Открита е най-ярката галактика във Вселената
Американски учени откриха във Вселената най-ярката галактика, позната ни досега, която се намира на разстояние 12,5 милиарда светлинни години от Земята.
Обратно в новинатаКоментари - Открита е най-ярката галактика във Вселената | IT.dir.bg
Коментари
Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака. Т. Пратчег
Вероятно си горд с въпроса си? 123456, не му обръщай внимание и от името на bbt извинявай за думите му.
Това не го схванах, честно. В един друг постинг казваш, че материята като си се засилва и като мине пределната скорост, става като свърхзвуковия буум и "изчезва" за нас. После казваш, че за нея, от нейна гледна точка, нищо не се е променило. Обаче, как така материята магически става антиматерия? И как тогава ще се обясни наличието и експериментите с реална антиматерия? Там няма хоризонти, черни дупки, скорости и т.н.
ако използвам едно друго образно сравнение -както кораба в океана изчезва на хоризонта все едно че потъва в черна дупка или там както го наречеш, то за него нищо не се е променило той си плава по "плоската" около него повърност , но за нас той изчезва -по същия начин и с черните дупки , сачо че там причината е друга-крайната скораст с която се пренася светлината и скоростта с която се отдалечават обектите-именно там се получава хоризонта на закръглянето на времето , където то престава да се апроксимира с права линия и се закръгля, като и двете формули за отдалечаването на кораба и за закръглянето на времето като вид математическа функция са еднотипни и почти съвпадат -тоест описват кръг или отсег от кръг А що се отнася до антиматерията която се добива в ЦЕРН там има микрочерни дупки и цялата теория се пренася на микрониво
Питах главно за това ваше твърдение: " като съответно антиматерията ще бъде това което е отвъд хоризонта на събитието" ... Изглежда да казвате, че материята при преминаване отвъд хоризонта на събитието, става антиматерия. Значи отплаващия кораб като се скрие зад хоризонта става антикораб. И доколкото ние не можем да видим какво има отвъд хоризонта, значи не можем да видим антиматерия. Обаче ние я виждаме. Е тук се обърквам.
признавам че задавате най-точните въпроси тук-аналогията с кораба не може да е пълна , но най-общо казано ако си представите кораб плаващ около европа и кораб плаващ около австралия то единия е обърнат образ на другия , така както материята и антиматерията са еднакви но с противоположни електрически заряди
Занасяш ме, нали? Като се замисли човек, май трудно се намира случай в историята, в който християните да са следвали неотклонно моралът на вярата си. Добре, ето ти пример: 6. Не убивай. Не само са убивали, но са го правили и в името на бог. Кръстоносни походи, инквизиция, протестантство срещу католицизъм... Безброй случаи в които е морално да се отнеме живот, макар че абсолютизмът го забранява. Това какво е, ако не релативизъм?
Признавам, че много съм се забавлявал досега в раздел Наука с твоите бисери, но днес буквално ме разби :D
по хоризонта именно времето се закръгля и престава да може да бъде апроксимирано с права линия, спрямо точката от която го наблюдаваме, именно както при хоризонта на земята на морската повърхност се получава закръгляне но товае само аналогия за онагледяване
С кое съм голословен? Ти споменаваш Айнщайн, не аз. Питах те откъде преписваш. Тук само ти и Иво словоблудствате. С тия идентични отклонения и характерно поведение, няма да се учудя ако сте един и същ човек.
Виждам, че искаш да задълбаеш малко по "особените" повърхнини. Прочети за "лентата" на Мьобиус, но най-вече за "бутилката" на Клайн. Ако имаш математическата основа за втората повърхнина може би ще я впишеш в теорията си, която ще стане доста по издържана. Иначе играта с формулите на Лоренц е твърде проста - като за ученици в средното.
Отиди на доктор - състоянието ти може и да е лечимо. До тогава погледни символи на Кристофел и метричен тензор, за да видиш, че Лоренцовите трансформации са само в СТО, а в ОТО са само един мноооого частен случай. Спирам да ти пиша, понеже си имам и по-важна и интересна работа от това да обяснявам на абориген космоса.
Не се хаби за обясняваш на тая банда от пощурели чички. :) Смятам, че теорията ти е сериозна и вярвам, че съществува такъв или подобен механизъм в природата Та значи противно на общоприетата представа, че за физични експерименти в областта на квантовата механика трябват огромни ускорители, високи енергии и още по големи детектори с които да се разбере какво става то аз смятам, че е възможно някои явления като например споменатите от тебе микро черни дупки да бъдат "манипулирани" посредством система от съвсем слаби и малки ускорители генериращи протони и компютър способен на поне на милион петафлопа операции в секунда. За да се създаде регистрируема, измеряема, съответно доказуема и евентуално с практическо приложение :) микро черна дупка то най-общо системата от ускорители ще трябва да повлияе на група от атоми като потоците от протони се пренастройват по точно определен начин около 100.000 пъти в секунда за да неутрализират или компенсират някои квантови процеси само за един единствен атом. Идеята ми е, че понеже големите съоръжения и мощността са скъпи то би могло да разчитаме на скорост и подходящ софтуер, които да контролира процеса. Звучи налудничаво, но все пак смятам, че едно възможно решение на проблема с лабораторното доказване на кръглото време е да се повлияе върху вибрирането на електронните облаци, техният spin и същевременно да се дестабилизират по точно определен начин неутроните в атомното ядро. По трудното нещо всъщност ще е как да се контролира и въобще намери така наречената "бяла дупка". Някакви идеи!?
