Юпитер е най-старата планета в нашата система
Учени установиха, изследвайки метеорити, че Юпитер е най-старата планета в Слънчевата система - на 4,5 милиарда години.
Обратно в новинатаКоментари - Юпитер е най-старата планета в нашата система | IT.dir.bg
Коментари
Идеята за големият взрив нарушава всички известни физически и информационни закони и е в противоречие с всички научни факти събрани до момента. Идеята че от нищо може да се появи без причина цяла прецизно настроена вселена с точност десетки знаци след десетичната запетая, изисква езотерична вавилонска магия. Без нея не такова чудо не може да се случи. Тази идея не е научна но принадлежи на римокатоличексат езотерична философия, която не предлага нищо на човека. Тя не предлага нито смисъл, нито надежда, нито бъдеще, но в замяна на това ограбва всичко от човека. Истинската наука се занимава със събиране на факти придобити чрез преки наблюдени и екперименти в настоящето. С гадателство се занимават врачовете, магьосници и астролозите. Без абсолюти независими от времето и пространството дефинирането и поддръжането на порядъкът в битието е невъзможен. Затова хората в бита и техниката използват стандартизирани мерки и теглилки. Представи си какъв хаос ще настъпи ако всеки мери със свой аршин. Затова има морални и физически закони, чиято функция е да поддържат първоначално установеният порядък в интерес на живота. Има ли човек който е бил свидетел на големият врив и е наблюдавал как нищото може да експлоадира и да създаде бекрайно разтегливо пространство с магически свойсва, което не се съобразява с физичните закани?
Ох, някои продължават да са слепи към мащабите на вселената, защото не могат да излязат от ограничението на абсолютите си. Дори и в момента, при доволно разредена и охладена вселена има частици на разстояния по-малки от един фемтометър, а при сингулярността на Големия Взрив нещата са били доста по-плътни. Толкова плътни, че пространството, времето и силите са имали много по-различен характер. А другият проблем на любителите на абсолютите е, че си мислят пространството като нещо фиксирано и абсолютно, а големият взрив си мислят че е обикновен взрив, при който материята се движи из статично пространство. Големият взрив е взрив на самото пространство и на самото време. Очевидно е безсмислено да се спори с абсолютаните (абсолюти+сектанти), понеже те имат някаква собствена представа за науката и всичките им контрааргументи са относно тази тяхна представа.
сутринта си гледам на кафе и познайте какво открих Юпитер бил розав захарен памук когато започвал да се заражда... имал е 5 естествени спътника ориентирани така че като свържеш 5те точки около планетата се получавало перфектен пентаграм.....
много се забавлявам. т.нат. "уЧени" не са наясно с цикълът на водата на планетата дето обитават. например как точно морската вода е толкова чиста след като стотици милиарди животни серат ежедневно и са го правили в продължение на милиарди години поред едва ли не? а какво ще кажете за това как точно извират реките? от къде се взима тая вода, която е и ЧИСТА, на всичкото отгоре?!? до каква дълбочина са копали? знаити ли? едно време ни учеха, че русначите копали до 81 км. и после металът се топел и нема повече напредък... сега в по-модерно време, говорят за некви си 13 км. само... некой е адски тъп тук... и тава не съм язе, за щастие!:-))))
Ти си изумителен невежа - върни се в 6-ти клас ...там ще си отговориш на въпросите, не е нужно да си уЧен!
Юпитер е газово-плазмен облак, който постоянно се регенерира чрез термояднери процеси и няма как да му се определи възраст. Това да не ти е скала, че да му правиш анализ с изотопи и прочие. Тоя учен вероятно е бил с голям махмурлук.
... предполагам, че правиш тези крайни изказвания на база професионален опит, щот' иначе би изглеждало смешно...
По детски наивна е представата, че вселената е настроена свръхпрецизно, за да може да поддържа живота. Всъщност е точно обратното, животът се е нагодил към вселената, каквато се е случила да бъде.
Два фотона, тръгнали от далечна галактика, единият се улавя от телескоп на "Рожен", другият от телескоп на "Ю. Гагарин". Двата фотона са пътували почти успоредно, въпреки че са се отдалечили на милиарди светлинни години от общия си първоизточник. По същия начин частиците формирали слънчевата система са се движили почти успоредно от големият бууум насам. Ако някой се затруднява да осъзнае мащабите на вселената, то е защото очевидно се опира само на интуицията си от обкръжаващия свят. А тя работи що-годе само при неща, които се описват с 3-4 цифрени числа. За габаритите на вселената Слънцето е прашинка с почти нулеви размери. И целият Млечен път е прашинка. За съжаление или за радост, нашето място във вселената не е изобщо специално. Даже се намираме на доста скучно място. Низвегнтани и заточени.
