Как преследвана от САЩ студентка направи науката по-достъпна
Александра Елбакян споделя милиони научни статии напълно безплатно
Обратно в новинатаКоментари - Как преследвана от САЩ студентка направи науката по-достъпна | IT.dir.bg
Коментари
Да, обществото плаща за наука от данъците си, а печалбите на изданията отиват в частни джобове. Момичето не е направило нищо, освен че е поело риск да бъде мишена. В крайна сметка това е само един сайт с търсачка, където авторите могат сами да качат ако искат публикациите си. Ако живееше в България досега да са я екстрадирали в САЩ за това.
Значи само да направя следното уточнение! Според тебе нека и Айнщайн да си беше запазил труда за себе си ил ида го беше продал на некоя корпорация! Нека и Дарвин да беше запазил тръуда за себе си! Тогава щеше да си мислиш, че човечеството е на 6к години и щеше да гориш хора по кладите! Нека и Нютон и Лайбниц и Ренген и Нобел ... абе нека всички учени да мислят като тебе и да си продават трудовете само на компании и държави! Да видим тогава до къде ше го докараш!!!
Просто си позволих да перифразирам цитат от книга, който всъщност се отнася именно до щастието...
При сащ е като при богатите - трябва да докажат първо произхода на "средствата си". Доколкото знам, основното е от дългове, останалото от грабежи.
Когато някой от коментиращите направи и 1/10 от това, което е направила тази жена, елате да се похвалите. Може да ви се струва странно, но на много места по света не могат да си позволят и един учебник да си купят даже, какво да говорим заплащане на научни статии. Бързо сте забравили периода, когато всеки в България беше пират. И ако не беше пиратството, много хора никога нямаше да имат достъп до скъпи инструменти, благодарение на които днес изкарват много пари, с които вече могат да си позволят легални копия.
Дебилче, не всеки, който не скача, е "червен", "ватник", "путЕнофил"... Да те информирам. Не можахте да го научите това 30г. Деба дебили деба.
Четох до там, където си написал "титОлува" и спрях - неграмотник да разсъждава за морал и наука е смешно и най-вече - безсмислено о безполезно.
браво това девойче допринесох за развитието на човечеството и човешката цивилизация в пъти повече отколкото онова измислено краварство леке Мъски, строителя на финансови пирамиди.
Айнщайн и Дарвин не са запазили трудовете за себе си, публикували са ги. Това, че някой не може да си позволи да ги купи, не е проблем нито на Айнщайн, нито е кой знае каква пречка за науката. Същото се отнася и за знаменитите писатели и философи и техните прозведения.
ДА КРАДЕ? Че ние крадем бе. И се ядосваме когато ни забранят да краднем. Я от замунда, я от държавата. Ама после все някой друг ни е виновен и длъжен да ни оправя. Щото това си можем - да краднем.
Наистина е голямо постижение направеното от нея. Един учен, след като публикува резултатите си не иска нищо друго, освен да бъде четен, цитиран, трудът му да се ползва и да е полезен за хората и научната общност. Той не печели нищо друго от това. А издателствата на научни списания искат кинти на гърба на учените.
Стъпвам върху раменете на гиганти Когато хора като Архимед, Питагор, Бернули, Нютън, Стивън Хокинг, Айщайн, Дирак и много други, са полагали основите и са надграждали, да не си мислите, че са го правили за пари? Тези хора са последователи на отворения код, на публичния общодостъпен достъп, без ограничения и такси. Къде щяхте да сте вие днес, амеби, ако не бяха хора като гореописаните? Вие сте крадците, които крадете от трудовете, полагани с хилядолетия от различни хора, след което искате някой да ви плаща такса? Науката е за човечеството, а не за амебите, които искат да забогатеят, докато държат останалите в тъмнина!
Посоката на света в момента е да нямаш нищо твое, но да плащаш за това. Браво на момичето, защото много правилно го е казала, че хората, които са писали тези статии не получават нищо от парите, които се събират.
Жалко е че си прост, но всепак ще си направя труда да ти обясня. Кинтите за работата за учения са ПРЕДИ публикуването. СЛЕД публикуването кинтите за достъп до статията са само за търтеите от издателствата.
Бай Иване, що си не гледаш бояджилъка, а си се захванал да разсъждаваш по теми, нямащи нищо общо с него? Ти би ли боядисвал без пари? Ий така, за идеята? Когато се заплаща някакъв продукт, се заплаща времето, което е отишло за направата му. Заплащат се така наречените човекочасове. Когато купуваш тон стомана, ти не купуваш самата стомана, а трудът, положен за достигането до крайният продукт, тон стомана. Тук е включено всичко - от планирането на геоложкото проучване, до отливането на блокчето стомана с тегло един тон! понял? Дъщото е и с научните достижения. Те изискват определено количество време, вложен интелектуален труд, което от своя страна се измерва с пари. Това дава и отговор на въпроса, защо златото е скъпо, а платината още по-скъпа. Трябва да помислиш в дълбочина :)
В повечето авторитетни списания се събира подобна по размер такса за "свободен достъп" до статията ти, ако я приемат за публикуване. Тогава, ако я платиш тая такса публикацията ти може да се тегли свободно без други такси към списанието.
