Някои учени имат теория, че можем да живеем в хипер реалистична симулация, подобна на тази от филма "Матрицата". Концепцията няма как да бъде доказана, поне не и засега, но привлича редица известни лица, като Илон Мъск.

Компютърният учен Роман Ямполски е един от привлечените от теорията. По думите му бягството от "матрицата" е възможно и описва как би изглеждало то в своя статия.

Теорията на симулацията твърди, че ако видът ни продължи да напредва стотици, хиляди или дори милиони години, доста сигурно е, че ще има огромна изчислителна мощност. Очаква се за това време ние да научим как да използваме енергията на звездите и дори черните дупки.

Нашите потомци биха могли да бъдат достатъчно любопитни, за да стартират "симулации на предшествениците си", използвайки само малка част от изчислителната мощност, с която разполагат.

Идеята за пръв път е популяризирана от шведския философ и професор от Оксфордския университет Ник Бострьом в неговата статия от 2003 г. "Живеете ли в компютърна симулация?"

Според Бострьом е много по-вероятно да сме компютърна симулация, отколкото истински хора. Роман Ямполски, компютърен учен от университета в Луисвил, доразвива идеята и описва как бихме могли да "излезем от матрицата".

Първо трябва да разберем в каква симулация се намираме, пише Ямполски.

"Можем да постулираме два основни типа симулации, в които бихме могли да се намираме; частична симулация, в която се симулира виртуална среда и в която се потапят несимулирани агенти, подобно на това, което наричаме виртуална реалност (VR)", пише той в хартия, "и пълна симулация, в която се генерират както среда, така и агенти (ние)."

"Частична симулация предполага, че задействането на спиране може да е достатъчно, за да се върнете към основната реалност, докато пълната симулация би изисквала по-сложен подход."

Един от методите би бил да принудим нашите симулатори да използват непрекъснато нарастваща изчислителна мощност, докато повече не могат да си я позволят.

"Може би бихме могли да изпратим сонди на Фон Нойман до далечните краища на Вселената, в опит да увеличим съзнателно потреблението на ресурси", цитира Ямполски програмиста Гверн Бранвен, "или бихме могли да проведем наши собствени симулации".

Рискът е, че просто ни изключват. Ако сме в частична симулация, това означава, че можем да излезем в какъвто и да е свят там, но ако ние също сме симулирани можем да бъдем "изтрити".

Предложенията на Ямполски не спират до тук. Според него можем да направим опит да привлечем вниманието на създателите чрез гигантски монумент в двоична система, за да им покаже, че знаем.

Можем умишлено да създадем парадокс на пътуване във времето чрез убийство на дядото на пътешественика във времето, което може да срине компютърът зад симулацията.

Друг вариант е да хакнем симулацията и да поемем контрол над нея. За да можем да направим това обаче трябва да разбираме кода й. Давайки пример с играта Super Mario World Ямполски твърди, че е възможно хаковете да изглеждат като магии или ритуали.

През 2016 г. влогър от YouTube успя да хакне копие на Super Mario World, използвайки само движения в играта. Изпълнявайки специфична поредица от действия той получи способността да повлияе на кода на играта. Подобно на описани древни магии може да са начини за хакване на Вселената.

Ямполски пише, че сега сме в първия ранен етап на проучване на възможните начини за бягство. Следващата стъпка би била да изследваме повече структурата на Вселената (което вече правим, но по други причини) и по-специално квантовата механика.

"Тъй като в момента нямаме възможност да четем/записваме изходния код на симулацията, най-добрият ни залог е да изследваме структурата на нашата Вселена във възможно най-малък мащаб с надеждата да открием задни вратички и слабости в "кода"", коментира Ямполски.

Статията е доста любопитна и достъпна в ResearchGate.