Гибни, който e режисьор на новата документална лента "Нула дни" (Zero Days) представена на Берлинале, е притеснен от трайната тенденция за потайност в политиката на американското правителство, предават Ройтерс и БТА.

Ветеранът документалист говори пред медиите след представянето на неговата кинотворба в конкурсната програма на Берлинския кинофестивал.

В нея се разказва как Агенцията за Национална Сигурност на САЩ е разработила военната киберпрограма Nitro Zeus, предназначена за поставянето на Иран на колене в случай на възникване на конфликт.

Разработената със съдействието на военните програма Nito Zeus може да извади от строя електрическата и телекомуникационната мрежа на атакуваната страна. Въздушната отбрана би пострадала също, тъй като радарите може да подават грешни данни, а гражданската онлайн мрежа би могла да се задръсти от вируси, съобщава The Verge.

В общи линии само, чрез кибер средства, атакуваната страна би могла да се върне в началото на 19 век.

Nito Zeus обаче не е останал съвсем неизползван. В началото на администрацията на Обама и преди ядрената сделка с Иран, военните са мислели, че конфликт с ислямската република е доста вероятен, но са се опасявали от неговата интензивност и последици.

Затова те са инвестирали милиони долари в поставянето на "електронни импланти" в компютърната мрежа на Иран. Тези "импланти" съдържат вируса и са важна част от разгръщането на мащабната кибератака. Преди да бъдат използвани обаче, тези "импланти" са почти неоткриваеми, а вирусът абсолютно незабележим.

Така атаката над Иран би била доста безболезнена за американците и на практика може да ограничи изключително много използването на конвенционална военна сила.

Напълно естествено цялата програма и поставянето на "електронните импланти" са извършени в пълна секретност.

САЩ крие шпионски софтуер в харддискове >> >> >>

"Шокиран съм от невероятната секретност, обхванала Съединените щати и как тя е станала нещо като фикс идея, разсипваща нашата демокрация", сподели режисьорът.

В "Нула дни" се проследява съдбата на компютърния вирус Stuxnet, разработен съвместно от САЩ и Израел за кибератака срещу Иран.

Stuxnet е компютърен вирус от типа компютърен червей, който има изключително сложен начин на действие, но в общи линии вирусът променя важни данни и пречи на нормалното функциониране на атакуваните машини. Наред с това обаче вирусът е доста дискретен и потаен, а жертвата не може да види промените в кода, причинени от вируса.

Кой е шпионският събрат на Stuxnet >> >> >>

В случая с Иран, атакувани бяха широкоразпространени контролери на Siemens свързани с ядрената програма на страната, а в резултат над 1/5 от ядрените центрофуги на Иран бяха извадени от строя.

Проникването в една затворена мрежа, с каквито по традиция разполагат ядрените обекти най-вероятно е станало, чрез флашка или SD-карта, съдържащи зловредния код.

Но за кибератаката не си признаха властите нито във Вашингтон, нито в Тел Авив.

Въпреки че САЩ постигнаха споразумение с Иран относно ядрената му програма през месец юли миналата година, вирусът все още е "имплантиран" в иранските сървъри и компютри.

Преди време Евгений Касперски, шефът на “Лаборатория Касперски” заяви, че шпионският вирус Stuxnet дори е инфектирал системите на една руска АЕЦ.

Според Гибни опасността е голяма, а Вашингтон е дал началото на нов вид кибервойни, използвайки вирусът Stuxnet срещу страна, с която не е бил във война.

Той изтъкна, че в това отношение САЩ са много по-застрашени, защото ако същите действия биха били приложени спрямо тях, последиците биха били ужасяващи.

Както е известно американските компании и икономика са най-интернет свързаните в света и злоумишлен пробив в тази система би бил пагубен за страната.