Не беше само Чернобил: Кои са останалите големи ядрени инциденти | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Не беше само Чернобил: Кои са останалите големи ядрени инциденти
Колаж: Стоян Гогов / Снимки: iStock by Getty Images

Не беше само Чернобил: Кои са останалите големи ядрени инциденти

Те са причинени от небрежност, корупция или дори обикновено мародерство

| Автор: Стоян Гогов 18 9050

Днес се навършват 38 години от най-големия инцидент в ядрената промишленост. Аварията в АЕЦ Чернобил става причина за евакуацията на близо 100 хиляди души и затварянето на зона с 30-километров радиус.

Трагедията е описвана, разказвана и филмирана множество пъти. За жалост, случилото се на 26 април 1986 година не е прецедент. Днес ще ви разкажем за останалите големи ядрени инциденти. Част от тях са пазени в тайна десетилетия наред, други остават извън "светлината на прожекторите", а трети си съперничат на трагедията в съветската АЕЦ. Ето кои са те:

Радиоактивното лъчение на съветския "Маяк"
(29 септември 1957 г.)

В годините след Втората световна война Съветският съюз строи десетки тайни ядрени съоръжения. Москва се притеснява от ядреното превъзходство на САЩ и прави всичко по силите си да го настигне. Давайки приоритет на скоростта, комплексите се строят без достатъчно планиране и с директни пропуски в качеството.

Едно от тези съоръжения е фабриката за преработка на ядрено гориво "Маяк" в секретния град Озьорск (наричан също Челябинск-40 и Челябинск-65).

"Маяк" е построен между 1945 и 1948 г., а възможността за радиоактивно замърсяване не притеснява никого. Всичките 6 реактора са на брега на езерото Къзълташ и използват отворен цикъл за охлаждане - замърсената вода се излива директно във водоема.

Заводът бавно се превръща и в площадка за складиране на ядрени отпадъци. Те се съхраняват в специално оборудвани подземни резервоари, запечатани под десетки тонове бетон.

На 29 септември 1957 г. охладителната система на един от тези резервоари, съдържащ 70 - 80 тона течни радиоактивни отпадъци, дефектира. Следва рязко натрупване на топлина и налягане.

Резервоарът експлодира с мощност от 100 тона ТНТ - значително по-мощно от най-унищожителните конвенционални бомби. Стълб от смъртоносни радиоактивни частици се издига над Озьорск и околния регион, заразявайки близо 500 квадратни километра.

Минава седмица преди жителите на засегнатата зона да бъдат евакуирани. Тъй като заводът е строго секретен, те не получават обяснение за своето внезапно и постоянно преселване. Мнозина обаче говорят за появата на "мистериозни заболявания", включително и отлепване на кожата от тялото на някои хора.

Едва през 1989 г. Съветското правителство разсекретяване документи, отнасящи се до аварията. Междувременно от ЦРУ са знаели за инцидента още от 1957 г. Те го пазят в тайна, поради притеснения от възможни сходни инциденти във все още неукрепналата американската атомна промишленост.

Аварията в Маяк е ретроспективно оценена като ниво 6 по Международна скала за ядрени и радиационни събития. Най-високото ѝ ниво е 7-мо.

Ядрен пожар в сърцето на стара Англия
(10 октомври 1957 г.)

Великобритания е активен участник в проекта "Манхатън" за създаване на атомна бомба, но след приключването му САЩ запазват научните тайни само за себе си. Това кара Лондон веднага да започне собствена тайна програма за сдобиване с ядрено оръжие.

Проектиран да произвежда "оръжеен плутоний", първият ядрен реактор на Великобритания е построен в северозападна Англия. Той е известен като Уиндскейл и функционира от края на 40-те години на миналия век.

Още от самото начало изтичането на радиоактивен материал е нещо обичайно за съоръжението. Двата реактора с графитен модератор, наричани по това време "купчини" имат максимално опростена конструкция.

На 10 октомври 1957 г. работници, извършващи стандартна поддръжка на масивното съоръжение, забелязват повишаване на температурите. Три дена по-рано е извършен експеримент, при който са достигнати 40,000 MWh мощност. Аномалиите започнали непосредствено след това, но персоналът ги неглижирал.

