЩ, кара страната да предприеме по-големи инвестиции в космическата и ракетната си индустрия. Вашингтон дава заявка, че смята да победи в започналата Космическа надпревара.

Изстрелването на "Спутник I" води до създаването на НАСА в сегашната й форма.

Междувременно на изток от Желязната завеса медиите не отразяват успеха на водещите си страници.

Най-тиражният съветски вестник "Правда" отпечатва само няколко абзаца за "Спутник". Това се дължи на политиката за потайност относно съветските космически успехи. Името на Корольов е почти неизвестно за широката общественост до смъртта му.

Полетът на Юрий Гагарин в Космоса също шокира Запада

Снимка: Роскосмос

Кремъл все пак успява да популяризира успеха си, насърчавайки любители от цял свят да следят сигнала и орбитата на първия изстрелян от човечеството спътник.

Успехът на "Спутник" кара Москва да продължи инвестициите си в своята космическа програма.

До смъртта на Корольов балансът на силите ще е изравнен или в полза на Съветския съюз, които не само пращат първия човек в Космоса, но и първата сонда на Луната.

САЩ обаче успяват да изпратят първите хора на Луната, с което обявяват край на Космическата надпревара. НАСА се гордее още с първите сонди, посетили Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

САЩ са първата и единствена държава, изпратила хора на Луната

Снимка: NASA

Междувременно СССР се концентрира в околоземната орбита и създава първите обитаеми космически станции, както и първата такава с постоянно човешко присъствие - "Мир". Това е и първият обект, сглобен в Космоса. Съветският съюз влиза в историята и като първата държава изпратила безпилотен роувър на Луната - "Луноход".