Орлин Георгиев: Без авиация – няма нация! | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Орлин Георгиев: Без авиация – няма нация! 9
Снимка: БТА

Орлин Георгиев: Без авиация – няма нация!

Авиационният специалист създаде Асоциация за история и бъдеще на българската авиация, чиято цел е не само да изгради паметници на капитан Димитър Списаревски и генерал Стоян Стоянов, но и да подкрепя новите хоризонти на родната авиация

| Автор: Галина Чолакова 49 7152

Преди броени дни бе поставено началото на инициатива, от която българската летопис и закърнялата ни от бита памет от десетилетия имаха нужда.

Волята и вярата на един мъж - Орлин Георгиев, се оказаха несломими в желанието му да припомнят славата на авиаторите белязали не само българската, но и световната история.

Авиационният специалист е автор на поредицата на Dir.bg "Небесни пътеки".

Безспорно богатият му опит е високо ценен - той е технически консултант на поредицата "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Орлин Георгиев е и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ.

Разговаряме за начинанието му, за смисъла, и за онзи полет на духа, който вече е само миг от изгубения кураж и вярата.

Снимка: Булфото

Защо създаването на "Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация - АИББА" е толкова важно за Вас?

Идеята за създаването на Асоциацията дойде спонтанно, след излизането на моя статия в Dir.bg, посветена на защитниците на родното небе през 1943-44 г. Четейки коментарите разбрах, че много българи се вълнуват от историята на нашата авиация. Всички знаем факта, че нямаме паметници на героите защитавали родното небе - капитан Димитър Списаревски, живата торпила, който с цената на живота си е свалил една летяща крепост в защита на София и на генерал Стоян Стоянов - най-добрият български ас за всички времена и кавалер на три ордена "За храброст", с признати петнадесет въздушни победи. Той е автор и на книгата "Ние бранихме тебе София". Издание, което си заслужава да се изучава в нашите училища. След излизане на статията, заедно с няколко съмишленици, един от които е и синът на Стоян Стоянов, учредихме АИББА.

Синът на ген. Стоян Стоянов (вляво) е сред учредителите на асоциацията, заедно с Орлин Георгиев

Снимка: личен архив

Каква е целта на Асоциацията?

Изграждане на паметници на капитан Димитър Списаревски и генерал Стоян Стоянов и разполагането им в градинката на бул."Цар Освободител", между Народното събрание и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Оформяне на проектна документация и нейното узаконяване, намиране на изпълнители на проектите. Ремонт и поддръжка на паметниците на летците и парашутистите в района на Централните софийски гробища. Осъществяване на всякакъв вид дейност и мероприятия свързани с развитието на българската авиация. За да постигнем поставените цели е необходимо набиране на средства от дарения.

Снимка: БТА

За това се обръщам към вас - всички българи желаещи да съхраним историята за нашите наследници и бъдещи поколения - направете дарение, за да изградим тези паметници. Десетте най-големи дарители, ще бъдат изписани на специално място, част от паметниците. В близките седмици ще обявим национален конкурс - идеен проект за двата паметника, в който ще могат да участват автори от страната и чужбина. Целта е да се изгради нещо красиво и стойностно, което да остане за поколенията. В момента основната ни задача е да подготвим необходимата документация и да убедим Столичния общински съвет да предостави достойно място за паметниците. Всички граждани, желаещи да се включат в организацията и да подпомогнат с предложения за идейни проекти и съдействие в Столичния общински съвет, могат да пишат на имейл адрес: aibbabg@gmail.com. Целта е всички събрани средства и тяхното изразходване да е абсолютно прозрачно и достъпно за контрол от гражданите и дарителите.

Орденът на ген. Стоян Стоянов

Снимка: личен архив

Почетен знак на ген. Стоян Стоянов

Снимка: личен архив

Какво искате Асоциацията да разкаже на останалите, "нелетящите хора"?

В последните години Духът почти изчезна от нашия живот. Българските политици и управници, а и голяма част от българския народ, са се отдали на ниски материални страсти, и въобще не се интересуват от духовните ценности на нацията. Освен на пилотите-герои защитавали родното небе, в столицата нямаме паметници и на основателя на българската държава - хан Аспарух, няма и на великия поет и революционер Христо Ботев, ако не броим бюста му на пл. "Възраждане". Иначе - авиацията е емоция, мечта, любов. Но авиация - това означава и изключителна отговорност на всички участници - пилоти, авиомеханици, авиодиспечери... Повечето хора докоснали небето, стават изключителни професионалисти, но в същото време са и непоправими романтици. Но всеки, който иска да полети, трябва да знае едно - небето грешки на прощава и наказва и дори - убива този, който не спазват правилата.

