Пекин за първи път сменя екипажа в орбиталния китайски „Небесен дворец“ | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Пекин за първи път сменя екипажа в орбиталния китайски „Небесен дворец“
Снимка: БТА/AP

Пекин за първи път сменя екипажа в орбиталния китайски „Небесен дворец“

Трима тайконавти пристигнаха на станцията "Тянгун"

| Редактор: Денис Коробко 3 1515

Трима китайски "тайконавти" (космонавти) пристигнаха с пилотирания кораб "Шънчжоу-15" на орбиталната космическа станция на Китай "Тянгун" (Небесен дворец), предаде Ройтерс.

Китайската станция лети в орбита на около 400 км над земната повърхност и е разчетена да съществува повече от 10 години. Т-образното космическо съоръжения има три възела за скачване и шлюз за излизане в открития космос. Масата на станцията е 66 тона, а вътрешният ѝ обем е 110 кубически метра.

Третият и последен модул на станцията бе изстрелян в края на октомври. Тази стъпка позволи на орбиталното съоръжение да започне да функционира пълноценно и да осигури на Пекин постоянно човешко присъствие в космоса.

Модулът, наречен "Мънтян" ("Небесна мечта"), беше изстрелян с ракета "Чанчжън" ("Лонг марч", "Великият поход") от космодрума "Вънчан" на южния тропически остров Хайнан.

"Мънтян" се присъедини към "Вънтян" ("Въпроси към небето") като втори лабораторен модул на станцията "Тянгун" ("Небесен дворец"). И двата са свързани с основния модул "Тянхъ" ("Небесна хармония"), където живее и работи екипажът.

Общо 11 мисии са необходими за сглобяването на "Тянгун". Станцията ще остане в ниска орбита - на височина между 400 и 450 километра над Земята, поне десет години, като целта е да се поддържа дългосрочно човешко присъствие в космоса.

Модулът "Мънтян" тежи около 20 тона, дължината му е 17,9 метра, а диаметърът - 4,2 метра. Той осигурява място за научни експерименти при нулева гравитация, шлюз за излагане на космическия вакуум и малка роботизирана ръка за поддържане на полезни товари извън кораба.

Намиращата се от преди това в орбита 23-тонна лаборатория "Вънтян" е предназначена за научни и биологични експерименти и е по-тежка от всеки друг едномодулен космически апарат, който понастоящем се намира в космоса.

Догодина Китай планира да изстреля космическия телескоп "Сънтян", който, макар да не е част от "Тянгун", ще се движи в орбита в последователност с космическата станция и ще може да се свързва с нея за поддръжка.

Със срок на експлоатация от 10-15 години "Тянгун" може един ден да се окаже единствената все още работеща космическа станция, ако МКС се придържа към 30-годишния си план за експлоатация.

Въпреки че Китай не планира да се кооперира с други страни за своята космическа станция, Пекин заяви, че е отворен за чуждестранно сътрудничество.

От няколко десетилетия Китай инвестира милиарди евро в космическата си програма. Стремежът на страната да построи космическа станция е подхранван отчасти от отказа на САЩ да приемат китайци в програмата за Международната космическа станция (МКС).

Китай бележи успехи и в непилотираните мисии. През 2019 г. страната осъществи първото в историята кацане на космически апарат на обратната страна на Луната. През 2020 г. Китай донесе проби от естествения спътник на Земята, а през следващата година приземи малък робот на Марс.

Пекин планира да изпрати хора на Луната до 2030 г.

Пекин за първи път сменя екипажа в орбиталния китайски „Небесен дворец“

Пекин за първи път сменя екипажа в орбиталния китайски „Небесен дворец“

Трима тайконавти пристигнаха на станцията "Тянгун"

| Редактор : Денис Коробко 3 1515 Снимка: БТА/AP

Трима китайски "тайконавти" (космонавти) пристигнаха с пилотирания кораб "Шънчжоу-15" на орбиталната космическа станция на Китай "Тянгун" (Небесен дворец), предаде Ройтерс.

Китайската станция лети в орбита на около 400 км над земната повърхност и е разчетена да съществува повече от 10 години. Т-образното космическо съоръжения има три възела за скачване и шлюз за излизане в открития космос. Масата на станцията е 66 тона, а вътрешният ѝ обем е 110 кубически метра.

Третият и последен модул на станцията бе изстрелян в края на октомври. Тази стъпка позволи на орбиталното съоръжение да започне да функционира пълноценно и да осигури на Пекин постоянно човешко присъствие в космоса.

Модулът, наречен "Мънтян" ("Небесна мечта"), беше изстрелян с ракета "Чанчжън" ("Лонг марч", "Великият поход") от космодрума "Вънчан" на южния тропически остров Хайнан.

"Мънтян" се присъедини към "Вънтян" ("Въпроси към небето") като втори лабораторен модул на станцията "Тянгун" ("Небесен дворец"). И двата са свързани с основния модул "Тянхъ" ("Небесна хармония"), където живее и работи екипажът.

Общо 11 мисии са необходими за сглобяването на "Тянгун". Станцията ще остане в ниска орбита - на височина между 400 и 450 километра над Земята, поне десет години, като целта е да се поддържа дългосрочно човешко присъствие в космоса.

Модулът "Мънтян" тежи около 20 тона, дължината му е 17,9 метра, а диаметърът - 4,2 метра. Той осигурява място за научни експерименти при нулева гравитация, шлюз за излагане на космическия вакуум и малка роботизирана ръка за поддържане на полезни товари извън кораба.

Намиращата се от преди това в орбита 23-тонна лаборатория "Вънтян" е предназначена за научни и биологични експерименти и е по-тежка от всеки друг едномодулен космически апарат, който понастоящем се намира в космоса.

Догодина Китай планира да изстреля космическия телескоп "Сънтян", който, макар да не е част от "Тянгун", ще се движи в орбита в последователност с космическата станция и ще може да се свързва с нея за поддръжка.

Със срок на експлоатация от 10-15 години "Тянгун" може един ден да се окаже единствената все още работеща космическа станция, ако МКС се придържа към 30-годишния си план за експлоатация.

Въпреки че Китай не планира да се кооперира с други страни за своята космическа станция, Пекин заяви, че е отворен за чуждестранно сътрудничество.

От няколко десетилетия Китай инвестира милиарди евро в космическата си програма. Стремежът на страната да построи космическа станция е подхранван отчасти от отказа на САЩ да приемат китайци в програмата за Международната космическа станция (МКС).

Китай бележи успехи и в непилотираните мисии. През 2019 г. страната осъществи първото в историята кацане на космически апарат на обратната страна на Луната. През 2020 г. Китай донесе проби от естествения спътник на Земята, а през следващата година приземи малък робот на Марс.

Пекин планира да изпрати хора на Луната до 2030 г.