Юпитер е най-старата планета в нашата система
Учени установиха, изследвайки метеорити, че Юпитер е най-старата планета в Слънчевата система - на 4,5 милиарда години.
Обратно в новинатаКоментари - Юпитер е най-старата планета в нашата система | IT.dir.bg
Коментари
Впрос: Как могат да се формират планетоиди, звезди, звездни системи, галактики и галактически купове благодарение на гравитацията милиони и милиарди години след момента на въображаемият голям взрив, когато масата на вселената е била разпределена в много по-голям обем и интензитетна на гравитацията много по-нисък, отколкото в ранните и години, когато масата и е била състродоточена в много по-малък обем и интензитета на гравитацията много по-голям, при положение че той не е успял да спре разширението и? Не мога да си обясня този парадокс и предполагам че тук е замесена езотерична магия. Френският духовник Georges Lemaître създава теорията за вселена появяваща се без причина от нищото. И тя става мейн стрийм теоория въпреки парадоксите които създава. Чудни неща става в нашият свят.
НАСА с всеки публикуван материал прилича на 2мата мошеници - шивачи , от приказката "Новите дрехи на краля" и така докато се намери някое дете да извика-"Кралят е гол"
А как водните пари си стоят в облака, и не "бягат" настрани? Има голяма разлика когато гледаш на нещата глобално и локално. Но само с мислене не става, трябват "числа", плътност, обем, скорост..., налко сметки и нещата си излизат и без да вярваш в тях, иначе става "е нема такова животно".
Глобалните феномени са отражение на локалните феномени. И това е отнася в пълна сила за гравитацията и инерцията. Самата идея за големият взрив е в притиворечие с другата измишльотина на модерната - черните дупки. Имате ли решение на споменатият по-горе парадокс парадокс с методите на науката?
Парадокс е само от твоя гледна точка. Теорията съвсем точно си пасва с наблюденията. Има някой несъответствия, но точно те бутат науката напред, и е въпрос на време да се появи нова теория, която да обясни и тях. Но това съвсем няма да направи сегашната теория невярна, просто ще я надгради, случвало се е много пъти до сега...
Сега твърдите че трябва да казваме на бялото черно и обратното. Аз обаче не искам да бъда кон с капаци и търся отговори. За съжаление до ден днешен никой привърженик на теорията за големият взрив не е дал смислен отговор на поставеният въпрос. А има много други разнни въпроси по темата. До момента и вие не ми давате смислен отговор. Имате ли идея как да решим този парадокс с мметодите на науката
Вселената естествен произход ли има или свръхестествен? На какво дължим нейната прецизна подредба?
Кой точно въпрос? Не си мисли че сегашната теория за Големия взрив се е родила просто така, от веднъж и съвсем завършена? Тръгва се от една идея, облича се в математика и се проверява доколко пасва на наблюденията. Лека полека се добавят нови неща (Инфлацията) други се променят... и всичко това се съгласува с наблюденията. Нещата за които говориш отдавна са преборени, факт е че ако подбереш "точните" начални условия, и пуснеш симулация, получаваш Вселена, каквато я виждаме в момента. Това прави една теория вярна. Ти на базата на какви количествени сметки я считаш за грешна? Има ли математика в разсъжденията ти, или си на логиката "това няма как да е така"?
