Какво оръжие показа Кремъл на Деня на победата (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Какво оръжие показа Кремъл на Деня на победата (снимки) 101
Снимка: © Inlogic Software s.r.o.

Какво оръжие показа Кремъл на Деня на победата (снимки)

На червения площад преминаха голям спектър от бронирани машини и самолети

| Редактор: Стоян Гогов 460 139312

Русия ще продължи "твърдо" да защитава националните си интереси, заяви днес президентът Владимир Путин при отбелязването на победата над нацистите, предаде Франс прес.

"Надеждната гаранция за това са доблестните въоръжени сили на Русия, наследници на войниците на победата", допълни Путин, цитиран от ТАСС.

Именно заради това е доста интересно да видим какви оръжия показа тази година Кремъл по време на парада на Червения площад.

Вижте оръжията >> >> >>

Танк Т-14 "Армата"

Т-14 "Армата"

Снимка: AP/БТА

Основният боен танк Т-14 "Армата" е единственият в света танк от трето следвоенно поколение. Снабден е със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А82 (с възможност за инсталация на 152-мм 1А83) с дистанционно напълно дигитализирано управление - в куполът му няма стрелец.

Изолираната бронирана капсула за екипажа, намираща се зад мощна броня, дава възможност на танкистите да оцелеят дори в случай на пряк удар в купола и изгаряне на боекомплекта.

"Армата" е първият в света танк, който разполага с мощен АФАР радар - подобен на този от Су-57. Радарът работи в комбинация с други системи за активна защита, които осигуряват надеждна защита от гранатомети и управляеми ракети - те трябва да бъдат засичани и унищожавани преди да ударят танка.

Бронята на T-14 "Армата" би трябвало да издържа на удари от всички, съществуващи към момента танкови снаряди.

Друго предимство на танка е неговото малко тегло от 48 тона, което го прави много по-бърз и маневрен. За задвижването отговаря 12-цилиндров дизелов двигател с мощност ограничена на 1500 к.с., но с възможност за използване на 2000 к.с. в определени ситуации. Максималната скорост е 90 км/ч.

Русия обаче ограничи серийното производство на "Армата". Официалната причина бе, че към този момент танкът е ненужно добър. Експертите споделят, че тази причина частично може да е вярна, но влияние има и фактът, че Т-14 "Армата" е доста по-скъп от модернизирането на предходните поколения съветски машини.

Танк Т-90М "Прорыв"

Т-90М "Прорыв"

Снимка: Юрий Урюков/Motor1

Т-90 е един от най-добрите танкове в света. Бърз, маневрен и по-лек спрямо своите западни конкуренти, той има забележителни способности, включително и определена водоустойчивост.

На теория всеки Т-90 трябва да може да издържа поне половин час, потопен на 5 метра дълбочина. Водата не трябва да пречи на функционирането на двигателя, нито пък да разстрои електрониката или функционирането на бойните системи.

Освен с това, че може да щурмува блата и малки езера, Т-90М "Прорыв" се гордее и със своето 125-милиметрово оръдие (същото като на "Армата") и с иновативната си реактивна броня.

Танкът разполага и с една 12.7-милиметрова и една 7.62-милиметрови картечница. Задвижването пък се осъществява от от V12 дизелов двигател с мощност от 1130 к.с. Теглото е 47 тона, а максималната скорост е 60 км/ч.

Една бройка от Т-90 струва 4,5 милиона долара, а наскоро Ирак реши да замени своите американски танкове M1A1 Abrams с Т-90. С руският танк са въоръжени още Алжир, Армения, Азербайджан, Виетнам, Индия, Сирия, Туркменистан, Уганда и естествено Русия.

Танк Т-80БВМ

Т-80БВМ

Снимка: Юрий Урюков/Motor1

Експертите отбелязват, че модернизирания Т-80 е изключително удачен за бойни действия в най-северните части на страната. Това се дължи на газотурбинния му двигател, който може да стартира веднага и не се влияе от екстремно ниските температури. Той е подобрен спрямо оригиналния агрегат и има мощност от 1250 к.с. Модернизацията залага на нова реактивна броня "Реликт" и модернизирани стрелкови системи, взети от Т-90.