Барелефът на капитан Димитър Списаревски в ж.к. Дружба 1

Снимка: Орлин Георгиев

Летописът на българската авиация е изпълнен с героика, но къде са намира тя в световната история?

Без съмнение, най-забележителна следа в световната авиация е оставил българският инженер и пилот Асен Йорданов - конструирал и построил през 1916 г първия роден самолет, после емигрирал в САЩ и дал своя принос за развитието на авиацията зад океана. Също така е изобретил автомобилния еър бег и телефонния секретар. Неговият портрет се намира в "Залата на славата" в Ню Йорк на летище "Ла Гуардия". Неговото илюстровано методическо пособие за обучение на пилоти "Вашите криле", издадено в САЩ през 1935 г., наистина дава криле на десетки хиляди американци. Първият астронавт стъпил на Луната, Нийл Армстронг казва, че е получил знанията си да лети от неговата книга. Залив в Антарктида носи името "Йорданофф бей". Не ми е ясно, защо все още Летище София не носи неговото име? През последните 77 години не сме използвали бойната си авиация във военни конфликти, което, разбира се, е много добре, и дано не се налага никога да я ползваме. Тя беше на изключително високо ниво и всички съседни държави имаха респект от нашата авиационна мощ. Пример - разполагахме с 300 изтребители. Обратен пример - сега имаме само шест. Гражданската ни авиация - авиокомпания "Балкан", експлоатираше 60 самолета и имаше над 70 международни трасета, някои - междуконтинентални: директни полети до Ню Йорк, Отава, Йоханесбург, Хараре, Куала Лумпур, Джакарта, Банкок и се бореше за място сред десетте най-добри в света. А днес родната авиация е намалила дейността си повече от 10 пъти и чужди ниско тарифни авиокомпании изпълняват традиционните ни дестинации. Но за съжаление, това е действителността. А с колегите често казваме: Когато няма авиация - няма нация!

Разказвате епични истории, кои са Вашите герои, не само в авиацията?

Прекланям се пред българските летци-герои. Хората не пожалили живота си, за да имаме ние, бъдещите поколения, право на свобода и на по- добър живот. Прекланям се пред Левски, Ботев, Бенковски, Списаревски - хора на духа, действието и саможертвата. Трябва да ги помним и никога да не забравяме защо са дали своя живот. Именно за това са необходими паметниците - за паметта на поколенията. За да не забравяме. Също така - дълбок поклон и на всички колеги работещи в авиоиндустрията, които всеки ден дават своя принос за това, стотици самолети да стигнат безопасно до крайната точка на своя маршрут.

Снимка: личен архив

Снимка: Орлин Георгиев

Човекът има естествено любопитство към небето, неизследваното пространство, единствената граница..., но какво пренебрегваме, какво не разбираме, когато говорим за авиация?

Всеки, който се е качил на борда на пътнически самолет, трябва да е с ясното съзнание, че това е най-надеждният транспорт в света. Но за да се достигне това изключително ниво на безопасност, основните фактори са хората-професионалисти и правилата, които те спазват. А тези правила са написани с кръвта на стотици жертви в авиокатастрофи.

Автор сте на две книги - "Небесни пътеки", разкриваща истински истории в нашата бойна и гражданска авиация, и "Орлите в бури се каляват", биография на баща Ви - летецът-изтребител Милчо Георгиев. Кажете ми, какво означава за Вас да сте непрестанно в полет - на мисълта, на душата...

Любовта на хората свързани с авиацията и небето, най-точно е описал поетът Михаил Зиновиев:

Ех, небе... небе... небе...

Късче радост, късче жал.

Младости да имах две -

пак на тебе бих ги дал.

Постоянно провокирате себе си и търсите предизвикателства. Къде се приземявате?

Приземявам се в крайните резултати. Най-голяма радост и удоволствие в живота получавам, когато постигна поставената пред себе си цел. Или когато накарам някой да смени тъжната гримаса с усмивка... или да разсмея разплакано дете. Полетът е състояние на Духа, но не всеки го има в душата си. Обичам да казвам - важно е човек какво има в сърцето... и между ушите. Познавам много хора, за които небето е втори дом, а за някои - дори е първи. Там те получават истинската радост и наслада от живота, получават именно - свободата на Духа. Такъв беше и моят баща.

Всички, които биха желали да помогнат за изграждането на паметниците на двамата герои и да оставят послание за бъдещите поколения, могат да дарят средства в:

Банкова сметка

IBAN: BG05FINV91501017662344

SWIFT: FINVBGSF

Сметката е в български лева, но могат да се внасят и средства във всякакви валути - има автоматично превалутиране

Кампанията и дейността по изграждането на паметниците е с медийното съдействие и подкрепа на Dir.bg

Орлин Георгиев: Без авиация – няма нация! 12

Орлин Георгиев: Без авиация – няма нация!

