Океан под повърхността на ”Звездата на смъртта”?
Вътрешната структура на сатурновата луна Мимас е нестабилна или залята с вода, сочат резултатите от изследване.
Обратно в новинатаКоментари - Океан под повърхността на ”Звездата на смъртта”? | IT.dir.bg
Коментари
Името на обекта от Междузвездни войни не се ли превежда като "Мъртвата звезда" (The Dead Star)?
трябва пак да гледам междузвездни войни но звездата на смъртта не пътуваше ли из галактиката за да унищожава планети???
Подпочвеният океан не звучи правдоподобно. При температурата в тази отдалечена зона на слънчевата система тази океан не може да е течен, ако е воден, освен ако няма вътрешен топлинен източник. Но той отдавна би изстинал ако системата е на милиарди години. Освен че за мен е необяснимо как ще се формира подобна структура на луната. А и не се споменава каква точно е осцилацията в количествено отношение.
Осциалцията се дължи на първоначалните тестове на двигателя на "Звездата на Смъртта". Имперските войници монтираха преди месец двигателите и сега ги настройват. После поемаме курс към Земята
Ако говориш за спътника Европа примера ти не е подходящ. Спред изследователите той има метално ядро, което обуславя магнитното поле на спътника, заобиколено от скалиста сърцевина, предполагаем воден оекан под леда благодарение на вътрешен енергиен източник и външна ледена обвивка. Няма прилика със сатурновата луна Мимас.
Името й не е "Dead Star", а "Death Star", което се превежда като "Звездата на Смърта". Спелинга е важен - променя смисъла!
Залята с водя.....Алоууу, извънземните, спрете да я ползвате като тоалетна като се напиете.....
Абсолютно си прав в разсъжденията си. Въпросът е, всички тези тела, които наричаме луни естествени ли са? Защото е твърде вероятно да са космически кораби (включително нашата Луна), паркирани тук и там в слънчевата система с някаква цел. И не очаквам да държат в ръцете си маслинова клонка :)
Е явно смятат, че има някакъв енергиен източник за да говорят за течна вода. Или очакваш тия дето комуникират със спътниците да им трябва твоята намеса за да разберат при каква температура замръзва водата.
Енергиен източник на милиарди години? Странно... Тези които комуникират със спътниците често се придържат към безумни хипотези. историята е пълна с такива примери. Грешка е да се прехласваш пред авторитети. Умните хора не го правят.
Чудя се какъв е механизма на формиране на твърдотелни луни обикалящи в орбита газови гиганти. Възможно ли е изобщо формирането на каквито и да е луни около такива планети чрез акреция или идват от други зони на слънчевата система. тези планети имат голяма гравитация и би следвало тежките елементи да се привличат към ядрото на планетата, вместо да формират независими космически тела.
Не става дума за прехласване. Вярно е, спекулациите няма как да се избегнат, нито пък славолюбието дори сред хората, занимаващи се с наука. В конкретния случай изградената хипотеза е най-вероятна, което не значи, че непременно е вярна. Колкото до Европа, също както във всеки аспект от битието, ситуацията е комплекс от събития. Ефектът от гравитацията на Юпитер и ядрото на спътника предполагат енергия достатъчна за течен океан, ако изобщо го има. Земното ядро също генерира енергия от милиарди години, какво толкова чудно има?
Изглежда има какво да държи тежки елементи на разстояние, иначе Сатурн нямаше да има пръстени. Освен това, твърдото тяло в орбита не означава, че масивният обект в центъра не е привлякъл по-голяма маса междувременно.
Ако държат клонки, едва ли са маслинови, да :D Акцентът тук обаче е по-скоро върху осцилацията. Ако луната е изкуствена, това би означавало неравномерно разполагане на кораби, апаратура и армия (роботи?!), предполагам :)
Смисъла е че това което виждаме не може да се обясни с механизмите на акрецията. А иначе гравитацията ги държи, въпреки че постепенно се отдалечават от планетата според наблюденията на космолозите.
Земното ядро генерира енергия от милиарди години? Според какви критерии можем да съдим че Слънчевата система е на милиарди години. Как се определят тези години? С преки наблюдения или хипотези?
И как точно определи, че е "много вероятно да са космически кораби"? Как точно я сметна тази вероятност? Ще благоволиш ли да ни дадеш аргументи или ще си останеш само с твърденията?
Нещо ми изглеждате назад с материала. Защо така, а? Започвайте да наваксвате, че Негово Имперско Величество идва другата седмица на проверка. Да няма скъсани на изпита... Негово Величество не е така всеопрощаващ като мен...
Акрецията, според скромните ми познания, обикновено се свързва с по-масивни тела - звезди и черни дупки. Може би частният случай с друго тяло, съответно предлага частни изключения или правила - като случая с Мимас, примерно. Не могат да се изключат и други механизми, разбира се, или комбинация от тях. Любопитно е, така или иначе. Надявам се капацитетите да не спрат дотук.