Оръдието е 125-милиметрово, а с него е сдвоена 7,62-mm картечница ПКТ, а за стрелба по въздушни цели отвън на куполата е монтирана 12,7-mm зенитна картечница НСВТ, с която стреля командирът на танка.

Т-80БВМ разполага още с активна защита "Арена-М", която трябва да неутрализира противотанкови управляеми ракети.

С Т-80БВМ са въоръжени частите, намиращи се отвъд Северния полярен кръг.

Танк Т-72-Б3

Т-72-Б3

Снимка: Wikimedia

Обновеният вариант на съветския танк Т-72 разполага с високо автоматизирана система за стрелба, по-усъвършенствани 125-милиметрови оръдия, нови високоенергийни боеприпаси и последното поколение на динамична защита "Реликт".

Машината разполага и с нови панорамни системи за топлинно виждане. Системата за прицелване разполага с лазер и е допълнена от компютър изчисляващ балистиката на изстреляния снаряд.

Двигателят на танка също е нов, като е съчетан с автоматична трансмисия . Мощността е 1,130 к.с., а с един резервоар машината може да измине 550 км. Руснаците са инсталирали и ново окачване, което не само да подобри офроуд характеристиките на танка, но и комфорта на екипажа.

На практика T-72B3M става много сходен с Т-90. По някой параграфи, като новата динамична защита и по-мощният двигател, ъпдейтнатия Т-72 води пред Т-90.

Бойни роботи "Уран-9"

Уран-9

Снимка: YouTube

"Уран-9" е предназначен за атаки, при това без да подлага на опасност онези, които го управляват. Роботът може да действа и като разузнавач, но и да предлага мощна огнева поддръжка за пехотата.

На въоръжение на всеки модул има 30-мм оръдие. Нощем "Уран-9" може да открива и унищожава всякакви цели на 3 км от себе си, а през деня - на 5 км.

Модулите над купола могат да съобщават на робота, че е под вражеския прицел. След което машината сама изчислява посоката на огъня, пуска димни гранати и напуска опасната зона. Роботът с тегло от 12 тона може да се движи по пресечена местност със скорост от 45 км/ч.

"Уран -9" е оборудван с дизел-електрически двигател, което позволява на машината да се движи безшумно само на ток. Запасът на хода е до 5 часа - около 200 км.

Роботът е доста автономен и не изисква постоянен контрол. Операторът задава задача, която машината изпълнява сама. На хората им остава просто да следят действията ѝ.

Това става благодарение на изкуствения интелект, който не просто събира и мигновено предава информацията на оператора, но и предлага варианти за решението на бойната задача. А през това време екипажът може да стои на безопасно разстояние от 5 км в подвижен команден пункт.

В този пункт всичко е като в компютърна игра: никакви ръчки, само лек щурвал и сензорно управление. Самият фургон е "облицован" с броня от висок клас.

Първите "Уран-9" бяха демонстрирани пред света на Парада на Победата на 9 май преди две години.

БМП "Курганец-25"

Курганец-25

Снимка: Wikimedia

Това е тежкобронираният верижен БТР от ново поколение на Русия. Специално внимание е обърнато на защитата против мини и самоделни взривни вещества. "Курганец-25" може да превозва до 8 души, като в кабината има място за още 3-ма. Максималната скорост по суша е 80 км/ч, а по вода е 10 км/ч. С един резервоар могат да се изминат 800 км.

"Курганец-25" също може да бъде въоръжен с различни бойни модули, включващи 12,7 мм картечница, 30-милиметрово и 57-милиметрово автоматично оръдие.

ТОС-1А "Солнцепек"

ТОС-1А "Солнцепек"

Снимка: Shutterstock

ТОС означава Тежка Огнеметна Система и на практика е модерният наследник на легендарната "Катюша". Ракетите, които комплекса изстрелва са с термобаричен заряд. Идеята е за кратко време да може да се унищожи един квартал, без използване на авиация или други не толкова евтини методи.

Термобаричните боеприпаси са изключително мощни, защото използват наличния в атмосферата кислород за подсилване на взрива. Унищожителният им ефект се състои в огромното количество топлина и рязката промяна в атмосферното налягане. Заради своя характер термобаричното оръжие се наричат още вакуумна бомба или горивно-въздушна бомба.

