Евтаназията е тема, която често буди спорове. От една страна тя предлага безболезнен изход за много неспасяемо болни хора, но също така противоречи на редица религиозни, морални и понякога дори медицински норми. В световен мащаб евтаназията е законна само в седем държави: Белгия, Люксембург, Канада, Нова Зеландия, Испания, Холандия и Колумбия. Но какво би станало, ако евтаназията се прилага не само за неспасяемо болни?

Отговор на този спорен въпрос идва от Канада. Влязъл във сила закон на практика позволява евтаназията за хора, живеещи в тежка бедност. Държавата обещава да поеме разноските по асистираното самоубийство на всеки "който не може да продължи да живее с достойнство".

секи с трайно и непоносимо физическо или психологическо страдание, което не може да бъде облекчено при условия, които лицето счита за приемливи може да бъде одобрен за евтаназия", гласи поправката на закона. Но какво означава "условия, които лицето счита за приемливи"? Оказва се, че понякога недостигът на няколко хиляди долара може да ви осигури успешно кандидатстване в програмата за асистирано самоубийство.

Защо Канада евтаназира бедните?

Статия, задаваща този въпрос в заглавието си, излиза преди по-малко от месец в британско списание за политика The Spectator. Следват серия от коментари, които продължават и до днес.

Само 5 години след приемането на оригиналния закон, терминът "нелечимо болни" да се трансформира в "страдащи". Понятието на практика обхваща и хора без сериозни медицински проблеми.

Канадската държава обещава да покрие разходите по асистираното самоубийство на всички свои граждани, намиращи се под прага на бедността. Зад този "хуманен акт" може би прозира студената логика, че евтанизирането на хората в крайна бедност е по-евтино, отколкото социални проекти, които биха им помогнали да живеят. Така човешкият живот буквално придобива цинично измерима стойност.

Вече не липсват примери, за хора "възползвали се" от "прогресивната и щедра" услуга на канадската държава.

След като безуспешно се моли за достъпно социално жилище, канадка решава, че програмата за спонсорирана от държавата евтаназия е по-добрата алтернатива.

"Правителството ме вижда като заменим и безполезен боклук, който само се оплаква", заявява в предсмъртното си обръщение 51-годишната София от Онтарио. В продължение на две години тя и приятелите безуспешно молят за по-добри условия на живот. Единственото, което държавата прави, е да й осигури безплатна евтаназия.

Следва втори случай с доста сходства. Жена, страдаща от хронична болест и живееща единствено с пенсията си по инвалидност, кандидатства по програмата за асистирано самоубийство, заради трудности с намирането на подходящо жилище.

И двете жени са с месечен доход от 1169 долара, които се оказват недостатъчни. Цената на наемите в големите канадски градове е доста висока. Малък едностаен апартамент в Торонто струва средно 1404 долара на месец. В Отава наемите за същия тип жилище са 1000 долара. Цените на водата, тока, храната, лекарствата и дори градският транспорт правят живота с около 1000 долара на месец близо до невъзможен без помощи.

Според критиците, невъзможността на държавата да осигури по-високи пенсии, достатъчно социални жилища и безплатни лекарства стои в основата на проблема.

Когато Канада въвежда законодателство за асистирано самоубийство през 2016 г., противниците изразяват опасения, че уязвими групи могат да бъдат умишлено насочени към евтаназия или че Хипократовата клетва ще стане отживелица.

В Канада има над 235 000 бездомни, а цената на наема за една стая е между 650 и 1000 долара

Снимка: iStock by Getty Images

Настъпващата икономическа криза и евтаназията по бедност

Едва ли е случайност, че "евтаназията по бедност" става тема в настоящия момент. Ефектите от пандемията, безразборното печатане на пари и войната в Украйна могат да причинят една от най-тежките икономически кризи в съвременната ни история.

Deutsche Bank и Bank of America предупреждават, че се задава "мащабна рецесия". Майкъл Бъри, човекът предвидил пръв икономическата криза от 2008 г., счита, че сме на прага на нова глобална криза.

Всъщност, всеки сам може да усети ефектите от поскъпващите цени на храни, горива и ток върху своя джоб. Дори най-катастрофалните прогнози да не се реализират, то инфлацията вече е налице. От нея най-много ще пострадат именно крайно бедните. Хората, за които повишаването на цената на хляба, може да значи отказ от лекарства.

Евтаназията по бедност може да се окаже един изключително циничен начин, държавата да намали своите разходи за социални и медицински помощи на фона на задаващите се икономически трудности.

Ако трябва да спекулираме, то можем да открием още една "полза" за властта. Може ли да има масови протести срещу бедността, ако бедни буквално няма.

Според Джоселин Дауни, професор по право и експерт по политиката за асистирано самоубийство, "духът все още не е изпуснат от бутилката".

По думите й системата за евтаназия в Канада все още има строги изисквания и не цели "евтаназията на бедните".

"Трябва да отговаряте на строги критерии. Не е достатъчно да сте единствено беден и без дом", казва Дауни, цитирана от в. "Гардиън".

Границата обаче е тънка, а наличието на хронично заболяване на практика дава възможност на всеки "успешно" да кандидатства за програмата по асистирано самоубийство.

В статията на The Spectator откриваме още един любопитен пример за канадец, потърсил евтаназия. Изтъкната от него причина е финансов дълг свързан с лечение на Ковид и появилите се след болестта хронични болки. В подобна ситуация може да са буквално хиляди други граждани, а икономическата криза само ще увеличи броят им.

Щедро субсидираните медии в Канада, с някои малки изключения, не проявяват интерес към практически явното социално убийство на граждани в една от най-богатите страни в света, пише Юан И Джу в статията си за британското списание.

Много лекари и журналистите се страхуват да не бъдат обвинени, че са "непрогресивни", а това допълнително стигматизира темата.

Канадският закон предвижда от 2023 година, страдащите от психични заболявания - друга непропорционално бедна група - също да стане "одобряема" за евтаназия. В общественото пространство се говори и за разрешаване на достъп на "зрелите непълнолетни" до асистирано самоубийство.

Мнозина се притесняват, че евтаназията ще стане желано решение за редица социални проблеми

Снимка: iStock by Getty Images

Евтаназия от 21 век

Епидемията от психични заболявания, нарастващият брой бедни и държавата без желание да помага на гражданите в затруднено положение са комбинация, в която някои могат да открият "атрактивна бизнес ниша".

В края на 2021 година швейцарски стартъп представи 3D принтирана "капсула за самоубийство". По думите на компанията продуктът им е преминал успешно тестовата си фаза и очаква потенциалното въвеждането на технологията в легалните клиники за евтаназия в страната.

Самата капсула представлява своеобразен ковчег, поставен върху наклонена платформа, като от вътрешната му страна има бутон, чието натискане изпълва капсулата със смъртоносен азот.

Интериорът е комфортен и модерен, а ако поиска "потребителят" може да се откаже от самоубийството, споделя създателят на капсулата д-р Филип Ничке.

Темата за евтаназията ще продължи да предизвиква множество спорове и дебати. 

Дори някои привърженици на асистираната смърт критикуват "либералните закони" на Канада. Причината е, че те могат да навредят на легализирането на евтаназията, защото потвърждават най-големите страховете на критиците й.

Рискът смъртта на хора в затруднено положение да се превърне в изгодно бизнес начинание или пък в стратегически обмислен ход на държавата е по-висок от всякога.