Отговора на този въпрос е много лесен и може би ще (няма да) ти хареса, защото изисква вяра ;) Ако началните условия, като заряда на протона, някой константи... бяха съвсем малко по-различни (за някой от тях само части от процента) просто нямаше да има стабилни структури от атоми, звездите нямаше да светят... да не говорим за живот, който да се чуди и мае - е как пък точно така, все едно за нас, е направена цяла Вселена? Викат му анизотропията принцип. ПП Сори за дългото изречение, но не успях да го скъся :)
Според теорията когато една звезда е в термодинамично равновесие, термоядреният синтез в ядрото генерира топлина и светлина, които създават налягане в плазмата, което компенсира гравитационата сила. Причината звездите да избухват в действителност не е известна на науката. Теоретично условието това да се случи е звездата да има разък спад в налягането в ядрото и, за да колабират под действие на гравитацията и при достигане на достатъчна компресия да се възобнови термоядреният синтез с експлозивен интензитет. При тези условия гравитацията не би била достатъчна да спре детонацията. Недостатък на тази теория е, че горивото в ядрото се консумира постепенно и няма условия за разък спад в налягането в ядрото. В началото на въображаемият голям взрив имаме налягане и гравитация. Материята на вселената започва да се разширява безфрикционно, температурата и налягането в плазмата постеппено намаляват с времето. Намалява и интензитета на гравитацията поради нарастващият обем на вселената в която е разпределена масата и. Ако радиуса на сферата съдържаща материята на вселената нарасне два пъти, обема и нараства 2 ^ 3 или 8 пъти. Съответно налягането на материата е в кубична зависимост от радиуса на разширяващата сфера съдържаща материята във вселената.
Ако всичко във Вселената е плод на хаос и случайности , и не съществува Бог ,който е създал всичко , животът на човека няма смисъл , няма логика. Защо съществува човека ? Разумът му може ли да обясни съществуването му, породило се от нищо ?Кой е дал живот на живите организми ?
Инфлацията е друг мит на модерната науката. Защото доплеровият ефект се наблюдава в статично тризимерно физическо пространство. Никой никога не е наблюдавал или измервал бекрайно разтегливо абстактно (нефизическо) пространтво, каквото изисква теорията за големия взрив. Каква друга може да е причината за червеното отменстване на светлината идващата от по-далечните обекти във вселената? Какво е космическото пространство? Нищо ли е или нещо? Може ли нещо да се разпортсранява в нищо? Ако е нещо подчинява ли се на физичните закони?
С други думи при разширение налягането на плазмата спада в кубична зависимост от радисуа на сферата в която е разпределена. И обратно при свиване нараства в кубична зависимост от радисуа на тази сфера. Паралелно с това при разширение гравитацията спада с квадрата на радиуса на тази сфера, а при свиване нараства с квадрата. Обобщено при разширение налягането в пламата спада по-бързо от гравитацията, а при свиване нараства по-бързо от гравитацията. Този факт прави формирането на звездите благодарение на гравитацията невъзможно.
Ами... в нашата си галактика има над 200 милиарда звезди и не се знае колко планети около тях, а във Вселената има много, ама много много, милиарда галактики... защо това че някъде си там има живот трябва да е нещо важно?
Изчетох материала. Интересно е това за двата типа метеорити. Досега не си спомням да е правено точно такова изследване. Изчетох и коментарите. Хареса ми това "Не мога да си обясня този парадокс и предполагам че тук е замесена езотерична магия". Хареса ми, защото ни дава недвусмислен отговор за шаблона в мисленето на някои хора, за които всичко непознато е магия и шаманство. Прощавам им.
"Никой никога не е наблюдавал или измервал бекрайно разтегливо абстактно (нефизическо) пространтво, каквото изисква теорията за големия взрив." Интересното е, че наблюдаването на гравитационните вълни е точно наблюдаване и измерване на разтегливото пространство. Но щом ти казваш, че никога не е ставало, няма как да е другояче.
Хубаво обяснение, само дето не виждаш, че точно затова се образуват звездите. Когато газът е разреден доминира гравитацията, както сам казваш. Затова газовият облак започва да се свива, докато налягането му не нарастне достатъчно, за да спре свиването. Нещата са всъщност по-сложни, защото тази представа изисква постоянна температура. При адиабатно свиване налягането зависи от обема по друг начин - налягането се изменя като петата степен на радиуса ( при условие, че отчитаме само три степени на свобода за газовите частици). Тогава и температурата ще нараства при свиването, което е необходимо за термоядрения синтез. Та не разбрах, къде е противоречието?
Не е интересно , защото никой никога не е наблюдавал гравитационни вълни. Скоро чухме поредният кьор фишек по темата в подкрепа за теорията на относителноста , която е фейк. Ако скороста на разпространение на гравитацията беше толкова малка колкото скоростта на светлината, интегритетнта вселената щеше да бъде невъзможен.
