Какво може противоракетната система С-300

Русия ще предаде зенитния комплекс на Сирия в най-скоро време

Снимка: Wikimedia

Какво може противоракетната система С-300

Русия ще предаде зенитния комплекс на Сирия в най-скоро време

12:00 | 26 септември 2018 | Редактор : Стоян Гогов 117 26487 Снимка: Wikimedia

Военният министър на Русия Сергей Шойгу обяви, че до две седмици Москва ще достави на сирийската армия противоракетна система С-300 за повишаване на боеспсобността й във връзка с инцидента със сваления руски самолет Ил-20.

Какво обаче знаем за ПВО комплекса?

Разработката на С-300 е стартирана през 1967 година в Съветския съюз, като комплексът е трябвало да може да сваля крилати ракети и да защитава надеждно важни индустриални и административни центрове.

Вижте как изглежда С-300 >> >> >>

Първата батарея е приета на въоръжение през 1979 година, като комплексът включва ракетоносец с 2 или 4 ракети, мобилен радар и команден пункт.

В първоначалния си вариант системата има боен радиус от 90 километра или 75 километра, радарът е можел да следи няколко цели на веднъж, а ракетата да се справя, както с високо летящи цели, така и с пикиращи ниско над земята самолети или крилати ракети, макар откриването им под 25 метра да е било проблемно.

Какво знаем за най-модерното руско ПВО - С-400 >> >> >>

Руснаците обаче са създали множество модернизации на комплекса, като Сирия ще се сдобие с най-добрия вариант на системата - С-300ПМУ-2 "Фаворит".

Тя има боен радиус от 195 километра и е ефективна не само срещу самолети и крилати ракети, но и срещу балистични ракети със среден обсег. Според вътрешна информация ефективният обсег на сваляне на крилати ракети е малко по-малък - 40 км, като за самолети той е около 200 км.

Комплексът би трябвало по-добре да може да различава противниковите от съюзническите цели, макар че Москва със сигурност няма да снабди експортната версия с кодовете за системата си свой/чужд.

На теория от един команден пункт могат да се следят до 300 цели, като едновременно да се обстрелват 36 от тях. По всеки обект обаче могат да се пускат по 2 ракети, което означава, че сирийците ще могат да изстрелват до 72 ракети едновременно.

Сирия бе закупила системата С-300ПМУ-2 "Фаворит" и нейни военни дори бяха преминали обучение в Русия, но тогава Кремъл спря поръчката, след получена нота от Израел. Това означава, че армията на Башар Асад вече има подготвени екипажи за комплекса.

Доколко С-300 ще помогне на Сирия срещу самолетите на Израел?

Отговорът на този въпрос е по-сложен и се крие във факта, че САЩ и съюзниците от НАТО отдавна са проучили радарите и ракетите на С-300 или поне на по-старите модификации от проекта.

Това е станало, чрез инспектиране на системата в Унгария, България и Гърция, която дори разполага с предходната версия - С-300ПМУ-1.

Освен това чрез подставени лица САЩ са успели да закупят ПВО системата в началото на 90-те от Беларус, но без електроника. По-късно американците се сдобиват с други по-окомплектовани версии от Русия и Хърватия.

Според руснаците С-300ПМУ-2 се отличава от останалите системи и потенциалните врагове не биха могли да имат цялата информация за ПВО комплекса. Промени са направени по електрониката и радара - най-ключовите части на системата.

Освен Русия със С-300ПМУ-2 разполагат Китай, Виетнам и Азербайджан. Знае се, че кавказката страна поддържа приятелски отношения с Израел, като между двете има търговия по схемата "петрол срещу оръжия", но не е ясно дали израелски специалисти са успели да разберат ключова информация за С-300ПМУ-2.

Именно от това до колко познат е ПВО комплексът и колко добре се използва тази информация ще се реши дали наличието на С-300ПМУ-2 в Сирия ще възпре Израел от нови военни удари там.