Орлин Георгиев: Без авиация – няма нация!
Авиационният специалист създаде Асоциация за история и бъдеще на българската авиация, чиято цел е не само да изгради паметници на капитан Димитър Списаревски и генерал Стоян Стоянов, но и да подкрепя новите хоризонти на родната авиация
Преди броени дни бе поставено началото на инициатива, от която българската летопис и закърнялата ни от бита памет от десетилетия имаха нужда.
Волята и вярата на един мъж - Орлин Георгиев, се оказаха несломими в желанието му да припомнят славата на авиаторите белязали не само българската, но и световната история.
Авиационният специалист е автор на поредицата на Dir.bg "Небесни пътеки".
Безспорно богатият му опит е високо ценен - той е технически консултант на поредицата "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.
Орлин Георгиев е и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ.
Разговаряме за начинанието му, за смисъла, и за онзи полет на духа, който вече е само миг от изгубения кураж и вярата.
Защо създаването на "Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация - АИББА" е толкова важно за Вас?
Идеята за създаването на Асоциацията дойде спонтанно, след излизането на моя статия в Dir.bg, посветена на защитниците на родното небе през 1943-44 г. Четейки коментарите разбрах, че много българи се вълнуват от историята на нашата авиация. Всички знаем факта, че нямаме паметници на героите защитавали родното небе - капитан Димитър Списаревски, живата торпила, който с цената на живота си е свалил една летяща крепост в защита на София и на генерал Стоян Стоянов - най-добрият български ас за всички времена и кавалер на три ордена "За храброст", с признати петнадесет въздушни победи. Той е автор и на книгата "Ние бранихме тебе София". Издание, което си заслужава да се изучава в нашите училища. След излизане на статията, заедно с няколко съмишленици, един от които е и синът на Стоян Стоянов, учредихме АИББА.
Синът на ген. Стоян Стоянов (вляво) е сред учредителите на асоциацията, заедно с Орлин Георгиев
Снимка: личен архивКаква е целта на Асоциацията?
Изграждане на паметници на капитан Димитър Списаревски и генерал Стоян Стоянов и разполагането им в градинката на бул."Цар Освободител", между Народното събрание и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Оформяне на проектна документация и нейното узаконяване, намиране на изпълнители на проектите. Ремонт и поддръжка на паметниците на летците и парашутистите в района на Централните софийски гробища. Осъществяване на всякакъв вид дейност и мероприятия свързани с развитието на българската авиация. За да постигнем поставените цели е необходимо набиране на средства от дарения.
За това се обръщам към вас - всички българи желаещи да съхраним историята за нашите наследници и бъдещи поколения - направете дарение, за да изградим тези паметници. Десетте най-големи дарители, ще бъдат изписани на специално място, част от паметниците. В близките седмици ще обявим национален конкурс - идеен проект за двата паметника, в който ще могат да участват автори от страната и чужбина. Целта е да се изгради нещо красиво и стойностно, което да остане за поколенията. В момента основната ни задача е да подготвим необходимата документация и да убедим Столичния общински съвет да предостави достойно място за паметниците. Всички граждани, желаещи да се включат в организацията и да подпомогнат с предложения за идейни проекти и съдействие в Столичния общински съвет, могат да пишат на имейл адрес: [email protected]. Целта е всички събрани средства и тяхното изразходване да е абсолютно прозрачно и достъпно за контрол от гражданите и дарителите.
Орденът на ген. Стоян Стоянов
Снимка: личен архив
Почетен знак на ген. Стоян Стоянов
Снимка: личен архивКакво искате Асоциацията да разкаже на останалите, "нелетящите хора"?
В последните години Духът почти изчезна от нашия живот. Българските политици и управници, а и голяма част от българския народ, са се отдали на ниски материални страсти, и въобще не се интересуват от духовните ценности на нацията. Освен на пилотите-герои защитавали родното небе, в столицата нямаме паметници и на основателя на българската държава - хан Аспарух, няма и на великия поет и революционер Христо Ботев, ако не броим бюста му на пл. "Възраждане". Иначе - авиацията е емоция, мечта, любов. Но авиация - това означава и изключителна отговорност на всички участници - пилоти, авиомеханици, авиодиспечери... Повечето хора докоснали небето, стават изключителни професионалисти, но в същото време са и непоправими романтици. Но всеки, който иска да полети, трябва да знае едно - небето грешки на прощава и наказва и дори - убива този, който не спазват правилата.
Барелефът на капитан Димитър Списаревски в ж.к. Дружба 1
Снимка: Орлин ГеоргиевЛетописът на българската авиация е изпълнен с героика, но къде са намира тя в световната история?