Когато газът е разреден доминира гравитацията, и когато това това състояние е налице, разреждането на облака е толкова голяма а интензитета на гравитацията толков амалък, че е много далеч от идеята за протозвезда. При сгъстяване налягането в газа нараства-по бързо от гравитацията и много преди газовият облак да се сгъсти достатъчно за започване на термоядрена реакции, той започва да се разширява под въздействие на налягането. На практика газът никога няма възможност да се сгъсти достатъчно за да започне термоядрена реакция. Много преди това налягането в газа започва да доминира гравитацията. Причината е че гравитацинонното взаимодействие е твърде слабо и и за да се прояви осезаемо неговият ефект трябва да е ссъредоточена много маса в малък обем. При звездите имаме много маса в малък обем, но те нямат естествен, а свръхестесвен прозиход. По естесвен път при сега действащите физични закони не могат да се формират. Освен това забравяш, че освен налягането в облака действа и инерционата сила от първоначалното безфрикционно разширение след хипотетичният голям взрив. В уравнението включваме и кинетичната енергия на разширяващата се материя във вселената според теорията на големият взрив.
Рече бай Дино и с тежка ръка тегли черта на работата на хиляди хора в международния екип. Щом ТИ казваш, така ще е. Какви са ми тия професорчета и ученчета, работещи по тоя проект вече десетки години. Де ще ги разбират те тия работи. Дино трябва да питат. А ако той е зает, може и в библията да прочетат.
За да твърдиш тези работи, трябва да имаш числените коефициенти. Дай малко цифри да видим! Кинетична енергия на разширяващата се Вселена? Това къде го прочете? Оставям настрана въпроса, че разширяващата се Вселена влияе при разстояния много по-големи от размерите на една галактика, т.е. в рамките на една звездна система ефектът е пренебрежим.
Като оставим емоционалните ти декларации и традиционно заядливият ти тон, ти имаш ли обяснение на този феномен. Сигурен съм че нямаш, но все пак можеш да се опиташ най-малко за да не си голословен.
Защото сме разумни рационални същества, които търсят отговори на фундаменталните въпроси касаещи нашия живот и битието. Човек който не търси смисъла на живота и битието може ли да се нарече разумен човек? Може ли да посвети живота си на на смислена кауза?
Това е обозрим факт който не изисква сложна математика. Ако скоростта на разпространение на гравитацията беше равна на скоростта скоростта на разпространение на светлината , нашата галактика отдавна щеше да е дезитегрирана.
Разглеждаме въображаема сфера с радиус R изпълнена с газ, който е пъроначално хомегенно разпределен в обема и. Този газ зададена маса и конценрация първоначално разномерно разпределена по радиуса на сферата. Оставяме го под действие на физичните закони. Интересува ни при какви условия ще се установени устойчиво равновесие в газа и как ще бъдат разпределени концентрацията на газа, налягането в него и интензитетат на гравитацията по радиуса на сферата. Дали при установеното равновесие налягане на газа в центъра на сферата е достатъчно за започване на термоядрени реакции. Можеш да варара със зададените параметри R, P, M. В тази задача не разглеждаме разширяващ се с висока скорост сферичен газов облак, какъвто трябва да имаме като следствие от теорията на големият врив. Интересува ни не само скоростта на нарастване на налягането и гравитацията в газа, но и конкретните им стойности когато те се изравнят. При звездите намиращи се в състояние на термодинамично равновесие, имаме голямо количество маса съсредоточена в малък обем и с голяма плътност. При това условие гравитацията изравнява налягането породено от термоядрените реакции в ядрата им. Но това състояние не може да бъде постигнато по естествен начин благодарение на действащите физични закони, защото много преди налагането в газа да достигне стойности необходими за започване на термоятдрена реакции, то ще доминира гравитацията в него. Имаме двигател с върешно горене , който няма естествен, а изкусвен произход. Той работи когото е напълно завършен, но не може да се появи благодарение на действащите физични закони.
"В тази задача не разглеждаме разширяващ се с висока скорост сферичен газов облак, какъвто трябва да имаме като следствие от теорията на големият врив." Това за пореден път показва, че нищо не разбираш от това, което критикуваш. И естествено отново не виждам конкертни числени данни. Защо ли се надявах на нещо конкретно от теб?!?
