Успехът на LightSail 2 прави пътуването до други звезди възможно

Човечеството разполага с технология, която може да го превърне в космическа раса

12:27 | 1 август 2019 | Редактор: Стоян Гогов 26 6679

Американската организация "Планетарно общество" обяви като успешна мисията на слънчевия й платноход LightSail 2, орбитиращ около Земята, предаде Франс прес.

Екипът, създал този проект на стойност 7 милиона долара, изтъква, че е експериментирал с нова форма на придвижване , която ще е от полза за изследването на далечния космос и пътуването към други звезди.

Вижте как изглежда LightSail 2 >> >> >>

Сателитът е с големина на хляб и е оборудван с огромно платно от лъскав полиестер. Придвижването се осъществява без двигател, без гориво или слънчеви батерии, а само благодарение на натиска, упражняван от фотоните на Слънцето.

"През последните 4 дни космическият кораб издигна апогея на орбитата си с 1,7 километра благодарение на слънчевото си платно", заяви астрономът Брус Бетс, ръководител на проекта LightSail.

Идеята подхранва мечтите на астрономите от десетилетия, но досега почти не е реализирана, защото изглеждаше безумна: придвижване на апарати в космическото пространство без двигател, без гориво, без соларни батерии, разчитайки единствено на неуловимите слънчеви фотони.

"Официално обявяваме мисията на слънчевия платноход за успешна", написа в Туитър Бил Най, директор на организацията "Планетарно Общество".

В слънчевото платно няма нищо високотехнологично. То представлява огромен квадрат от изключително фино и леко отразяващо фолио (Майлар) с обща площ 32 квадратни метра. Веднъж разгънато, платното се превръща в капан за фотони. Тласъкът, осигурен от фотоните, е нищожен, но за сметка на това постоянен.

"Озовете ли се веднъж в орбита, никога няма да имате проблем с горивото", отбеляза Най.

През 2010 г. Япония изстреля слънчевия си платноход "Икар". Други космически агенции все още не са тествали концепцията.

За какво могат да послужат слънчевите платна в бъдещето?

Бил Най обяснява, че могат да бъдат използвани за далечния пътешествия отвъд пределите на Слънчевата система или за поддържането в космоса на стационарни сонди - например телескоп за наблюдение на приближаващи астероиди или сателит, "фиксиран" над Северния полюс.

"За да може един апарат да остане неподвижен в продължение на 10 години, са необходими огромни количества гориво. Енергията на фотоните обаче е неизчерпаема", казва Бил Най.

Успехът на слънчевите платноходи определено ще повлияе на превръщането на човечеството в космическа раса. При използването на достатъчно голямо слънчево платно с размери от няколко километра е възможно да бъде достигната скорост от около 20% тази на светлината. Така пътуването до най-близките до Земята звезди би отнело само няколко десетилетия, вместо стотици хиляди години.

ИЗБРАНО