Без съмнение, най-забележителна следа в световната авиация е оставил българският инженер и пилот Асен Йорданов - конструирал и построил през 1916 г първия роден самолет, после емигрирал в САЩ и дал своя принос за развитието на авиацията зад океана. Също така е изобретил автомобилния еър бег и телефонния секретар. Неговият портрет се намира в "Залата на славата" в Ню Йорк на летище "Ла Гуардия". Неговото илюстровано методическо пособие за обучение на пилоти "Вашите криле", издадено в САЩ през 1935 г., наистина дава криле на десетки хиляди американци. Първият астронавт стъпил на Луната, Нийл Армстронг казва, че е получил знанията си да лети от неговата книга. Залив в Антарктида носи името "Йорданофф бей". Не ми е ясно, защо все още Летище София не носи неговото име? През последните 77 години не сме използвали бойната си авиация във военни конфликти, което, разбира се, е много добре, и дано не се налага никога да я ползваме. Тя беше на изключително високо ниво и всички съседни държави имаха респект от нашата авиационна мощ. Пример - разполагахме с 300 изтребители. Обратен пример - сега имаме само шест. Гражданската ни авиация - авиокомпания "Балкан", експлоатираше 60 самолета и имаше над 70 международни трасета, някои - междуконтинентални: директни полети до Ню Йорк, Отава, Йоханесбург, Хараре, Куала Лумпур, Джакарта, Банкок и се бореше за място сред десетте най-добри в света. А днес родната авиация е намалила дейността си повече от 10 пъти и чужди ниско тарифни авиокомпании изпълняват традиционните ни дестинации. Но за съжаление, това е действителността. А с колегите често казваме: Когато няма авиация - няма нация!
Разказвате епични истории, кои са Вашите герои, не само в авиацията?
Прекланям се пред българските летци-герои. Хората не пожалили живота си, за да имаме ние, бъдещите поколения, право на свобода и на по- добър живот. Прекланям се пред Левски, Ботев, Бенковски, Списаревски - хора на духа, действието и саможертвата. Трябва да ги помним и никога да не забравяме защо са дали своя живот. Именно за това са необходими паметниците - за паметта на поколенията. За да не забравяме. Също така - дълбок поклон и на всички колеги работещи в авиоиндустрията, които всеки ден дават своя принос за това, стотици самолети да стигнат безопасно до крайната точка на своя маршрут.
Човекът има естествено любопитство към небето, неизследваното пространство, единствената граница..., но какво пренебрегваме, какво не разбираме, когато говорим за авиация?
Всеки, който се е качил на борда на пътнически самолет, трябва да е с ясното съзнание, че това е най-надеждният транспорт в света. Но за да се достигне това изключително ниво на безопасност, основните фактори са хората-професионалисти и правилата, които те спазват. А тези правила са написани с кръвта на стотици жертви в авиокатастрофи.
Автор сте на две книги - "Небесни пътеки", разкриваща истински истории в нашата бойна и гражданска авиация, и "Орлите в бури се каляват", биография на баща Ви - летецът-изтребител Милчо Георгиев. Кажете ми, какво означава за Вас да сте непрестанно в полет - на мисълта, на душата...
Любовта на хората свързани с авиацията и небето, най-точно е описал поетът Михаил Зиновиев:
Ех, небе... небе... небе...
Късче радост, късче жал.
Младости да имах две -
пак на тебе бих ги дал.
Постоянно провокирате себе си и търсите предизвикателства. Къде се приземявате?
Приземявам се в крайните резултати. Най-голяма радост и удоволствие в живота получавам, когато постигна поставената пред себе си цел. Или когато накарам някой да смени тъжната гримаса с усмивка... или да разсмея разплакано дете. Полетът е състояние на Духа, но не всеки го има в душата си. Обичам да казвам - важно е човек какво има в сърцето... и между ушите. Познавам много хора, за които небето е втори дом, а за някои - дори е първи. Там те получават истинската радост и наслада от живота, получават именно - свободата на Духа. Такъв беше и моят баща.
Всички, които биха желали да помогнат за изграждането на паметниците на двамата герои и да оставят послание за бъдещите поколения, могат да дарят средства в:
Банкова сметка
IBAN: BG05FINV91501017662344
SWIFT: FINVBGSF
Сметката е в български лева, но могат да се внасят и средства във всякакви валути - има автоматично превалутиране
Кампанията и дейността по изграждането на паметниците е с медийното съдействие и подкрепа на Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}