В една хипотетично разширяващата се вселена при която разстоянието между всички небесни тела се увеличава постоянно, как ще взаимодействат гравитационно при константна скорост на разпространение на гравитацията равна на скоростта на светлината? Ако скоростта на гравитацията не е безкрайна, всяка промяна в състоянието на тяло от система от тела разположени на гоелирастояния ще се регистира със закъснение от другите тела. И това закъснение ще се натрупва във времето. Колкото по-отдалечени са телата, закъснението ще бъде по-голямо. При по-близките по-малко. Така се появява условие за дезинтеграция на системата защото телата не реагират еднакво на голямо и на близко растояние.
Ако имаш някаква конкретни възражения, ги кажи и се аргументирай. Иначе са голословни твърдения. Ето ти един по-конкретен случай. Имаш масата на слънцето. Разпредели равномерно газа който съдържа нашата звезда в сфера с радиуса на нашата слънчева система. Остави го на физичните закони. При какви условия газа ще бъде в равновесие? Ще има ли условия за поява на звезда?
И по какъв начин от това следва, че утре (четвъртък) галактиката ни трябва да се "дезинтегрира"?
Според косвените наблюдения и теорията при еклозията на звезда позната като свърхнова, плътното ядро на звездата остава, а горните и слове биват разпръснати в междузвездното пространство с висока скорост достигаща до 10 000 км/с. Интересен е факта, че откакто наблюдаваме този феномен, досега не е регистриран случай в който гравитацията на този бързо разширяващ се газ в комбинацият с гравитацията на плътното ядро да е предизивикало обратно свиване на газа и образуване на вторична звезда. И въпреки че скороста на шоковата вълна изглежда голяма, тероретиците на големия взрив твърдят че вселената се разширява с много по-голяма скорост от 10 000 км/с. Продължавам да се чудя как е възможно да се формират звезди при тези обстоятелства само благодарение на действащите в настящето физични закони.
Някои упорито отказват да отворят поне увода към учебник по физика за средното училище. И задават глупави въпроси. И борят с тях световната физика. Взрив. Две много съседни осколки летят по почти успоредни траектории. Без значение колко силен е бил взривът, ефектът му ще е еднакъв и върху двете осколки. Затова, летейки една до друга, те спокойно могат да усетят всякакви други сили, ако ще и те да са 1000 пъти по-слаби от детонацията. За иконоборците, ще дам по-разбираем пример. Ти се движиш с 1000 км/ч, ще мога ли да ти нарисувам котешки мустаци с малки панделки по бузките? Казваш не, щото 1000 км/ч са огромна скорост. Ами ако летя паралелно до теб с 1000 км/ч. за мен ще си в покой и няма да имам проблем да те изрисувам.
Почти успоредно не е успоредно. Не е терудно да си представиш центробежно движение. Разстоянието между тези две "осколки" (трудно да е представим газа като осколки от твърди тела) се увеличава с отдалечаването им от центъра и можд да стане безкрайно на безкрайно растояние от него. Междувременно докато това се случва, те си взаимодействат гравитационно и с другите "осколки", които ти неизвесно защо изключи от разсъжденията си. Не е излишно първо ти да си припомниш физиката и тогава предлагаш това на другите. Наука не се прави с емоции, а с честно отношение към научните факти.
Между временно докато в разширяващият се газ спада интензитета на гравитацията, спада също интензитета на налягането, но като сила то продължава да доминира поради изключително слабото гравитационо взаимодействие. И въпреки че интензитета на налягането пада по-бързо от интензитета на гравитацията, според теоретиците на големият врив вселената продължава да се разширява. Любопитно. Имаш ли представа каква е плъността на газовите мъглявини?