Обсегът на ракетите на "Солнцепек" е 10 километра.

Интересно е да се отбележи, че ТОС-1А е част не от артилерийските поделения на Руската армия, а към нейния корпус за радиационна, биологическа и химическа защита. Освен това комплексът се предлага единствено на най-лоялните страни на Кремъл, които редовно купуват продуктите на руския военнопромишлен комплекс.

Система за залпов огън "Торнадо-С"

Торнадо-С

Снимка: Wikimedia

Това оръжие също може да се посочи за наследник на легендарната "Катюша". Системата за водене на реактивен огън "Торнадо-С" има няколко варианта. Те са спрямо използваните боеприпаси - 122 мм, 220 мм или 300 мм, а броят на ракетите, съответно е 15, 8 и 6.

Максималната далекобойност е 90 километра, а с един залп могат да се унищожат 32 хектара площ. Презареждането става за 8 минути. Едно от предимствата на комплекса, е че ракетите могат да се напътстват със системата за глобално позициониране ГЛОНАСС.

Ракетен комплекс "Искандер-М"

Искандер-М

Снимка: Минобороны РФ

Искандер-М е квазибалистична ракета, чиято бойна глава има стелт способности, заради радиопоглъщащия материал, с който е облицована. Бойната глава може да променя траекторията си по време на полета. Възможно е тя да извършва остри завои, като това става благодарение на усъвършенствани електронни системи и здравите материали издържащи на натоварванията.

Самата бойна глава може да е конвенционална - с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Възможно е да се монтира и тактическа атомна бомба с мощност от 10 до 50 килотона.

Освен това ракетата реалното не напуска атмосферата, което също прави откриването ѝ по-трудно. За задвижването отговаря твърдогоривен химически двигател.

От 2016 година Искандер-М е разположен в Калининградска област - руски анклав, граничещ с Полша и Литва. Максималният обсег е 500 километра.

Ядрената междуконтинентална ракета "Ярс"

PC-24 "Ярс"

Снимка: Министерство обороны Российской Федерации

Балистичната ракета PC-24 "Ярс" е най-важната част от ядрените сили на Русия, които залагат основно на наземните мобилни ракетни платформи, вместо на ракети, базирани в силози или в подводници.

"Ярс" може да пренася 4 ядрени бойни глави, всяка от които с мощност от 250 килотона. На практика ракетата е по-мощен и усъвършенстван вариант на Топол-М, която може да носи само една ядрена бойна глава с мощност до 800 килотона. PC-24 "Ярс" има обсег от 11 000 километра, а мобилната платформа позволява тя да се базира на труднодостъпни и скрити места.

ПВО комплекс С-400

ПВО комплекс С-400

Снимка: Wikimedia

Най-продаваната и способна руска противовъздушна система към този момент е С-400 "Триумф". Именно нея наскоро закупи и втората най-силна армия в НАТО - Турция.

Обсегът на ракетите на С-400 е между 40 и 400 километра, а максималната височина, на която могат да достигнат далекобойните версии е 185 километра - по същество те са насочени за борба с балистични ракети и сателити.

Понякога комплексът се състои от повече от две машини, защото различните цели изискват различни радари. Съществува и такъв, можещ да "вижда" стелт самолетите в радиус от 150 км. Руснаците твърдят, че системата гарантирано може да свали "невидимите" B-2, F-22 и F-35, както и крилата ракета Tomahawk.

Други особености на С-400 е, че системата може да изстрелва по две ракети към една мишена, както и да следи до 80 цели едновременно (36 в по-старите версии).

Задвижването на ракетоносеца, от който излитат ракетите се осъществява от 10-литров V12 дизелов агрегат с 400 к.с. Задвижването е на всички колела, а пътният просвет е почти 500 милиметра - това гарантира, че ПВО-системата може да се разположи на труднодостъпни и неочаквани места.

Хеликоптерът Ка-52

Хеликоптерът Ка-52

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Най-модерният военен хеликоптер на Русия в момента е Ка-52 "Аллигатор", който е създаден по съосната система и има максимална скорост от 300 км/ч, а бойният радиус е 460 км.

За задвижването отговарят два газотурбинни двигатели - всеки с мощност от по 2400 к.с.