За да понижат температурите са активирани охлаждащите вентилатори. Вкараният свеж въздух запалва първия по рода си "ядрен пожар". Операторите на реактора обаче считат, че "ситуацията с купчината е в реда на нещата".

Ускоряването на вентилаторите раздухва пламъците. Огънят се разпростира в околните горивни канали и скоро радиоактивността в инсталацията бързо се увеличава. Температурата на сърцевината продължава да се покачва и операторите започват да подозират, че ядрото гори.

Става ясно, че ситуацията може да излезе извън контрол и да завърши с експлозия. Операторите на централата и нейният директор рискуват живота си, за да се потушат пламъците. Огънят е загасен два дни по-късно, но по това време радиоактивен облак вече се стели над Великобритания.

Лондон нарежда оригиналните доклади за пожара да бъдат строго цензурирани и информацията за инцидента да се засекрети. По-късно стана ясно, че малки, но значителни количества от изключително опасния радиоактивен изотоп полоний-210 са били освободени по време огъня.

Пожарът Уиндскейл е ретроспективно оценен като ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.

Инцидентът на Тримилния остров в САЩ
(28 март 1979 г.)

На 16 март в кината дебютира холивудският филм "Китайски синдром" (The China Syndrome). Сценарият му е за ядрена авария в АЕЦ и включва разтапяне на ядрото на реактора. Почти две седмици по-късно филмът изглежда се превръща в реалност.

На 28 март 1979 г. атомната електроцентрала "Три майл айлънд" до град Харисбърг в САЩ претърпява авария. Всичко започва с блокиран клапан за налягане във водната система на реактора. Той не се затваря и в следствие на това замърсена с радиация вода започва да се оттича в съседните сгради.

Операторите в контролната зала не разпознават проблема и допускат серия от критични грешки. Те оставят ядрото на реактора без охлаждане, а то е пред разтапяне.

Когато радиоактивната пара започва да излиза от централата, информацията за инцидента изтича във външния свят. В рамките на дни нивата на радиация са повишени над нормата в четири окръга. Губернаторът на Пенсилвания Ричард Торнбърг нарежда евакуацията на бременни жени и малки деца от района.

На 31 март работниците в завода успяват да се справят с проблемите и спасяват ядрото на реактора от пълно стопяване.

Въпреки че официално не се съобщава за смъртни случаи или наранявания, продължава спор дали изпуснатата радиация не е довела до ръст в заболеваемостта от рак и детската смъртност.

Според еколозите засегнатите са 130 000 души, а разходите от аварията се изчисляват на 3 млрд. долара. Аварията в американския АЕЦ е оценена на ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.

Радиоактивно хвостохранилище се излива върху индиански резерват в Ню Мексико
(16 юли 1979 г.)

Само няколко месеца след ядрения инцидент в Пенсилвания става още една радиоактивна катастрофа в САЩ. Тя обаче остава извън светлината на прожекторите. Една от причината е, че засегнатите са основно от местното население навахо, а другата - липсва възможност от ядрена експлозия и няма нужда от спешни мерки.

Чърч рок или "Църковната скала" в Ню Мексико е дом на най-голямата уранова мина в САЩ. Смилането на ценната руда създава отпадъчна свръх-токсична маса, която се изпомпва в специален язовир.

На 16 юли 1979 г. стената на хвостохранилището се пропуква и изпуска милиони литри радиоактивни отпадъци в река Пуерко. Разливът замърсява земята и водата на намиращия се под мината индиански резерват - дом на народа навахо.

Племенният съвет на навахо изпраща телеграма до губернатора на Ню Мексико с молба да обяви извънредно положение, но молбата е отхвърлена.

Приблизително 1,2 тона уран пътуват 130 километра надолу по течението на реката. Освен повишена радиоактивност, разливът замърсява подпочвените води със силно токсични съединения и тежки метали.

Водата от кладенците става негодна за пиене и за употреба в селското стопанство. Тази информация не достига навреме до племето, защото то не е уведомено на родния си език дине, а говорещите английски са малцина.

Корпорацията, собственик на мината, отрича инцидентът да е причинил смърт на добитък или сериозни здравни проблеми на местните.

Днес обаче е сигурно, че изпуснатата радиация е била повече от аварията в АЕЦ "Три майл айлънд". Инцидентът остава и "най-голямото единично изпускане" на радиоактивни материали в историята на САЩ.