Причината два фотона да пътуват успоредно на такава дълга дистанция са няколко. Първата е многобройните източници на фотони във вселената, което гарантира че във всички посоки ще има такива успредни или почти успоредни лъчи във всички спектри. Този ефект наричаме дифузна светлина. Той участва и във космическата фонова радиация. Вторият е отражение и дифракция, когато светлинните лъчи преминават през зони с различна оптическа проницаемост или се отразяват. Третият е вълновата природа на фотона. Ако имаме мишена с отвор в нея и изтреляме един единствено фотон, той ще премине през отвора. Ако направим допълнителен отвор в мишената и изтреляме единичен фотон към нея, той ще премине и през двата отвора. Четвъртият е самата структура и свойства на физическото простанство изпълващо геометричното пространство на вселената. Но все пак какво е общото между поведението на безмасов фотон с поведението материална частица с маса и инерция? Истината според чевеното отместване на светлинаана и космическата фонова радиация е, че се намираме в центъра на прецизно настроена вселена в много специална слънчева система. Ние самите сме много специални за нашият Съадател и Той има много конкретни изисквания към нас.
Ох... :) имаш някаква идея, но тя явно е изградена само от журналистическите интерпретации на математиката в една теория.... Ще ти дам само един пример, казваш че не е възможно всичко да се отдалечава от нас, все едно ние сме в центъра на вселената. Сега вземи един балон, нарисувай си на него няколко точки и започни да го надуваш. Много лесно ще се види няма такива който да се приближават, всички ще се отдалечават една от друга. Ако това не ги стика(ще кажеш че е двумерно) си представи още няколко точки, но разположени вътре в балона, как мислиш, дали измежду тях ще има такива, които се приближават?
Някои упорито отказват да отворят поне увода към учебник по физика за средното училище. И задават глупави въпроси. И борят с тях световната физика. Взрив. Две много съседни осколки летят по почти успоредни траектории. Без значение колко силен е бил взривът, ефектът му ще е еднакъв и върху двете осколки. Затова, летейки една до друга, те спокойно могат да усетят всякакви други сили, ако ще и те да са 1000 пъти по-слаби от детонацията. За иконоборците, ще дам по-разбираем пример. Ти се движиш с 1000 км/ч, ще мога ли да ти нарисувам котешки мустаци с малки панделки по бузките? Казваш не, щото 1000 км/ч са огромна скорост. Ами ако летя паралелно до теб с 1000 км/ч. за мен ще си в покой и няма да имам проблем да те изрисувам.
Почти успоредно не е успоредно. Не е терудно да си представиш центробежно движение. Разстоянието между тези две "осколки" (трудно да е представим газа като осколки от твърди тела) се увеличава с отдалечаването им от центъра и можд да стане безкрайно на безкрайно растояние от него. Междувременно докато това се случва, те си взаимодействат гравитационно и с другите "осколки", които ти неизвесно защо изключи от разсъжденията си. Не е излишно първо ти да си припомниш физиката и тогава предлагаш това на другите. Наука не се прави с емоции, а с честно отношение към научните факти.
Между временно докато в разширяващият се газ спада интензитета на гравитацията, спада също интензитета на налягането, но като сила то продължава да доминира поради изключително слабото гравитационо взаимодействие. И въпреки че интензитета на налягането пада по-бързо от интензитета на гравитацията, според теоретиците на големият врив вселената продължава да се разширява. Любопитно. Имаш ли представа каква е плъността на газовите мъглявини?
Когато накараш два кои да е радиуси на една окръжност да се движат успоредно, тогава ми говори за успоредност във Вселената! Това което пишеш тук е бръщолевене.
И ти правиш същите грешки, като другите неверници. Ето две от тях. Останалите си ги намери сам. Грешка 1 - аритметика. Колкото и да е голяма окръжността, винаги могат да се намерят два радиуса, които в края си са на по-малко от 1 мм един от друг. Ако ще и да са 1 милиард светлинни години дълги. Затова съм написал "почти успоредни", а не "успоредни" Грешка 2 - Геометрия. Явно от училище си запознат само с евклидовата и си мислиш, че нейните свойства са универсални. Виж два меридиана излизащи от северния полюс. Тръгвайки към екватора те се раздалечават, но след него започват да се сближават. И при това никой от тях не кривва вляво или вдясно. (за грешките от физична и логичческа гледна точка няма да ти пиша).
Според косвените наблюдения и теорията при еклозията на звезда позната като свърхнова, плътното ядро на звездата остава, а горните и слове биват разпръснати в междузвездното пространство с висока скорост достигаща до 10 000 км/с. Интересен е факта, че откакто наблюдаваме този феномен, досега не е регистриран случай в който гравитацията на този бързо разширяващ се газ в комбинацият с гравитацията на плътното ядро да е предизивикало обратно свиване на газа и образуване на вторична звезда. И въпреки че скороста на шоковата вълна изглежда голяма, тероретиците на големия взрив твърдят че вселената се разширява с много по-голяма скорост от 10 000 км/с. Продължавам да се чудя как е възможно да се формират звезди при тези обстоятелства само благодарение на действащите в настящето физични закони.
Изчетох материала. Интересно е това за двата типа метеорити. Досега не си спомням да е правено точно такова изследване. Изчетох и коментарите. Хареса ми това "Не мога да си обясня този парадокс и предполагам че тук е замесена езотерична магия". Хареса ми, защото ни дава недвусмислен отговор за шаблона в мисленето на някои хора, за които всичко непознато е магия и шаманство. Прощавам им.