Ка-52 е въоръжен с 30-милиметрово автоматично оръдие, две 23-мм оръди и голям комплект от управляеми и неуправляеми ракети. Хеликоптерът може да носи и бомби. Русия разполага със 104 бройки от модерния въртолет, като част от тях участват в мисии в Сирия.

След хеликоптерите в парада щяха да преминат бомбардировачите и транспортните самолети.

Стратегическият ракетоносец Ту-95МСМ

Ту-95

Снимка: Wikimedia

Това е единственият витлов стратегически бомбардировач, който е на въоръжение към днешна дата, но за това си има добра причина - той е въоръжен не с бомби, а с крилати ракети, можещи да носят ядрени бойни глави. Направил първия си полет през 1952 година, Ту-95 осъществи своето бойно кръщение през 2015 година, нанасяйки удари по цели в Сирия.

Самолетът има 4 витлови двигателя с обща мощност от около 50 000 к.с., а максималната му скорост е 830 км/ч. Без презареждане Ту-95 е способен да измине 15 000 км.

Версията МСМ на бомбардировача е усъвършенстване за носене на най-модерните крилати ракети, но освен това има и подобрена електроника и радар.

Стратегическият бомбардировач Ту-160

Ту-160

Снимка: Минобороны РФ

Първият прототип на Ту-160 полита през 1981 година, а от Туполев използват много от натрупаното знание от "съветския Конкорд" - пътническия Ту-144.

Създаденият от Туполев самолет се оказва огромен. При максимално разперени крила, размахът им е от 55.7 метра, а когато са сгънати, размахът е от 35 метра. Самолетът е дълъг 54 метра, а височината му е 13 м. Теглото на празно е 111 000 килограма, но когато е натоварен с въоръжение и гориво, самолетът тежи 267 600 килограма.

Ту-160 може да носи цели 40 000 килограма въоръжение.

За да излети толкова тежък самолет са използвани 4 мощни реактивни двигателя "Кузнецов НК-32". Това е най-мощният и голям двигател монтиран някога в историята на военен самолет. Благодарение на него тежката машина може да лети с 2220 км/ч.

Максималната дължина на полета варира според въоръжението и скоростта, но ако Ту-160 носи 6 крилати ракети Х-55 с ядрена глава с 200 килотона и се движи със скорост около 800 км/ч, то могат да бъдат изминати 12 000 километра без допълнително зареждане във въздуха.

На 10 юни 2010 година, два Ту-160 поставят рекорд, прекарвайки 23 часа във въздуха и изминавайки 18 000 километра.

Друго постижение е реализирано 4 години по-рано, когато самолетът успява незабелязано да проникне в американското въздушно пространство над Аляска, въпреки че Ту-160 няма стелт възможности.

Максималната височина на полета е 16 000 метра, но полетите в повечето случаи се извършват на 12 000 метра над земята.

Макар да влиза на въоръжение през 1987 година, самолетът прави първият си боен полет чак през 2015 година, когато изстрелва крилати ракети 3M-54 Калибр от акваторията на Средиземно море по цели в Сирия.

От 2007 година до сега Русия постоянно държи въоръжени самолети Ту-160 във въздуха си - тези полети са били прекратени в края на 1991 г. Освен това Русия е рестартирала производството на бомбардировача.

Стелт изтребителят Су-57

Су-57

Снимка: Shutterstock

Су-57 е многофункционален изтребител от пето поколение. Първият му прототип дебютира във въздуха на 29 януари 2010 г., пилотиран от летеца-изпитател Сергей Богдан. В конструкцията му са използвани широко композитни материали.

Самолетът може да извършва свръхзвуков полет без форсаж, слабо забележим е, има свръхманевреност и способност да извършва относително къси излитания и кацания. Въоръженията му се разполагат във вътрешни пространства и под крилата, отбелязва ТАСС.

Руският изтребител разполага с два мощни реактивни двигателя, като максималната му скорост без форсаж е 2100 км/ч. Количеството на боеприпасите, които самолетът може да носи е над 10 000 килограма.

Една бройка от Су-57 струва около 50 милиона долара - два пъти по-евтино от F-35 Lightning II, но американския самолет има по-добра радарна невидимост.