Авиационният специалист създаде Асоциация за история и бъдеще на българската авиация, чиято цел е не само да изгради паметници на капитан Димитър Списаревски и генерал Стоян Стоянов, но и да подкрепя новите хоризонти на родната авиация

| Автор : Галина Чолакова 49 7152 Снимка: БТА

Преди броени дни бе поставено началото на инициатива, от която българската летопис и закърнялата ни от бита памет от десетилетия имаха нужда.

Волята и вярата на един мъж - Орлин Георгиев, се оказаха несломими в желанието му да припомнят славата на авиаторите белязали не само българската, но и световната история.

Авиационният специалист е автор на поредицата на Dir.bg "Небесни пътеки".

Безспорно богатият му опит е високо ценен - той е технически консултант на поредицата "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Орлин Георгиев е и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ.

Разговаряме за начинанието му, за смисъла, и за онзи полет на духа, който вече е само миг от изгубения кураж и вярата.

Снимка: Булфото

Защо създаването на "Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация - АИББА" е толкова важно за Вас?

Идеята за създаването на Асоциацията дойде спонтанно, след излизането на моя статия в Dir.bg, посветена на защитниците на родното небе през 1943-44 г. Четейки коментарите разбрах, че много българи се вълнуват от историята на нашата авиация. Всички знаем факта, че нямаме паметници на героите защитавали родното небе - капитан Димитър Списаревски, живата торпила, който с цената на живота си е свалил една летяща крепост в защита на София и на генерал Стоян Стоянов - най-добрият български ас за всички времена и кавалер на три ордена "За храброст", с признати петнадесет въздушни победи. Той е автор и на книгата "Ние бранихме тебе София". Издание, което си заслужава да се изучава в нашите училища. След излизане на статията, заедно с няколко съмишленици, един от които е и синът на Стоян Стоянов, учредихме АИББА.

Синът на ген. Стоян Стоянов (вляво) е сред учредителите на асоциацията, заедно с Орлин Георгиев

Снимка: личен архив

Каква е целта на Асоциацията?

Изграждане на паметници на капитан Димитър Списаревски и генерал Стоян Стоянов и разполагането им в градинката на бул."Цар Освободител", между Народното събрание и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Оформяне на проектна документация и нейното узаконяване, намиране на изпълнители на проектите. Ремонт и поддръжка на паметниците на летците и парашутистите в района на Централните софийски гробища. Осъществяване на всякакъв вид дейност и мероприятия свързани с развитието на българската авиация. За да постигнем поставените цели е необходимо набиране на средства от дарения.

Снимка: БТА

За това се обръщам към вас - всички българи желаещи да съхраним историята за нашите наследници и бъдещи поколения - направете дарение, за да изградим тези паметници. Десетте най-големи дарители, ще бъдат изписани на специално място, част от паметниците. В близките седмици ще обявим национален конкурс - идеен проект за двата паметника, в който ще могат да участват автори от страната и чужбина. Целта е да се изгради нещо красиво и стойностно, което да остане за поколенията. В момента основната ни задача е да подготвим необходимата документация и да убедим Столичния общински съвет да предостави достойно място за паметниците. Всички граждани, желаещи да се включат в организацията и да подпомогнат с предложения за идейни проекти и съдействие в Столичния общински съвет, могат да пишат на имейл адрес: aibbabg@gmail.com. Целта е всички събрани средства и тяхното изразходване да е абсолютно прозрачно и достъпно за контрол от гражданите и дарителите.

Орденът на ген. Стоян Стоянов

Снимка: личен архив

Почетен знак на ген. Стоян Стоянов

Снимка: личен архив

Какво искате Асоциацията да разкаже на останалите, "нелетящите хора"?

В последните години Духът почти изчезна от нашия живот. Българските политици и управници, а и голяма част от българския народ, са се отдали на ниски материални страсти, и въобще не се интересуват от духовните ценности на нацията. Освен на пилотите-герои защитавали родното небе, в столицата нямаме паметници и на основателя на българската държава - хан Аспарух, няма и на великия поет и революционер Христо Ботев, ако не броим бюста му на пл. "Възраждане". Иначе - авиацията е емоция, мечта, любов. Но авиация - това означава и изключителна отговорност на всички участници - пилоти, авиомеханици, авиодиспечери... Повечето хора докоснали небето, стават изключителни професионалисти, но в същото време са и непоправими романтици. Но всеки, който иска да полети, трябва да знае едно - небето грешки на прощава и наказва и дори - убива този, който не спазват правилата.