Два фотона, тръгнали от далечна галактика, единият се улавя от телескоп на "Рожен", другият от телескоп на "Ю. Гагарин". Двата фотона са пътували почти успоредно, въпреки че са се отдалечили на милиарди светлинни години от общия си първоизточник. По същия начин частиците формирали слънчевата система са се движили почти успоредно от големият бууум насам. Ако някой се затруднява да осъзнае мащабите на вселената, то е защото очевидно се опира само на интуицията си от обкръжаващия свят. А тя работи що-годе само при неща, които се описват с 3-4 цифрени числа. За габаритите на вселената Слънцето е прашинка с почти нулеви размери. И целият Млечен път е прашинка. За съжаление или за радост, нашето място във вселената не е изобщо специално. Даже се намираме на доста скучно място. Низвегнтани и заточени.
Причината два фотона да пътуват успоредно на такава дълга дистанция са няколко. Първата е многобройните източници на фотони във вселената, което гарантира че във всички посоки ще има такива успредни или почти успоредни лъчи във всички спектри. Този ефект наричаме дифузна светлина. Той участва и във космическата фонова радиация. Вторият е отражение и дифракция, когато светлинните лъчи преминават през зони с различна оптическа проницаемост или се отразяват. Третият е вълновата природа на фотона. Ако имаме мишена с отвор в нея и изтреляме един единствено фотон, той ще премине през отвора. Ако направим допълнителен отвор в мишената и изтреляме единичен фотон към нея, той ще премине и през двата отвора. Четвъртият е самата структура и свойства на физическото простанство изпълващо геометричното пространство на вселената. Но все пак какво е общото между поведението на безмасов фотон с поведението материална частица с маса и инерция? Истината според чевеното отместване на светлинаана и космическата фонова радиация е, че се намираме в центъра на прецизно настроена вселена в много специална слънчева система. Ние самите сме много специални за нашият Съадател и Той има много конкретни изисквания към нас.
По детски наивна е представата, че вселената е настроена свръхпрецизно, за да може да поддържа живота. Всъщност е точно обратното, животът се е нагодил към вселената, каквато се е случила да бъде.
Живота има смисъл ,защото е даден от свръхмъдра личност - Господ Бог. Живота на атеиста (човек съзнателно отхвърлящ Бог) няма смисъл.За него той е плод на случайност ,която по необясними закони и причини за няколко милярда години е станала факт.Няма надежда,няма вяра,няма любов,няма радост,няма мир.За него, Когато приключи земния път на някой негов роднина, приятел няма надежда , а само скръб и гняв. Теориите за произхода на живота за атеиста се променят ден след ден (противоречат,надгражадат,изключват) и той не може да достигне до истината, докато не признае Премъдроста на Твореца си. Делото на Сътворението е валидно от около 6000 г. и то никога не се е променила и с буква, Защото Бог е верен , неизменен, непроменящ се. Човекът, признаващ Твореца си има жива надежда за вечен живот(защото Бог е вечен) и земния живот му е смислен и логичен .Той желае и неговите приятели да видят смисъл в живота си.
Юпитер е газово-плазмен облак, който постоянно се регенерира чрез термояднери процеси и няма как да му се определи възраст. Това да не ти е скала, че да му правиш анализ с изотопи и прочие. Тоя учен вероятно е бил с голям махмурлук.
... предполагам, че правиш тези крайни изказвания на база професионален опит, щот' иначе би изглеждало смешно...
Когато накараш два кои да е радиуси на една окръжност да се движат успоредно, тогава ми говори за успоредност във Вселената! Това което пишеш тук е бръщолевене.
много се забавлявам. т.нат. "уЧени" не са наясно с цикълът на водата на планетата дето обитават. например как точно морската вода е толкова чиста след като стотици милиарди животни серат ежедневно и са го правили в продължение на милиарди години поред едва ли не? а какво ще кажете за това как точно извират реките? от къде се взима тая вода, която е и ЧИСТА, на всичкото отгоре?!? до каква дълбочина са копали? знаити ли? едно време ни учеха, че русначите копали до 81 км. и после металът се топел и нема повече напредък... сега в по-модерно време, говорят за некви си 13 км. само... некой е адски тъп тук... и тава не съм язе, за щастие!:-))))
Ти си изумителен невежа - върни се в 6-ти клас ...там ще си отговориш на въпросите, не е нужно да си уЧен!