Какво оръжие показа Кремъл на Деня на победата (снимки) 101

Какво оръжие показа Кремъл на Деня на победата (снимки)

На червения площад преминаха голям спектър от бронирани машини и самолети

| Редактор : Стоян Гогов 460 139312 Снимка: © Inlogic Software s.r.o.

Русия ще продължи "твърдо" да защитава националните си интереси, заяви днес президентът Владимир Путин при отбелязването на победата над нацистите, предаде Франс прес.

"Надеждната гаранция за това са доблестните въоръжени сили на Русия, наследници на войниците на победата", допълни Путин, цитиран от ТАСС.

Именно заради това е доста интересно да видим какви оръжия показа тази година Кремъл по време на парада на Червения площад.

Вижте оръжията >> >> >>

Танк Т-14 "Армата"

Т-14 "Армата"

Снимка: AP/БТА

Основният боен танк Т-14 "Армата" е единственият в света танк от трето следвоенно поколение. Снабден е със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А82 (с възможност за инсталация на 152-мм 1А83) с дистанционно напълно дигитализирано управление - в куполът му няма стрелец.

Изолираната бронирана капсула за екипажа, намираща се зад мощна броня, дава възможност на танкистите да оцелеят дори в случай на пряк удар в купола и изгаряне на боекомплекта.

"Армата" е първият в света танк, който разполага с мощен АФАР радар - подобен на този от Су-57. Радарът работи в комбинация с други системи за активна защита, които осигуряват надеждна защита от гранатомети и управляеми ракети - те трябва да бъдат засичани и унищожавани преди да ударят танка.

Бронята на T-14 "Армата" би трябвало да издържа на удари от всички, съществуващи към момента танкови снаряди.

Друго предимство на танка е неговото малко тегло от 48 тона, което го прави много по-бърз и маневрен. За задвижването отговаря 12-цилиндров дизелов двигател с мощност ограничена на 1500 к.с., но с възможност за използване на 2000 к.с. в определени ситуации. Максималната скорост е 90 км/ч.

Русия обаче ограничи серийното производство на "Армата". Официалната причина бе, че към този момент танкът е ненужно добър. Експертите споделят, че тази причина частично може да е вярна, но влияние има и фактът, че Т-14 "Армата" е доста по-скъп от модернизирането на предходните поколения съветски машини.

Танк Т-90М "Прорыв"

Т-90М "Прорыв"

Снимка: Юрий Урюков/Motor1

Т-90 е един от най-добрите танкове в света. Бърз, маневрен и по-лек спрямо своите западни конкуренти, той има забележителни способности, включително и определена водоустойчивост.

На теория всеки Т-90 трябва да може да издържа поне половин час, потопен на 5 метра дълбочина. Водата не трябва да пречи на функционирането на двигателя, нито пък да разстрои електрониката или функционирането на бойните системи.

Освен с това, че може да щурмува блата и малки езера, Т-90М "Прорыв" се гордее и със своето 125-милиметрово оръдие (същото като на "Армата") и с иновативната си реактивна броня.

Танкът разполага и с една 12.7-милиметрова и една 7.62-милиметрови картечница. Задвижването пък се осъществява от от V12 дизелов двигател с мощност от 1130 к.с. Теглото е 47 тона, а максималната скорост е 60 км/ч.

Една бройка от Т-90 струва 4,5 милиона долара, а наскоро Ирак реши да замени своите американски танкове M1A1 Abrams с Т-90. С руският танк са въоръжени още Алжир, Армения, Азербайджан, Виетнам, Индия, Сирия, Туркменистан, Уганда и естествено Русия.

Танк Т-80БВМ

Т-80БВМ

Снимка: Юрий Урюков/Motor1

Експертите отбелязват, че модернизирания Т-80 е изключително удачен за бойни действия в най-северните части на страната. Това се дължи на газотурбинния му двигател, който може да стартира веднага и не се влияе от екстремно ниските температури. Той е подобрен спрямо оригиналния агрегат и има мощност от 1250 к.с. Модернизацията залага на нова реактивна броня "Реликт" и модернизирани стрелкови системи, взети от Т-90.

