Микропластмасите може да причиняват проблеми с фертилността
Екип от учени анализира данни, събрани между 2018 и 2024 г.и стига до притеснителни изводи
Анализ на данни за ефектите на микропластмасите върху здравето предизвиква опасения. Малките синтетични частици, които се намират във въздуха, храната и водата, може да причиняват проблеми с фертилността, рак на дебелото черво и влошена функция на белите дробове при хората, твърдят изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF).
Събирайки някои от най-силните доказателства за микропластмасите, публикувани между 2018 и 2024 г., екипът е идентифицирал редица рискове за храносмилателната, репродуктивната и дихателната система при животните.
Тяхната работа не представлява пълен систематичен преглед, а по-скоро "ускорен" преглед, предназначен да идентифицира потенциални здравословни проблеми, които се нуждаят от спешни клинични изследвания.
От общо 31 разгледани проучвания, повечето са проведени върху гризачи, като само три от тях са наблюдателни проучвания върху хора. Настоящите изследвания за микропластмасите обаче са в ранен етап, а животинските модели обикновено са първата стъпка.
Трите човешки проучвания, включени в прегледа, са проведени между 2022 и 2024 г. в Турция, Иран и Китай. В тях са измервани микропластмаси в амниотична течност, плацента и назална течност. Животинските експерименти са предимно върху мишки, проведени в научни институции в Китай.
Според учените от UCSF те са сред първите, които анализират качеството и силата на съществуващите здравни доказателства за микропластмасите.
Когато става въпрос за качеството на сперматозоидите и имунния отговор в червата, екипът оценява общия обем доказателства като "високо" качество.
На база на резултатите изследователите заключават, че излагането на микропластмаси е "подозирано" за вредни ефекти въз основа на "последователни доказателства" и "висока увереност в асоциацията".
Доказателствата за проблеми с дихателната система, като увреждания на белите дробове, намалена белодробна функция или оксидативен стрес, са оценени като "умерено" качество, но също така посочват потенциално негативно въздействие върху белите дробове. Доказателствата за ефекти върху яйчниковите фоликули и други проблеми с червата, като хронично възпаление, също са оценени като умерено качество.
"С оглед на разпространението на микропластмасите и нарастващото им разпознаване в човешкото тяло, е вероятно те да влияят и на други системи в организма, което е потенциална област за бъдещи изследвания", прогнозират учените.
"Това е особено актуално, като се има предвид, че производството на пластмаса се очаква да се утрои до 2060 г."
Днес фрагменти от пластмаса са открити в човешката плацента, изпражнения, белодробна тъкан, кърма, мозъчна тъкан и кръв, но последиците от това остават до голяма степен неизвестни.
Докато много учени по света предупреждават, че микропластмасите могат да представляват риск за хората, ако останат в организма достатъчно дълго, производството на пластмаса продължава да изпреварва здравните изследвания.
Нито едно от човешките проучвания в прегледа не разглежда проблеми с храносмилането, но няколко животински изследвания разкриват "значителни промени в дебелото черво" след излагане на пластмаса, както и намаляване на площта на мукозната повърхност пропорционално на нивото на излагане на пластмаси.
Пет други животински проучвания разглеждат промените в сперматозоидите. Микропластмасите са свързани с намаляване на жизнеспособността на сперматозоидите, концентрацията им и тяхното движение. Наблюдавани са и увеличения на малформациите на сперматозоидите.
Още седем проучвания с гризачи разглеждат връзките между микропластмасите и хроничното възпаление, уврежданията на белите дробове, белодробната функция и оксидативния стрес. Макар доказателствата тук да не са толкова силни, колкото за репродуктивните и храносмилателните ефекти, експериментите с животни последователно предполагат увреждания и фиброза на белодробната тъкан.
С оглед на наличните доказателства, учените от UCSF "силно препоръчват" регулаторните агенции и вземащите решения "да предприемат действия на базата на ограничените доказателства, тъй като те имат тенденция да се увеличават и да стават по-силни, и да започнат инициативи за предотвратяване или намаляване на човешкото излагане на микропластмаси."
Изследването е публикувано в списанието Environmental Science & Technology.