С други думи при разширение налягането на плазмата спада в кубична зависимост от радисуа на сферата в която е разпределена. И обратно при свиване нараства в кубична зависимост от радисуа на тази сфера. Паралелно с това при разширение гравитацията спада с квадрата на радиуса на тази сфера, а при свиване нараства с квадрата. Обобщено при разширение налягането в пламата спада по-бързо от гравитацията, а при свиване нараства по-бързо от гравитацията. Този факт прави формирането на звездите благодарение на гравитацията невъзможно.
Хубаво обяснение, само дето не виждаш, че точно затова се образуват звездите. Когато газът е разреден доминира гравитацията, както сам казваш. Затова газовият облак започва да се свива, докато налягането му не нарастне достатъчно, за да спре свиването. Нещата са всъщност по-сложни, защото тази представа изисква постоянна температура. При адиабатно свиване налягането зависи от обема по друг начин - налягането се изменя като петата степен на радиуса ( при условие, че отчитаме само три степени на свобода за газовите частици). Тогава и температурата ще нараства при свиването, което е необходимо за термоядрения синтез. Та не разбрах, къде е противоречието?
Когато газът е разреден доминира гравитацията, и когато това това състояние е налице, разреждането на облака е толкова голяма а интензитета на гравитацията толков амалък, че е много далеч от идеята за протозвезда. При сгъстяване налягането в газа нараства-по бързо от гравитацията и много преди газовият облак да се сгъсти достатъчно за започване на термоядрена реакции, той започва да се разширява под въздействие на налягането. На практика газът никога няма възможност да се сгъсти достатъчно за да започне термоядрена реакция. Много преди това налягането в газа започва да доминира гравитацията. Причината е че гравитацинонното взаимодействие е твърде слабо и и за да се прояви осезаемо неговият ефект трябва да е ссъредоточена много маса в малък обем. При звездите имаме много маса в малък обем, но те нямат естествен, а свръхестесвен прозиход. По естесвен път при сега действащите физични закони не могат да се формират. Освен това забравяш, че освен налягането в облака действа и инерционата сила от първоначалното безфрикционно разширение след хипотетичният голям взрив. В уравнението включваме и кинетичната енергия на разширяващата се материя във вселената според теорията на големият взрив.
Според теорията когато една звезда е в термодинамично равновесие, термоядреният синтез в ядрото генерира топлина и светлина, които създават налягане в плазмата, което компенсира гравитационата сила. Причината звездите да избухват в действителност не е известна на науката. Теоретично условието това да се случи е звездата да има разък спад в налягането в ядрото и, за да колабират под действие на гравитацията и при достигане на достатъчна компресия да се възобнови термоядреният синтез с експлозивен интензитет. При тези условия гравитацията не би била достатъчна да спре детонацията. Недостатък на тази теория е, че горивото в ядрото се консумира постепенно и няма условия за разък спад в налягането в ядрото. В началото на въображаемият голям взрив имаме налягане и гравитация. Материята на вселената започва да се разширява безфрикционно, температурата и налягането в плазмата постеппено намаляват с времето. Намалява и интензитета на гравитацията поради нарастващият обем на вселената в която е разпределена масата и. Ако радиуса на сферата съдържаща материята на вселената нарасне два пъти, обема и нараства 2 ^ 3 или 8 пъти. Съответно налягането на материата е в кубична зависимост от радиуса на разширяващата сфера съдържаща материята във вселената.
НАСА с всеки публикуван материал прилича на 2мата мошеници - шивачи , от приказката "Новите дрехи на краля" и така докато се намери някое дете да извика-"Кралят е гол"
Впрос: Как могат да се формират планетоиди, звезди, звездни системи, галактики и галактически купове благодарение на гравитацията милиони и милиарди години след момента на въображаемият голям взрив, когато масата на вселената е била разпределена в много по-голям обем и интензитетна на гравитацията много по-нисък, отколкото в ранните и години, когато масата и е била състродоточена в много по-малък обем и интензитета на гравитацията много по-голям, при положение че той не е успял да спре разширението и? Не мога да си обясня този парадокс и предполагам че тук е замесена езотерична магия. Френският духовник Georges Lemaître създава теорията за вселена появяваща се без причина от нищото. И тя става мейн стрийм теоория въпреки парадоксите които създава. Чудни неща става в нашият свят.
А как водните пари си стоят в облака, и не "бягат" настрани? Има голяма разлика когато гледаш на нещата глобално и локално. Но само с мислене не става, трябват "числа", плътност, обем, скорост..., налко сметки и нещата си излизат и без да вярваш в тях, иначе става "е нема такова животно".
Глобалните феномени са отражение на локалните феномени. И това е отнася в пълна сила за гравитацията и инерцията. Самата идея за големият взрив е в притиворечие с другата измишльотина на модерната - черните дупки. Имате ли решение на споменатият по-горе парадокс парадокс с методите на науката?