Оръдието е 125-милиметрово, а с него е сдвоена 7,62-mm картечница ПКТ, а за стрелба по въздушни цели отвън на куполата е монтирана 12,7-mm зенитна картечница НСВТ, с която стреля командирът на танка.

Т-80БВМ разполага още с активна защита "Арена-М", която трябва да неутрализира противотанкови управляеми ракети.

С Т-80БВМ са въоръжени частите, намиращи се отвъд Северния полярен кръг.

Танк Т-72-Б3

Т-72-Б3

Снимка: Wikimedia

Обновеният вариант на съветския танк Т-72 разполага с високо автоматизирана система за стрелба, по-усъвършенствани 125-милиметрови оръдия, нови високоенергийни боеприпаси и последното поколение на динамична защита "Реликт".

Машината разполага и с нови панорамни системи за топлинно виждане. Системата за прицелване разполага с лазер и е допълнена от компютър изчисляващ балистиката на изстреляния снаряд.

Двигателят на танка също е нов, като е съчетан с автоматична трансмисия . Мощността е 1,130 к.с., а с един резервоар машината може да измине 550 км. Руснаците са инсталирали и ново окачване, което не само да подобри офроуд характеристиките на танка, но и комфорта на екипажа.

На практика T-72B3M става много сходен с Т-90. По някой параграфи, като новата динамична защита и по-мощният двигател, ъпдейтнатия Т-72 води пред Т-90.

Бойни роботи "Уран-9"

Уран-9

Снимка: YouTube

"Уран-9" е предназначен за атаки, при това без да подлага на опасност онези, които го управляват. Роботът може да действа и като разузнавач, но и да предлага мощна огнева поддръжка за пехотата.

На въоръжение на всеки модул има 30-мм оръдие. Нощем "Уран-9" може да открива и унищожава всякакви цели на 3 км от себе си, а през деня - на 5 км.

Модулите над купола могат да съобщават на робота, че е под вражеския прицел. След което машината сама изчислява посоката на огъня, пуска димни гранати и напуска опасната зона. Роботът с тегло от 12 тона може да се движи по пресечена местност със скорост от 45 км/ч.

"Уран -9" е оборудван с дизел-електрически двигател, което позволява на машината да се движи безшумно само на ток. Запасът на хода е до 5 часа - около 200 км.

Роботът е доста автономен и не изисква постоянен контрол. Операторът задава задача, която машината изпълнява сама. На хората им остава просто да следят действията ѝ.

Това става благодарение на изкуствения интелект, който не просто събира и мигновено предава информацията на оператора, но и предлага варианти за решението на бойната задача. А през това време екипажът може да стои на безопасно разстояние от 5 км в подвижен команден пункт.

В този пункт всичко е като в компютърна игра: никакви ръчки, само лек щурвал и сензорно управление. Самият фургон е "облицован" с броня от висок клас.

Първите "Уран-9" бяха демонстрирани пред света на Парада на Победата на 9 май преди две години.

БМП "Курганец-25"

Курганец-25

Снимка: Wikimedia

Това е тежкобронираният верижен БТР от ново поколение на Русия. Специално внимание е обърнато на защитата против мини и самоделни взривни вещества. "Курганец-25" може да превозва до 8 души, като в кабината има място за още 3-ма. Максималната скорост по суша е 80 км/ч, а по вода е 10 км/ч. С един резервоар могат да се изминат 800 км.

"Курганец-25" също може да бъде въоръжен с различни бойни модули, включващи 12,7 мм картечница, 30-милиметрово и 57-милиметрово автоматично оръдие.

ТОС-1А "Солнцепек"

ТОС-1А "Солнцепек"

Снимка: Shutterstock

ТОС означава Тежка Огнеметна Система и на практика е модерният наследник на легендарната "Катюша". Ракетите, които комплекса изстрелва са с термобаричен заряд. Идеята е за кратко време да може да се унищожи един квартал, без използване на авиация или други не толкова евтини методи.

Термобаричните боеприпаси са изключително мощни, защото използват наличния в атмосферата кислород за подсилване на взрива. Унищожителният им ефект се състои в огромното количество топлина и рязката промяна в атмосферното налягане. Заради своя характер термобаричното оръжие се наричат още вакуумна бомба или горивно-въздушна бомба.

