Коментари - Откритие може да обясни загадките на Вселената | IT.dir.bg

> Откритие може да обясни загадките на Вселената Не, няма да може да обясни загадките. Някои може и да може, но не и всичките. Колчем ние, хората, си помислим, че знаем всичко за Вселената, тя отваря едно око, прозява се, издърпва ни ухото и ни връща в първи клас да преговаряме материала. Ставало е на няколко пъти. Ще става и в бъдеще.

Скоро няма да разберем загадките на вселената, защото сме твърде примитивни и не търсим където трябва и, каквото трябва.

Къв първи клас, понякога ни връща направо на ниво знания детска градина ....

Крайно неточно заглавие! Просто става въпрос за нов метод за измерване на разстояние, който като и старите не се знае доколко са верни! А това, до какви изводи ще се стигне е рано да се каже! Нищо чудно както забелязват коментиращите по-долу, да изникнат нови въпроси, нови загадки! Заглавието е крайно подвеждащо!

Много бих искал поне веднаж да прочета че подобно откритие е направено от негър или арабин.А що се отнася до новините в тая област колкото повече открития стават толкова по се доближаваме до истинският творец на всичко-Бог.Под понятието Бог разбирам всичко което е извън нашите възможности да разберем и обясним.В потвърждение на горното ще задам уж детският въпрос.А какво е представлявала така наречената вселена преди 14 милярда години.Или пък защото новооткритият бозон в Церн учените го нарекоха точно божествена частица а не нещо друго.

Тези искат да се впишат в инфлационния модел и само ще заместят загадките с нови, без да отговорят на първите. Като говорим за учени, преди известно време Гриша Перелман, по идея на Ричард Хамилтон, показа как се геометризира пространство - една незабравима приказка, показваща как изолирания руснак допълва свикналия на работа в екип американец, посочваща как физиката помага на математиката. Уви, вселената е осъзната структура, пред която познатите математически модели увисват. Физиците се оплитат в примката на вероятностите, разглеждайки експерименталните данни. А напротив, физиците трябва да се гмурнат под вероятностите, и боравейки с информацията без помощта на числата, да покажат как вселената осъзнава пространството. Математиците безпроблемно ще покажат модела на живота.

Ако имаха категорично доказателство за наличието на въпросната частица, за публикуването на новината, на сайта на ЦЕРН, щяха да използват шрифт с размер 72px. Но там е поместена статийка, информираща за наличието на частица, отговаряща с голяма вероятност, на характеристиките на търсената. А търсената не е божествената! От теоретичният модел следва наличието на поле, съставено от божествените частици.

Не скоро, а никога. Теоремата на Гьодел за непълнотата (всъщност комплекта от двете му теореми), доказани в началото на миналия век, слагат непреодолими рамки над това, какво можем да опознаем чрез науката и научните методи. Възможно най-късото преразказване на теоремите е, че има неща, които са априори недоказуеми с каквито и научни методи да ги борим. Това не е хипотеза, а доказана теорема. Всъщност има и по-късо преразказване (стил а-ла-Стоичков), ама ще ме цензурират.

Всъщност, на съвременното ниво не можем да обясним нищо на фундаменталната му основа. Можем само да отразим до някаква степен закономерностите в заобикалящата ни реалност, без да знаем какво точно е тя, дали има други реалности извън нея и колко са те... Много имаме да учим все още.

Приблизително 14 милиарда са годините на нашата Галактика, не на Вселената като цяло

Точно затова физиката трябва да се освободи от обръча на математиката, да се освободи от статичната си роля на изолиран наблюдател на експерименти, да осъзнае информационната същност без числа, да поведе диалог като част от тази същност. Предложение: да започнем от понятието за алгоритъм - едновременно борави с информация и не се вписва в нито един математически модел, затова и проблемът на Гьодел му е чужд.

Не искам да те натъжавам, но теоремите на Гьодел са приложими и над алгоритмите. Не е приложима в неща като религията, парапсихологията и т.н.

Програма, кодирана с множество от числа (наречени команди), има посочените в съобщението ти проблеми. Алгоритъмът не е точно математическо понятие, но има потенциала да описва процесите в природата без изчисления, съответно без числата и дефинираните операции над тях. Друг е проблемът, че се опитват да го формализират. Целта ми е физиката да има инструмент за достоверност (какъвто в момента безпорно е математиката) и възможност за диалог с реалността (какъвто числата не предлагат). Ето, опитвам се да заместя числото с алгоритъм. Това е механизъм и за справяне с проблемните вероятности. Не знам, доколко успявам да пресъздам с думи този механизъм,

Явно нещо не си в час,според официалната теория големият взрив се е случил преди приблизително 14 милиарда години. Хайде сега да си отговорим и на въпроса кой се е родил тогава вселената или нашата галактика?

Слагам + понеже много ми хареса определението ти за Бог. Факт е че днес Бог не е това което е бил преди 2000 години, "смалил" се е и това ще продължава и за в бъдеще.

...идеите на Гьодел ми харесаха... Математиката, от която всяко човешко знание взаимства, се крепи на аксиоми, полета, групи и най-вече на понятието за число. Това е нейната същност: да математизира областта. Клоновете в математиката непрекъснато се развиват. Но Гьодел показа, че подходът има сериозни ограничения. Най-честото взаимстване: номерацията 1, 2, 3 е ограничен подход. Самата математика не се интересува от заложените в нея ограничения. Страдат ползващите я като инструмент за достоверност. Подходите, нямащи това ограничение, са: философията и природата. Подходът на физиката, чиято задача е да разбере и опише подхода на природата, трябва да преодолее ограниченията, наложени от понятието за число. Например: да го замени с понятие за алгоритъм. Оттук идеите за събиране..., сравнение, формули, теореми, нови понятия като диалог, ще решат, по разбираем за човека начин, фундаменталната задача на физиката. Числото подтиква към изчисление (на резултат), докато алгоритъмът дефинира поведение. Има хляб.

В голяма грешка си; Въобще не се е смалил, просто започва да придобива нова визия. От персонифициран образ се превръща в информационна матрица, която лежи в основата на всичко. Също както процесорът в един компютър е отговорен за всяко явление в една компютърна игра (макар и героите в нея да не го виждат директно).