По време на Студената война Турция закупува големи количества (над 1000 бройки) на дебютиралия в началото на 60-те американски танк M60 Patton. Макар към днешна дата бронираната машина да е морално остаряла в оригиналния си вид, то Анкара е положила всички усилия, за да може да използва танка и през 21 век.

Турския M60 Patton е преминал през три модернизационни програми, а ние ще се спрем на най-новата и дълбока от тях.

На първо място оригиналното 105-милиметрово оръдие е заменено със 120-милиметрово произведено в Израел по лиценз на Rheinmetall. На практика това е същото оръдие, с което са оборудвани най-модерните западни танкове.

Вижте как изглеждат модернизираните танкове >> >> >>

Турците са закупили и монтирали комплекти реактивна броня. Най-новите модели разполагат с радар от Merkava Mk IV.

Всъщност Израел уаства активно в модернизационния пакет, а той е толкова дълбок, че крайният резултат на практика е по-скоро нов танк, сдобил се с името Sabra.

Сменен е и двигателят, като той е дизелов и с мощност от 1000 к.с. Съществуват и версии с по-нисък купол. Дори окачването и веригите са заменени с нови.

Военните отчитат, че най-големите предимства на Sabra е възможностите, предоставени от новото оръдие и съвременната защита. Промените в системите за водене на огън и други електроники също са ъпдейтнати.

На практика, единствената запазена част от оригиналния M60 Patton е шасито.

Sabra има максимална скорост от 55 км/ч и може да изминава 450 километра с пълен 500-литров резервоар.

Като вторични оръжия танкът разполага с 60 мм минохвъргачка, две 7.62 мм картечници или една 12.7 мм картечница.

Турция разполага със 170 бройки от Sabra, като част от тях участват в мисии в Сирия. Sabra може да се сравнява руския Т-72В3 и украинския T-64B1M. Най-близък родственик са израелските модификации на M60 Patton.