Обсегът на ракетите на "Солнцепек" е 10 километра.

Интересно е да се отбележи, че ТОС-1А е част не от артилерийските поделения на Руската армия, а към нейния корпус за радиационна, биологическа и химическа защита. Освен това комплексът се предлага единствено на най-лоялните страни на Кремъл, които редовно купуват продуктите на руския военнопромишлен комплекс.

Система за залпов огън "Торнадо-С"

Торнадо-С

Снимка: Wikimedia

Това оръжие също може да се посочи за наследник на легендарната "Катюша". Системата за водене на реактивен огън "Торнадо-С" има няколко варианта. Те са спрямо използваните боеприпаси - 122 мм, 220 мм или 300 мм, а броят на ракетите, съответно е 15, 8 и 6.

Максималната далекобойност е 90 километра, а с един залп могат да се унищожат 32 хектара площ. Презареждането става за 8 минути. Едно от предимствата на комплекса, е че ракетите могат да се напътстват със системата за глобално позициониране ГЛОНАСС.

Ракетен комплекс "Искандер-М"

Искандер-М

Снимка: Минобороны РФ

Искандер-М е квазибалистична ракета, чиято бойна глава има стелт способности, заради радиопоглъщащия материал, с който е облицована. Бойната глава може да променя траекторията си по време на полета. Възможно е тя да извършва остри завои, като това става благодарение на усъвършенствани електронни системи и здравите материали издържащи на натоварванията.

Самата бойна глава може да е конвенционална - с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Възможно е да се монтира и тактическа атомна бомба с мощност от 10 до 50 килотона.

Освен това ракетата реалното не напуска атмосферата, което също прави откриването ѝ по-трудно. За задвижването отговаря твърдогоривен химически двигател.

От 2016 година Искандер-М е разположен в Калининградска област - руски анклав, граничещ с Полша и Литва. Максималният обсег е 500 километра.

Ядрената междуконтинентална ракета "Ярс"

PC-24 "Ярс"

Снимка: Министерство обороны Российской Федерации

Балистичната ракета PC-24 "Ярс" е най-важната част от ядрените сили на Русия, които залагат основно на наземните мобилни ракетни платформи, вместо на ракети, базирани в силози или в подводници.

"Ярс" може да пренася 4 ядрени бойни глави, всяка от които с мощност от 250 килотона. На практика ракетата е по-мощен и усъвършенстван вариант на Топол-М, която може да носи само една ядрена бойна глава с мощност до 800 килотона. PC-24 "Ярс" има обсег от 11 000 километра, а мобилната платформа позволява тя да се базира на труднодостъпни и скрити места.

ПВО комплекс С-400

ПВО комплекс С-400

Снимка: Wikimedia

Най-продаваната и способна руска противовъздушна система към този момент е С-400 "Триумф". Именно нея наскоро закупи и втората най-силна армия в НАТО - Турция.

Обсегът на ракетите на С-400 е между 40 и 400 километра, а максималната височина, на която могат да достигнат далекобойните версии е 185 километра - по същество те са насочени за борба с балистични ракети и сателити.

Понякога комплексът се състои от повече от две машини, защото различните цели изискват различни радари. Съществува и такъв, можещ да "вижда" стелт самолетите в радиус от 150 км. Руснаците твърдят, че системата гарантирано може да свали "невидимите" B-2, F-22 и F-35, както и крилата ракета Tomahawk.

Други особености на С-400 е, че системата може да изстрелва по две ракети към една мишена, както и да следи до 80 цели едновременно (36 в по-старите версии).

Задвижването на ракетоносеца, от който излитат ракетите се осъществява от 10-литров V12 дизелов агрегат с 400 к.с. Задвижването е на всички колела, а пътният просвет е почти 500 милиметра - това гарантира, че ПВО-системата може да се разположи на труднодостъпни и неочаквани места.

Хеликоптерът Ка-52

Хеликоптерът Ка-52

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Най-модерният военен хеликоптер на Русия в момента е Ка-52 "Аллигатор", който е създаден по съосната система и има максимална скорост от 300 км/ч, а бойният радиус е 460 км.

За задвижването отговарят два газотурбинни двигатели - всеки с мощност от по 2400 к.с.