Доколкото знаеш... Явно, много са нещата, които не знаеш. Чети, чети още, за да знаеш.
Отначало се зарадвах колко от изказалите се тук работят в областта на науката. Но след това осъзнах колко ограничени са мислите им. Не отричам, че има издателства, които прекаляват (напр. Elsevier). Но нека да споделя и няколко други факти. 1. Отворена и общодостъпна наука - определено! Но ако искаш да правиш нещо такова, моделът, следван от ArXiv, следва да e пътят, а не кражбата. Статията много тънко заобикаля казването в прав текст, че девойчето всъщност е хакнало сървърите на издателствата и е откраднала статиите. Между другото, тя се самоопределя като комунист. Ще се въждържа да правя коментари по този въпрос. 2. Учените получаваме пари за своя труд! Публикуването на научни статии е част от трудовите ни задължения и получаваме заплата за това. И продължаваме да вземаме тази заплата или дори заемаме по-високо платени длъжности поради наличието на тези статии. Така че не сме съвсем безплатни работници. 3. Издателствата също имат разходи. Избийте си от главата, че са на голяма печалба. Оставам с впечатлението, че мнозина от вас не са виждали насипния вид, в който много от авторите предават ръкописите си. Тези ръкописи трябва да се приведат в стила на списанието, графиките да се форматират и конвертират във формат, с който издателството може да работи и т.н. По-елитните издателства имат и езикови експерти, които редактират текста за стил, граматика и изказ. Издателства като Nature Publishing имат дори графични дизайнери, които помагат на авторите да изработят красиви и представителни фигури. Всяко издателство има и софтуер, с който организира процесът на рецензиране. Всичко това струва пари. Купуването на единична статия наистина е скъпо, но библиотеките обикновено купуват абонаментни пакети за няколко списания за няколко години. Това са хиляди статии. 4. Не е вярно, че няма достъп. Всеки уважаващ себе си университет или научен институт с читава библиотека има абонамент за основните списания в областите, в които работят служителите му. Всеки с интернет достъп от мрежата на университета/института може да сваля безплатно статиите от списанията, за които е платен абонамент. И в България е така, поне в СУ. А ако нямате достъп, винаги може да пишете на колега в друг университет и да го помолите да ви прати статията. А жалващите се, че не могли да прочетат последната статия на нам'кой си - опитвали ли сте да пишете директно на автора и да го помолите да ви прати копие? ResearchGate също е възможност. Така че спрете да си измисляте оправдания за кражбата. А сега започвайте да се набирате на минусите, защщото не можете да представите смислен аргумент срещу написаното....
" Тези хора са последователи на отворения код, на публичния общодостъпен достъп, без ограничения и такси." Това пък как ти хрумна. Хеле Архимед пък как е бил за отворения код, направо нямам думи.... Разберете, че повечето от изброените са също хора от доста различни епохи, когато разбирането за наука и нейното финансиране е било доста различно.
Нека разгледаме един хипотетичен пример, почти действителен. Да речем, че аз изобретя нещо. Нещо фундаментално, което ще тласне развитието на цивилизацията много напред, със скок. Работил съм върху проблема не една или две години, а десетилетия... примерно 30 години. Според някои от коментиращите, аз не трябва да поискам нищо в замяна, а просто да го подхвърля на мегданя и всеки да си вземе колкото и каквото си поиска?... Дали ще е правилно това? Правилно ли е, че за своите шедьоври и да Винчи, и Микеланджело, и Рафаело, и Данте, и... и който се сетите още, че дори и любимият на някои Карл Маркс, са предлагали своите творения за пари, при това някои от тях за много пари? Въпросът е, защо аз, примерно, трябва да подхвърля своето изобретение за без пари? Няма ли това да означава незачитане, пренебрежение, обидно отношение към моят талант? Нима талантът на футболист, оценен за 100 милиона евро е по-ценен от моят талант, дал нещо за цялото човечество? Ето къде е същността на проблема. Та тази мома си е крадла. Тя ограбва трудът на тези учени хора, които са вложили десетки години високоинтелектуален труд и познание за да постигнат нещо. А тя просто го открадва и го хвърля на мегданя, на прасетата, които трябва да дадат оценка на интелектуалните бисери. Някои казват, че тези пари или по-голямата част от тях, отиват при посредниците. А, извинете, ако ги нямаше тези посредници, които харчат средства, за да публикуват и разпространяват постиженията на гениите, как ние щяхме да знаем, че нещо вече е открито? Всеки сам за себе си ли трябваше да открива колелото и бойлера?