Проучванията показват от 1950 г. насам сочат, че навахо имат значително по-високи нива на някои видове рак от средните за страната, а близостта на резервата им до урановата мина е най-вероятната причина за това. Почистването на замърсяванията в региона продължават и през този век.

Когато си "набереш" цезий-137 в Гояния, Бразилия
(13 септември 1987 г.)

Смъртоносните ядрени инциденти са възможни дори без наличието на атомна централа или уранова мина наблизо.

С население от над 1 милион души Гояния е един от най-големите градове във вътрешността на Бразилия. В края на 70-те години там е построена частна онкологична болница, но поради съдебни спорове сградата е изоставена няколко години по-късно. Именно делата са причина апаратурата да не бъде изнесена от нея.

В утрото на 13 септември 1987 г. пазачът на обекта решава да не отиде на работа. Това прави впечатление на местни, които използват случая, за да "претарашат" изоставената сграда. Те отдавна знаят, че в нея има ценни уреди, от които могат да "добият" доста метал.

Роберто Алвес и Вагнер Перейра проникват в болницата и решават да разглобят някои от апаратите за скрап. Липсата на пазач прави кражбата успешна. Частите са натоварени и отнесени в дома на Алвес за допълнително разглобяване и сортиране.

Същата вечер Алвес и Перейра започват да повръщат. Всичко това става преди допълнителното разглобяване на откраднатия апарат, оказал се в последствие уред за лъчетерапия.

На 16 септември Алвес се чувства малко по-добре и се заема със сортирането на метала. При разглобяването той се натъква на малка капсула и пробва да я пробие. Когато успява, от нея засиява наситена синя светлина.

На 18 септември Алвес продава предметите на близкия пункт за скрап. Собственикът на депото, Девайр Феррейра, веднага е впечатлен от светещата капсула.

Мислейки, вещество за свръхестествено, той незабавно отнася предмета у дома си и го показва на близките си. Приятели и работници се опитват да извадят малко от "магичния прашец" в капсулата.

На 24 септември, братът на Девайр, успешно изгребва материал от капсулата и го занася в къщата си. Там светещия прашец е разстелен върху пода. Шестгодишната му дъщеря Лейде започва да си играе с него.

Жената на Девайр, Габриела, е първата, която забелязва, че много от близките ѝ са се разболели тежко по едно и също време. На 28 септември 1987 г. тя купува обратно капсулата от конкурентното депо за скрап и я носи веднага до болница.

Две седмици след кражбата става ясно, че "магичната" капсула съдържа силно радиоактивен цезий-137. Оказва се, че над 100 000 души може да са били изложени на влиянието му.

Болниците в Гояния са претрупани с пациенти, а близо 250 души наистина се оказват болни от лъчева болест.

За жалост, започват серия от смъртни случаи. Сред загиналите са 6-годишната Лейде, досетилата се за проблема Габриела и двама работници от депото за скрап. Няколко години по-късно от рак умира и Девайр Феррейра.

Други, като Вагнер Перейра успяват да се "отърват" само с ампутация на ръката. Очаквано, случаите на рак в района се увеличават в последствие.

Бразилските власти организират операция по почистване. Те отстраняват горния почвен слой от няколко обекта, а няколко сгради са съборени. Всички предмети от тях са иззети и изгорени.

Списание Time определя случилото се като една от "най-тежките ядрени катастрофи" в света, а Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) я нарича "един от най-тежките радиологични инциденти в света". Той е оценен на ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.

Японският "Чернобил" в АЕЦ Фукушима
(11 март 2013 г.)

Строежът на атомни електроцентрали в силно земетръсни райони винаги е предизвиквал притеснения сред по-загрижените. Учени, експерти и политици успешно успокояват тези страхове в продължение на десетилетия. Факт е, че ядрените централи се правят с хиляди тонове бетон и са проектирани да бъдат изключително издръжливи. Те обаче не са застраховани от случайностите.

На 11 март 2011 г. се случва най-мощното подводно земетресение, регистрирано някога в Япония. Трусът е с магнитуд 9,1 по Рихтер и предизвика 15-метрово цунами, което залива АЕЦ Фукушима.