Ка-52 е въоръжен с 30-милиметрово автоматично оръдие, две 23-мм оръди и голям комплект от управляеми и неуправляеми ракети. Хеликоптерът може да носи и бомби. Русия разполага със 104 бройки от модерния въртолет, като част от тях участват в мисии в Сирия.

След хеликоптерите в парада щяха да преминат бомбардировачите и транспортните самолети.

Стратегическият ракетоносец Ту-95МСМ

Ту-95

Снимка: Wikimedia

Това е единственият витлов стратегически бомбардировач, който е на въоръжение към днешна дата, но за това си има добра причина - той е въоръжен не с бомби, а с крилати ракети, можещи да носят ядрени бойни глави. Направил първия си полет през 1952 година, Ту-95 осъществи своето бойно кръщение през 2015 година, нанасяйки удари по цели в Сирия.

Самолетът има 4 витлови двигателя с обща мощност от около 50 000 к.с., а максималната му скорост е 830 км/ч. Без презареждане Ту-95 е способен да измине 15 000 км.

Версията МСМ на бомбардировача е усъвършенстване за носене на най-модерните крилати ракети, но освен това има и подобрена електроника и радар.

Стратегическият бомбардировач Ту-160

Ту-160

Снимка: Минобороны РФ

Първият прототип на Ту-160 полита през 1981 година, а от Туполев използват много от натрупаното знание от "съветския Конкорд" - пътническия Ту-144.

Създаденият от Туполев самолет се оказва огромен. При максимално разперени крила, размахът им е от 55.7 метра, а когато са сгънати, размахът е от 35 метра. Самолетът е дълъг 54 метра, а височината му е 13 м. Теглото на празно е 111 000 килограма, но когато е натоварен с въоръжение и гориво, самолетът тежи 267 600 килограма.

Ту-160 може да носи цели 40 000 килограма въоръжение.

За да излети толкова тежък самолет са използвани 4 мощни реактивни двигателя "Кузнецов НК-32". Това е най-мощният и голям двигател монтиран някога в историята на военен самолет. Благодарение на него тежката машина може да лети с 2220 км/ч.

Максималната дължина на полета варира според въоръжението и скоростта, но ако Ту-160 носи 6 крилати ракети Х-55 с ядрена глава с 200 килотона и се движи със скорост около 800 км/ч, то могат да бъдат изминати 12 000 километра без допълнително зареждане във въздуха.

На 10 юни 2010 година, два Ту-160 поставят рекорд, прекарвайки 23 часа във въздуха и изминавайки 18 000 километра.

Друго постижение е реализирано 4 години по-рано, когато самолетът успява незабелязано да проникне в американското въздушно пространство над Аляска, въпреки че Ту-160 няма стелт възможности.

Максималната височина на полета е 16 000 метра, но полетите в повечето случаи се извършват на 12 000 метра над земята.

Макар да влиза на въоръжение през 1987 година, самолетът прави първият си боен полет чак през 2015 година, когато изстрелва крилати ракети 3M-54 Калибр от акваторията на Средиземно море по цели в Сирия.

От 2007 година до сега Русия постоянно държи въоръжени самолети Ту-160 във въздуха си - тези полети са били прекратени в края на 1991 г. Освен това Русия е рестартирала производството на бомбардировача.

Стелт изтребителят Су-57

Су-57

Снимка: Shutterstock

Су-57 е многофункционален изтребител от пето поколение. Първият му прототип дебютира във въздуха на 29 януари 2010 г., пилотиран от летеца-изпитател Сергей Богдан. В конструкцията му са използвани широко композитни материали.

Самолетът може да извършва свръхзвуков полет без форсаж, слабо забележим е, има свръхманевреност и способност да извършва относително къси излитания и кацания. Въоръженията му се разполагат във вътрешни пространства и под крилата, отбелязва ТАСС.

Руският изтребител разполага с два мощни реактивни двигателя, като максималната му скорост без форсаж е 2100 км/ч. Количеството на боеприпасите, които самолетът може да носи е над 10 000 килограма.

Една бройка от Су-57 струва около 50 милиона долара - два пъти по-евтино от F-35 Lightning II, но американския самолет има по-добра радарна невидимост.