Ракета с ядрен синтез може да съкрати пътуването до Марс наполовина
Британски стартъп се надява да има готов прототип в началото на идното десетилетие
Британският стартъп Pulsar Fusion представи нова, смела концепция за ракета, задвижвана от ядрен синтез, която според тях може значително да намали времето за пътуване до Марс — буквално наполовина.
Както съобщава CNN, финансираната от Британската космическа агенция компания е разработила ракета, наречена Sunbird, която използва силата на ядрения синтез — същият процес, който захранва звездите — за задвижване.
"Много неестествено е да се прави синтез на Земята," казва основателят и изпълнителен директор на Pulsar, Ричард Дайнан, пред CNN. "Синтезът не иска да работи в атмосфера. Космосът е много по-логично и разумно място за синтез, защото именно там той иска да се случва."
Важно е да се отбележи, че задвижващата система все още е почти изцяло теоретична. Но от Pulsar виждат потенциал.
Компанията се надява през 2027 г. за първи път да постигне ядрен синтез в орбита — амбициозен проект, който би могъл да направи отдалечени дестинации в Слънчевата система далеч по-достъпни — ако всичко мине по план.
За разлика от деленето на атоми (като при ядрените централи), синтезната енергия се получава чрез сливане на изотопи в по-тежки елементи. Учените от десетилетия се опитват да възпроизведат този процес на Земята, използвайки изключително високи температури и налягане в специални реактори.
Да се превърне това в работещ източник на възобновяема енергия обаче се оказва изключително трудно — особено в голям мащаб. Все още се търси начин процесът да става ефективно, така че добиваната енергия да е повече от вложената.
Но в космоса — където звездите (включително нашето Слънце) са естествени синтезни реактори — ситуацията може да е различна. Вместо да се контролира въртяща се плазма в тороидни реактори, ракетата на Pulsar Fusion ще има т.нар. "ядрен ауспух", който ще изстрелва протони от скъпо гориво, наречено хелий-3.
В дългосрочен план, компанията си представя цяла мрежа от "горивни станции" в космоса.
"Изстрелваме ги в орбита и имаме зарядна станция, където да чакат и да се срещат с кораба ви," казва Дайнан. "Изключвате неефективните си двигатели с горене и използвате ядрен синтез за по-голямата част от пътуването."
"Идеално би било да има станция близо до Марс и една в ниска земна орбита," добавя той, "а [Sunbird] да летят напред-назад."
Според Live Science, всяка ракета Sunbird ще бъде около 30 метра дълга и ще има "броня като на танк", за да се защитава от космическа радиация и микрометеорити. Цената на една такава ракета може да надхвърли 90 милиона долара, най-вече заради скъпото гориво.
За първия си тест през 2027 г., Pulsar Fusion планира да създаде "линеен синтезен експеримент", чрез който да провери ключови технологични компоненти. Работещ прототип може да бъде готов след 4 до 5 години — ако компанията дотогава не остане без финансиране.
"Ако ще бъдем видът, който ще стигне до други планети, то скоростта на изхвърляне (на газове) е най-важното нещо," казва Дайнан на космическа конференция по-рано тази година, цитиран от Live Science. "А що се отнася до теоретично възможната скорост на изхвърляне — синтезът е кралят."