По време на извънредната ситуация всички действащи ядрени реактора в централата са спрени успешно. Електропреносните мрежи обаче са повредени, а резервните генератори - залети с вода. Системите за охлаждане отказват.

В резултат на това в реакторите се натрупва остатъчна топлина. Тя частично разтопява горивните пръти и в трите блока.

Реактор 1 и 3 избухват на 12 и 14 март, което кара правителството да евакуира всички в радиус от 20 километра.

Друга експлозия в сградата на реактор 2 на 15 март освобождава още повече радиация.

Пълният размер на вредното въздействие става очевиден през идните месеци. Токио евакуира всички жители в радиус от 30 километра около централата и създава забранена зона, подобна на тази в Чернобил.

Аварията не предизвиква смъртни случаи веднага. През 2018 г. един работник, отговарящ за измерването на радиацията в завода, умира от рак на белия дроб, причинен от излагане на радиация. Според различни оценки има над 2000 души, които са починали преждевременно след случилото се във Фукушима.

Собственикът на атомната централа, Токийската електрическа компания, твърди, че цунамито не е могло да бъде предвидено. Правителствени и независими разследвания опровергават това. Според тях инцидентът е резултат от човешка грешка, небрежност към безопасността, слаб надзор от страна на регулаторите и дори корупция.

"Разследванията разкриват корени на катастрофата в организирането на мрежа от корупция, неефективни регулаторни органи, тайни споразумения и непотизъм. Ситуацията едва ли е такава само в Япония", заключва Ричард Тантер от Университета в Мелбърн.

Близо 29 000 души все още не могат да се завърнат в домовете си, а усилията за почистване на ядрения комплекс "Фукушима" се очаква да продължат десетилетия. От аварията до днес в океана се изпуснати тонове замърсена с радиация вода.

След аварията във Фукушима Япония се отказва от използването на ядрена енергия и преминава към затваряне на всичките си атомни централи. Решението обаче е отменено през 2022 година. Непосредствено след това правителството спира да организира възпоменателни церемонии за Фукушима в Токио.

Инцидентът е оценен на ниво 7 по Международната скала за ядрени аварии. Тази оценка преди е давана единствено на аварията в Чернобил.

Не беше само Чернобил: Кои са останалите големи ядрени инциденти

Не беше само Чернобил: Кои са останалите големи ядрени инциденти

Те са причинени от небрежност, корупция или дори обикновено мародерство

| Автор : Стоян Гогов 18 9050 Колаж: Стоян Гогов / Снимки: iStock by Getty Images

Днес се навършват 38 години от най-големия инцидент в ядрената промишленост. Аварията в АЕЦ Чернобил става причина за евакуацията на близо 100 хиляди души и затварянето на зона с 30-километров радиус.

Трагедията е описвана, разказвана и филмирана множество пъти. За жалост, случилото се на 26 април 1986 година не е прецедент. Днес ще ви разкажем за останалите големи ядрени инциденти. Част от тях са пазени в тайна десетилетия наред, други остават извън "светлината на прожекторите", а трети си съперничат на трагедията в съветската АЕЦ. Ето кои са те:

Радиоактивното лъчение на съветския "Маяк"
(29 септември 1957 г.)

В годините след Втората световна война Съветският съюз строи десетки тайни ядрени съоръжения. Москва се притеснява от ядреното превъзходство на САЩ и прави всичко по силите си да го настигне. Давайки приоритет на скоростта, комплексите се строят без достатъчно планиране и с директни пропуски в качеството.

Едно от тези съоръжения е фабриката за преработка на ядрено гориво "Маяк" в секретния град Озьорск (наричан също Челябинск-40 и Челябинск-65).

"Маяк" е построен между 1945 и 1948 г., а възможността за радиоактивно замърсяване не притеснява никого. Всичките 6 реактора са на брега на езерото Къзълташ и използват отворен цикъл за охлаждане - замърсената вода се излива директно във водоема.

Заводът бавно се превръща и в площадка за складиране на ядрени отпадъци. Те се съхраняват в специално оборудвани подземни резервоари, запечатани под десетки тонове бетон.

На 29 септември 1957 г. охладителната система на един от тези резервоари, съдържащ 70 - 80 тона течни радиоактивни отпадъци, дефектира. Следва рязко натрупване на топлина и налягане.