От researchgate са ми сваляли статия, за това че е получено оплакване до тях за нарушение на авторските права за достъп до публикацията. След като проследих мейла на оплакването, се оказа адвокатска кантора в Хамбург.... Т.е. с труда си на учен, се оказва че не хрантутя само издателства, а и други паразити наети от тях. Да наеме адвокати по авторско право не може да си позволи бедно и скромно издателство. Яки кинти се въртят там на гърба на учените. Е, статията ми одавна вече е достъпна за всеки, благодарение на тази девойка.
"СЛЕД публикуването кинтите за достъп до статията са само за търтеите от издателствата." давай давай обяснявай още неща, за които идея си нямаш как стоят. таман ще се посмея от сърце.
Ako направиш СТОЛ, маса, кола, къща... , мога ли да ти го крадна? Що този който работи с акъла си да можеш да му крадеш продукта?
Вътре има ли чертежите за С400 и С500? Не? Що??? А за Спутник 5??? Пак не???? Що??? Дрисла.
Много малко хора ще разберат това, което сте написал. Тридесет и повече години те не могат да излязат от мъглата на "безплатното" здравеопазване, образование и др.п., а Вие искате... какво? Да признаят, че има и чисто интелектуален труд на твореца, което, след като е труд, също трябва да е заплатен? Как не Ви е срам, колега! Та това, Вашите достижения, Вашият труд, просто им "се полага". Безплатно при това. Кой, ако не свинята, ще определи най-добре качеството на интелектуалните Ви бисери и чистотата на Вашият умствен кладенец?
Напишеш ли научна публикация с " изобретението си", пратиш ли я в научно списание за публикуване, не ЧАСТ от парите отиват за списанието за достъп до публикацията а ВСИЧКО! От тях ти няма да получиш никога каквото и да е. Това ако не го разбираш просто си глупак.
Всички проблеми на този свят идват от наличието на финансови единици. Изчезването на парите ще ускори развитието на науката експоненциално, защото ничие съзнание няма да е замъглено от мания за печалба, а само от желание за осъвършенствуване на цивилизацията.
Различните издателства имат различни модели на лицензиране. Напр. IOP Publishing са доста либерални и позволяват качването на статията на лични или университетски сървъри, тъй като някои университети изискват това - публикациите на учени от този университет да са достъпни. Единственото условие е ясно да е указано къде е била публикувана. Други издателства държат правата върху окончателното форматиране, но неформатираният ръкопис може свободно да се качва и разпространява. Просто трябва да четете условията в лицензионното споразумение....
Патентаджия, мястото ти не е в публичната наука. Захлебвай при частниците с патентите. Публичната наука е "нон профит". Айнщайн когато е написал "Към електродинамика на движещите се тела" дори не е бил учен на заплата, бил е чиновник в патентно бюро, никой не му е плащал за наука.
Изчезването на парите?!... Драги господине, а Вие имате ли на представа, какво е това нещо, парите? Прочете поне какво са писали бащиците на комунизма, защото те много добре обясняват какво точно са парите. И, извинете ме, ама срещу моят научен труд, вие колко кила самоковски компир ще ми предложите? Нали... няма пари... аз компир не садя, щото заниманията са ми с наука... ама ми се руча компир. Та?
Е, вече няма нужда. Това е смисъла на направеното от девойката. Имам по- важна работа от това да чета лицензионни споразумения.
Господине, опитал съм се , съобразявайки се с аудиторията, да дам достатъчно разбираем пример. Тук, в този сайт, нито му е мястото, нито пък времето, да се изпада в кой знае какви задълбочени дискусии, а и обяснения. Нещата трябва да се показват в най-достъпен за масовият читател вид. И колкото се може по-накратко. :)
Пределно ми е известно - раждат "умни" глави, като твоята, които да творят "умни" мисли, като твоите и да държат човечеството във вечно заточение.
И аз ще ям компир, пък ти яж наука. Като ти пристърже на стомаха, щото печалбата от твоя научен труд почти винаги е принадена стойност и някой си е купил Мерцедес на твой гръб, пак ще си говорим...
Чак пък "патентаджия"... Явно грухтенето ти се отдава, щом се засягаш. ;) Не се засягай. Написал съм библейска истина, ако знаеш за какво пиша. А колкото до Айнщайн... Дали е взел пари за публикацията? И Айнщайн не ми е кумир. Не обичам математиката.
Само хора, които никога не са полагали (истински) интелектуален труд, не са създавали интелектуална собственост или не са се изхранвали от това, могат да одобряват подобна кражба.
Учените често работят в държавни институти, където са изцяло на обществено финансиране. Заплатата на учения по никакъв начин не зависи от абонаментите на издателя. За повечето учени парите са на последно място, ако трябва да бъда честен, за тях науката е всичко. Айнщайн е един пример. Науката се развива най-бързо, когато е без ограничения и достъпна за всички, когато всички учени от света могат да работят заедно и да обменят идеи, без политически и финансови ограничения. В крайна сметка, какво сме без наука?