Барелефът на капитан Димитър Списаревски в ж.к. Дружба 1

Снимка: Орлин Георгиев

Летописът на българската авиация е изпълнен с героика, но къде са намира тя в световната история?

Без съмнение, най-забележителна следа в световната авиация е оставил българският инженер и пилот Асен Йорданов - конструирал и построил през 1916 г първия роден самолет, после емигрирал в САЩ и дал своя принос за развитието на авиацията зад океана. Също така е изобретил автомобилния еър бег и телефонния секретар. Неговият портрет се намира в "Залата на славата" в Ню Йорк на летище "Ла Гуардия". Неговото илюстровано методическо пособие за обучение на пилоти "Вашите криле", издадено в САЩ през 1935 г., наистина дава криле на десетки хиляди американци. Първият астронавт стъпил на Луната, Нийл Армстронг казва, че е получил знанията си да лети от неговата книга. Залив в Антарктида носи името "Йорданофф бей". Не ми е ясно, защо все още Летище София не носи неговото име? През последните 77 години не сме използвали бойната си авиация във военни конфликти, което, разбира се, е много добре, и дано не се налага никога да я ползваме. Тя беше на изключително високо ниво и всички съседни държави имаха респект от нашата авиационна мощ. Пример - разполагахме с 300 изтребители. Обратен пример - сега имаме само шест. Гражданската ни авиация - авиокомпания "Балкан", експлоатираше 60 самолета и имаше над 70 международни трасета, някои - междуконтинентални: директни полети до Ню Йорк, Отава, Йоханесбург, Хараре, Куала Лумпур, Джакарта, Банкок и се бореше за място сред десетте най-добри в света. А днес родната авиация е намалила дейността си повече от 10 пъти и чужди ниско тарифни авиокомпании изпълняват традиционните ни дестинации. Но за съжаление, това е действителността. А с колегите често казваме: Когато няма авиация - няма нация!

Разказвате епични истории, кои са Вашите герои, не само в авиацията?

Прекланям се пред българските летци-герои. Хората не пожалили живота си, за да имаме ние, бъдещите поколения, право на свобода и на по- добър живот. Прекланям се пред Левски, Ботев, Бенковски, Списаревски - хора на духа, действието и саможертвата. Трябва да ги помним и никога да не забравяме защо са дали своя живот. Именно за това са необходими паметниците - за паметта на поколенията. За да не забравяме. Също така - дълбок поклон и на всички колеги работещи в авиоиндустрията, които всеки ден дават своя принос за това, стотици самолети да стигнат безопасно до крайната точка на своя маршрут.

Снимка: личен архив

Снимка: Орлин Георгиев

Човекът има естествено любопитство към небето, неизследваното пространство, единствената граница..., но какво пренебрегваме, какво не разбираме, когато говорим за авиация?

Всеки, който се е качил на борда на пътнически самолет, трябва да е с ясното съзнание, че това е най-надеждният транспорт в света. Но за да се достигне това изключително ниво на безопасност, основните фактори са хората-професионалисти и правилата, които те спазват. А тези правила са написани с кръвта на стотици жертви в авиокатастрофи.

Автор сте на две книги - "Небесни пътеки", разкриваща истински истории в нашата бойна и гражданска авиация, и "Орлите в бури се каляват", биография на баща Ви - летецът-изтребител Милчо Георгиев. Кажете ми, какво означава за Вас да сте непрестанно в полет - на мисълта, на душата...

Любовта на хората свързани с авиацията и небето, най-точно е описал поетът Михаил Зиновиев:

Ех, небе... небе... небе...

Късче радост, късче жал.

Младости да имах две -

пак на тебе бих ги дал.

Постоянно провокирате себе си и търсите предизвикателства. Къде се приземявате?

Приземявам се в крайните резултати. Най-голяма радост и удоволствие в живота получавам, когато постигна поставената пред себе си цел. Или когато накарам някой да смени тъжната гримаса с усмивка... или да разсмея разплакано дете. Полетът е състояние на Духа, но не всеки го има в душата си. Обичам да казвам - важно е човек какво има в сърцето... и между ушите. Познавам много хора, за които небето е втори дом, а за някои - дори е първи. Там те получават истинската радост и наслада от живота, получават именно - свободата на Духа. Такъв беше и моят баща.

Всички, които биха желали да помогнат за изграждането на паметниците на двамата герои и да оставят послание за бъдещите поколения, могат да дарят средства в:

Банкова сметка

IBAN: BG05FINV91501017662344

SWIFT: FINVBGSF

Сметката е в български лева, но могат да се внасят и средства във всякакви валути - има автоматично превалутиране

Кампанията и дейността по изграждането на паметниците е с медийното съдействие и подкрепа на Dir.bg