Резервоарът експлодира с мощност от 100 тона ТНТ - значително по-мощно от най-унищожителните конвенционални бомби. Стълб от смъртоносни радиоактивни частици се издига над Озьорск и околния регион, заразявайки близо 500 квадратни километра.

Минава седмица преди жителите на засегнатата зона да бъдат евакуирани. Тъй като заводът е строго секретен, те не получават обяснение за своето внезапно и постоянно преселване. Мнозина обаче говорят за появата на "мистериозни заболявания", включително и отлепване на кожата от тялото на някои хора.

Едва през 1989 г. Съветското правителство разсекретяване документи, отнасящи се до аварията. Междувременно от ЦРУ са знаели за инцидента още от 1957 г. Те го пазят в тайна, поради притеснения от възможни сходни инциденти във все още неукрепналата американската атомна промишленост.

Аварията в Маяк е ретроспективно оценена като ниво 6 по Международна скала за ядрени и радиационни събития. Най-високото ѝ ниво е 7-мо.

Ядрен пожар в сърцето на стара Англия
(10 октомври 1957 г.)

Великобритания е активен участник в проекта "Манхатън" за създаване на атомна бомба, но след приключването му САЩ запазват научните тайни само за себе си. Това кара Лондон веднага да започне собствена тайна програма за сдобиване с ядрено оръжие.

Проектиран да произвежда "оръжеен плутоний", първият ядрен реактор на Великобритания е построен в северозападна Англия. Той е известен като Уиндскейл и функционира от края на 40-те години на миналия век.

Още от самото начало изтичането на радиоактивен материал е нещо обичайно за съоръжението. Двата реактора с графитен модератор, наричани по това време "купчини" имат максимално опростена конструкция.

На 10 октомври 1957 г. работници, извършващи стандартна поддръжка на масивното съоръжение, забелязват повишаване на температурите. Три дена по-рано е извършен експеримент, при който са достигнати 40,000 MWh мощност. Аномалиите започнали непосредствено след това, но персоналът ги неглижирал.

За да понижат температурите са активирани охлаждащите вентилатори. Вкараният свеж въздух запалва първия по рода си "ядрен пожар". Операторите на реактора обаче считат, че "ситуацията с купчината е в реда на нещата".

Ускоряването на вентилаторите раздухва пламъците. Огънят се разпростира в околните горивни канали и скоро радиоактивността в инсталацията бързо се увеличава. Температурата на сърцевината продължава да се покачва и операторите започват да подозират, че ядрото гори.

Става ясно, че ситуацията може да излезе извън контрол и да завърши с експлозия. Операторите на централата и нейният директор рискуват живота си, за да се потушат пламъците. Огънят е загасен два дни по-късно, но по това време радиоактивен облак вече се стели над Великобритания.

Лондон нарежда оригиналните доклади за пожара да бъдат строго цензурирани и информацията за инцидента да се засекрети. По-късно стана ясно, че малки, но значителни количества от изключително опасния радиоактивен изотоп полоний-210 са били освободени по време огъня.

Пожарът Уиндскейл е ретроспективно оценен като ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.

Инцидентът на Тримилния остров в САЩ
(28 март 1979 г.)

На 16 март в кината дебютира холивудският филм "Китайски синдром" (The China Syndrome). Сценарият му е за ядрена авария в АЕЦ и включва разтапяне на ядрото на реактора. Почти две седмици по-късно филмът изглежда се превръща в реалност.

На 28 март 1979 г. атомната електроцентрала "Три майл айлънд" до град Харисбърг в САЩ претърпява авария. Всичко започва с блокиран клапан за налягане във водната система на реактора. Той не се затваря и в следствие на това замърсена с радиация вода започва да се оттича в съседните сгради.

Операторите в контролната зала не разпознават проблема и допускат серия от критични грешки. Те оставят ядрото на реактора без охлаждане, а то е пред разтапяне.

Когато радиоактивната пара започва да излиза от централата, информацията за инцидента изтича във външния свят. В рамките на дни нивата на радиация са повишени над нормата в четири окръга. Губернаторът на Пенсилвания Ричард Торнбърг нарежда евакуацията на бременни жени и малки деца от района.