Хайде, изплюй камъчето. Каква е максималната продължителност на излъчване на най-стария енергиен източник? Не може да си обективен, ако приемаш всичко със сляпа вяра, или пък не го подлагаш на съмнение. Да не се аргументираш, обаче, не е нищо друго, освен заяждане.
Забелязал съм че много често такива новини за слънчевата система споменават за образуването и преди милиарди години. хванах да проверя от къде идват тези цифри и не можах да намеря. Би било хубаво ако някой запознат обясни как е определена възрастта на слънчевата система. Защото някой твърдят че ако земята е толкова стара, би трябвало да се е въртяла наистина много бързо и куриолисните сили да предизвикват ветрове от със скорост 8000 км/ч.
Питам какъв е този източник на енергия, който за 4 и повече милиарда години няма да се изчерпи или изтощи? Съвсем обективен въпрос без заяждане. Кое обяснява горещата сърцевина на Земята след толкова дълъг период на изстиване? Дори за белите джуджета (остатъци от червените гиганти според теорията) учените твърдят че изстиват по-бързо, въпреки че началната им температура е десетки милиони градуси, а са и доста по-масивни от Земята.
Днешните тропическите урагани са като лек галещ полъх в сравнение в ветровете в миналото. Но да остави това. Как изчисляват големината на галактиките и специално на млечният път и разстоянието до тях? Според интензитета на излъчената от тях светлина, който е обратно пропорционален на квадрата на разстоянието между наблюдателя и него. Но това е валидно ако всички галактики излъчват еднакво количество светлина в един и същ спектър. Това обаче не е така. Има много условности които крият изненади.
Има различни методи за определяне на разстояние до обект. Методите естествено са сравнявани помежду им, което дава гаранция за надеждността им. Един от методите наистина е базиран на интензитета: по спектъра на звездата се прави заключение за нейния клас и оттам блясък. Сравнявайки го с наблюдавания се определя разстоянието до нея. Вторият метод разчита на паралакса: един и същи обект се наблюдава два пъти и по видимото ъглово отместване се съди за разстоянието до него (оттам и единицата парсек = ПАРалакс + СЕКунда).
Изненади има и ще има, затова е интересно. Освен това в пресмятанията се включва относителна грешка. Разстоянието се измерва по различни методи и е приблизително. Методът, използващ яркостта на цефеидите, например, използва абсолютна звездна величина, която характеризира разликите в яркостта на източниците, правопропорционална, от своя страна, на интензитета. Няма изискване за количеството излъчвана светлина.
Паралакса е приложим за сравнително къси спрямо космическите дистанции разстояния. До 10-15 светлинни години максимум. За по-големи метода започва да губи бързо точност поради много малките ъгли и големи грешки съответно. За големите сверяване на разстоянията до определени галактики служат така наречените стандартни фенери или клас 1 А свръхнови, която експлодират при критична маса 1,4 слънчеви маси според теорията. Но може и да не е така. Общо взето всички методи са относително неточни поради факта че свойствата на самото пространство и как то влияе на светлината при прехода и на големи дистанции не са добре изучени. как са установили че най-далечните видими галактики са на 13, 7 милиарда години за мен остава загадка.
Хубав въпрос. Ще ми се да можех да отговоря :) За съжаление имам само предположения. Гравитацията - на Слънцето, Луната и Земната, съставът и състоянието на ядрото, голямото налягане - това може да обясни донякъде продължителността. Сравнението с други обекти обаче ми се струва неуместно. Процесите в звездите са различни от тези в земното ядро.
Наскоро завърнал се от Луната астронавт на НАСА обяви, че на Луната вече има китайци и дори са отворили китайски ресторант. На въпроса "Как е там?" той отговори: "Храната е чудесна, но няма атмосфера."
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: - Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? - Да. - Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? - Да. - Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? - Да. - Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: - Разрешете да запитам. - Казвай, Иванов! - Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? - Идиоти, вие да не искате цялата Луна да осерете!
ами земното ядро не генерира енергия а просто си запазва температурата заради земната атмосфера и енергията която земята получава от слънцето. просто се е получил някакъв баланс.
Подвеждаш се от словоизлиянията на някакъв журналист, който е направил свободна интерпретация на думата океан. Наличие на океан, не значи само и единствено вода. Спокойно може да е океан от примерно метан.
Възхитен съм от дискусията която проведохте и от разбиранията ви на сложни физически термини!Само да попитам - след като светлината в космическото пространство, вече е доказано, че се отклонява под влияние на силни гравитационни полета то кое гарантира че можем да изчислим разстоянието до някой далечен или близък галактически обект? Това измерване е абсолютно погрешно твърдение и вашето съмнение е правилно. Относно Мимас - новината е от преди 25-26 години и има още снимки на този космически обект но с инфрачервени лъчи и се наблюдава топлинно натоварване точно от противоположната страна на кратера. Точно това наблюдение е дало идеята за съществуването на т.н. Звезда на Смъртта във филма "Междузвездни войни". Орбитирането на спътници като Луната и Мимас винаги с едната страна към централната планета уж милиарди години, предполага наличие на коригиращ механизъм защото е наивно да твърдим че не настъпват промени в движението им дори при промени в активността на централната звезда.