На 31 март работниците в завода успяват да се справят с проблемите и спасяват ядрото на реактора от пълно стопяване.

Въпреки че официално не се съобщава за смъртни случаи или наранявания, продължава спор дали изпуснатата радиация не е довела до ръст в заболеваемостта от рак и детската смъртност.

Според еколозите засегнатите са 130 000 души, а разходите от аварията се изчисляват на 3 млрд. долара. Аварията в американския АЕЦ е оценена на ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.

Радиоактивно хвостохранилище се излива върху индиански резерват в Ню Мексико
(16 юли 1979 г.)

Само няколко месеца след ядрения инцидент в Пенсилвания става още една радиоактивна катастрофа в САЩ. Тя обаче остава извън светлината на прожекторите. Една от причината е, че засегнатите са основно от местното население навахо, а другата - липсва възможност от ядрена експлозия и няма нужда от спешни мерки.

Чърч рок или "Църковната скала" в Ню Мексико е дом на най-голямата уранова мина в САЩ. Смилането на ценната руда създава отпадъчна свръх-токсична маса, която се изпомпва в специален язовир.

На 16 юли 1979 г. стената на хвостохранилището се пропуква и изпуска милиони литри радиоактивни отпадъци в река Пуерко. Разливът замърсява земята и водата на намиращия се под мината индиански резерват - дом на народа навахо.

Племенният съвет на навахо изпраща телеграма до губернатора на Ню Мексико с молба да обяви извънредно положение, но молбата е отхвърлена.

Приблизително 1,2 тона уран пътуват 130 километра надолу по течението на реката. Освен повишена радиоактивност, разливът замърсява подпочвените води със силно токсични съединения и тежки метали.

Водата от кладенците става негодна за пиене и за употреба в селското стопанство. Тази информация не достига навреме до племето, защото то не е уведомено на родния си език дине, а говорещите английски са малцина.

Корпорацията, собственик на мината, отрича инцидентът да е причинил смърт на добитък или сериозни здравни проблеми на местните.

Днес обаче е сигурно, че изпуснатата радиация е била повече от аварията в АЕЦ "Три майл айлънд". Инцидентът остава и "най-голямото единично изпускане" на радиоактивни материали в историята на САЩ.

Проучванията показват от 1950 г. насам сочат, че навахо имат значително по-високи нива на някои видове рак от средните за страната, а близостта на резервата им до урановата мина е най-вероятната причина за това. Почистването на замърсяванията в региона продължават и през този век.

Когато си "набереш" цезий-137 в Гояния, Бразилия
(13 септември 1987 г.)

Смъртоносните ядрени инциденти са възможни дори без наличието на атомна централа или уранова мина наблизо.

С население от над 1 милион души Гояния е един от най-големите градове във вътрешността на Бразилия. В края на 70-те години там е построена частна онкологична болница, но поради съдебни спорове сградата е изоставена няколко години по-късно. Именно делата са причина апаратурата да не бъде изнесена от нея.

В утрото на 13 септември 1987 г. пазачът на обекта решава да не отиде на работа. Това прави впечатление на местни, които използват случая, за да "претарашат" изоставената сграда. Те отдавна знаят, че в нея има ценни уреди, от които могат да "добият" доста метал.

Роберто Алвес и Вагнер Перейра проникват в болницата и решават да разглобят някои от апаратите за скрап. Липсата на пазач прави кражбата успешна. Частите са натоварени и отнесени в дома на Алвес за допълнително разглобяване и сортиране.

Същата вечер Алвес и Перейра започват да повръщат. Всичко това става преди допълнителното разглобяване на откраднатия апарат, оказал се в последствие уред за лъчетерапия.

На 16 септември Алвес се чувства малко по-добре и се заема със сортирането на метала. При разглобяването той се натъква на малка капсула и пробва да я пробие. Когато успява, от нея засиява наситена синя светлина.

На 18 септември Алвес продава предметите на близкия пункт за скрап. Собственикът на депото, Девайр Феррейра, веднага е впечатлен от светещата капсула.

Мислейки, вещество за свръхестествено, той незабавно отнася предмета у дома си и го показва на близките си. Приятели и работници се опитват да извадят малко от "магичния прашец" в капсулата.

На 24 септември, братът на Девайр, успешно изгребва материал от капсулата и го занася в къщата си. Там светещия прашец е разстелен върху пода. Шестгодишната му дъщеря Лейде започва да си играе с него.

Жената на Девайр, Габриела, е първата, която забелязва, че много от близките ѝ са се разболели тежко по едно и също време. На 28 септември 1987 г. тя купува обратно капсулата от конкурентното депо за скрап и я носи веднага до болница.

Две седмици след кражбата става ясно, че "магичната" капсула съдържа силно радиоактивен цезий-137. Оказва се, че над 100 000 души може да са били изложени на влиянието му.

Болниците в Гояния са претрупани с пациенти, а близо 250 души наистина се оказват болни от лъчева болест.

За жалост, започват серия от смъртни случаи. Сред загиналите са 6-годишната Лейде, досетилата се за проблема Габриела и двама работници от депото за скрап. Няколко години по-късно от рак умира и Девайр Феррейра.

Други, като Вагнер Перейра успяват да се "отърват" само с ампутация на ръката. Очаквано, случаите на рак в района се увеличават в последствие.

Бразилските власти организират операция по почистване. Те отстраняват горния почвен слой от няколко обекта, а няколко сгради са съборени. Всички предмети от тях са иззети и изгорени.

Списание Time определя случилото се като една от "най-тежките ядрени катастрофи" в света, а Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) я нарича "един от най-тежките радиологични инциденти в света". Той е оценен на ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.

Японският "Чернобил" в АЕЦ Фукушима
(11 март 2013 г.)

Строежът на атомни електроцентрали в силно земетръсни райони винаги е предизвиквал притеснения сред по-загрижените. Учени, експерти и политици успешно успокояват тези страхове в продължение на десетилетия. Факт е, че ядрените централи се правят с хиляди тонове бетон и са проектирани да бъдат изключително издръжливи. Те обаче не са застраховани от случайностите.

На 11 март 2011 г. се случва най-мощното подводно земетресение, регистрирано някога в Япония. Трусът е с магнитуд 9,1 по Рихтер и предизвика 15-метрово цунами, което залива АЕЦ Фукушима.

По време на извънредната ситуация всички действащи ядрени реактора в централата са спрени успешно. Електропреносните мрежи обаче са повредени, а резервните генератори - залети с вода. Системите за охлаждане отказват.

В резултат на това в реакторите се натрупва остатъчна топлина. Тя частично разтопява горивните пръти и в трите блока.

Реактор 1 и 3 избухват на 12 и 14 март, което кара правителството да евакуира всички в радиус от 20 километра.

Друга експлозия в сградата на реактор 2 на 15 март освобождава още повече радиация.

Пълният размер на вредното въздействие става очевиден през идните месеци. Токио евакуира всички жители в радиус от 30 километра около централата и създава забранена зона, подобна на тази в Чернобил.

Аварията не предизвиква смъртни случаи веднага. През 2018 г. един работник, отговарящ за измерването на радиацията в завода, умира от рак на белия дроб, причинен от излагане на радиация. Според различни оценки има над 2000 души, които са починали преждевременно след случилото се във Фукушима.

Собственикът на атомната централа, Токийската електрическа компания, твърди, че цунамито не е могло да бъде предвидено. Правителствени и независими разследвания опровергават това. Според тях инцидентът е резултат от човешка грешка, небрежност към безопасността, слаб надзор от страна на регулаторите и дори корупция.

"Разследванията разкриват корени на катастрофата в организирането на мрежа от корупция, неефективни регулаторни органи, тайни споразумения и непотизъм. Ситуацията едва ли е такава само в Япония", заключва Ричард Тантер от Университета в Мелбърн.

Близо 29 000 души все още не могат да се завърнат в домовете си, а усилията за почистване на ядрения комплекс "Фукушима" се очаква да продължат десетилетия. От аварията до днес в океана се изпуснати тонове замърсена с радиация вода.

След аварията във Фукушима Япония се отказва от използването на ядрена енергия и преминава към затваряне на всичките си атомни централи. Решението обаче е отменено през 2022 година. Непосредствено след това правителството спира да организира възпоменателни церемонии за Фукушима в Токио.

Инцидентът е оценен на ниво 7 по Международната скала за ядрени аварии. Тази оценка преди е давана единствено на аварията в Чернобил.