е да играта с форчулите на лоренц е с математика от гимназията, но идеята за това ми дойде не от игра с формулите , а от това че много преди това ми дойде физическата представа затози модел и се чудех дали с формули може да се докаже и когато описах формулите за смаляването на кораб и видях че и лоренцовите трансформации могат да се представят в този вид бях сигурна че всичко това е вярно.Все пак никой досега не го е правил защото има една малка уловка за физическата представа за реципрочната стойност на времето във формулите на лоренц.Тя е лентата на мьобиус е много проста но всъщност носи много следствия.Повърхнините за които говориш са интересни , но не мисля че те описват моя модел.Той е доста сложен за визуализиране на популярно ниво, а и не само.Все пак идеята че земята е кръгла също е много проста но същевременно верна , а също и че се върти около слънцето а не обратно и формулите с които се описват също са не сложни
Съществува обаче теория, според която щом се роди черна дупка някъде във Вселената, вътре в нея става "голям взрив", при което се образува нова вселена.Тази вселена се разширява в други измерения, отвъд нашите и невидими за нас. Материята, която е погълната от черната дупка в нашата вселена става материя, която изгражда новата вселена. Разширението на новата вселена може да се разглежда като "бяла дупка". Тази бяла дупка обаче няма конкретни координати, а хоризонтът на събитията й съвпада с космологичния хоризонт на новата вселена. Интересна теория, която обаче не може да бъде доказана в момента. 16.09.2010/Блага Димитрова" здравей майло ти както винаги попадаш на топ въпроса , защото си вникнал в теорията-след като постнах отгоре цитата за да не го преразказвам твърдя че това нещо изцяло се вписва в моята теория с тази разлика че тук хората говорят за други вселени а всъщност става дума за ненаблюдаемата част от нашата вселена , по причина че там времето се закръгля , тоест досега се е считало че това са други светове и други вселени но според моята теория черната дупка не е вход към друга вселена , а място на което времето спрямо нашата позиция и момент на наблюдение престава да се апроксимира с права линия и се закръгля и затова ние не можем да видим и наблюдаваме какво се случва там , но там вселената си продължава по същия начин и само за нашия наблюдател се явява бариера и граница, така като земния хоризонт на океана е границата отвъд която не можем да наблюдаваме какво се случва, но когато отидем там в тази точка виждаме че се открива нов хоризонт и нова граница до която виждаме и така докато обиколим земята , а в другия случай вселената по оста на кръглото време.Преди да лансирам идеята за кръглото време хората говорят за други светове и вселени и т н но това е илюзия създадена от кръглостта на времето
и в сегашните физични представи времето не е праволинейно. изкривяването на пространството поради гравитация е всъщност изкривяване на пространството и времето -- двете са неразривно заедно в добро и лошо. във физиката праволинейно и равномерно течащо време има само при нютоновата физика. затова ми е странен контрапункта "моята теория е с кръгло време, а официалната е с право и затова моята е праивлна, а официалната е грешна"
Ти с аргументи не можеш да бъдеш оборена. Вече е пределно ясно, че такива неща като причинно-следственост и логическа връзка са ти чужди.
от това да се закривява леко до това да е кръгло има един балкан разлика, не я ли схващаш
не, не схващам защо на деформацията около черна дупка слагате етикет "леко закривяване".
ако си прочел теорията ми на дадения от мен линк по-долу може би щеше да разбереш , но ще ти го обясня тук още веднъж-според моята теория времето е кръгло като ние можем да виждаме до там докъдето то се закривява като виждаме на хоризонта на земната повърхност до там докъдето той се закривява -при океанската повърхност например, а от там нататък като стигнем до новия хоризонт виждаме още толкова напред или отвъд както го нарече и така нататък докато изминем целия кръг или окръжност ако вървим по екватора примерно -сега разбираш ли ме? като разбира се там закривяването се дължи на други фактори
И какво е новото на тази идея? Подобни неща вече има предложени. Например, в теоретичните разработки за черните дупки се стига до зацикляне на времето при сингулярността, на английски е "closed timelike curve". В други разработки пък, цялата позната ни вселена е голяма черна дупка и сме в нея, което има и следното следствие -- във всяка черна дупка има вселена. Е, като се слеят двете, се оказва, че може да сме в черна дупка и времето да е зациклено (demeque, кръгло) ... ама сме толкова незначителни, че оглеждайки се около нас времето ни изглежда право. И още нещо. Защо се правите аналогия с изчезване зад хоризонта? Т.е. защо предполагате, че времето е изпъкнало-кръгло? Ами ако е вдлъбнато-кръгло? И не виждаме "издигащия" се кораб, защото е над хоризонта на времето, а ние можем да гледаме във времето само напред, не и нагоре? Тъй де, за нас времето е 1 измерение, за да гледаме ту напред ту нагоре ще ни трябват две времеви оси, поне. Заб 1: страницата във ФБ не мога да я намеря - нямам профил там и не знам как би трябвало да изглежда пълния адрес. търсене по името нищо не дава Заб 2: занимавам се с музика, с физиката съм на ниво абсолютен дилетант, моля за снизхождение, ако нещо очевидно не разбирам
ох не знам откъде да почна да ти обяснявам -но само една забележка -във времето можем да гледаме засега май само назад виждайки каква е била вселената назад до около 13 милиарда години , което като разстояние е 13 милиарда светлини години-там около това число се закривява времето и се намира хоризонта на събията около многото черни дупки в различните направления на пространството-това всъщност е дъгата от кръга (окръжността) на времето, която можем да апроксимираме с права линия и зад която не можем да наблюдаваме и според мен тя остава винаги постоянна , колкото и време да минава, всъщност по този начин ние пътуваме по окръжността във времето като си мислим че това е само права линия
Сега на втори прочит (не на ФБ, а на мненията из темата), ако при черните дупки по периферията на видимата вселена се наблюдава ефекта на закръгляне на времето, то какво става с черните дупки, които са ни под носа? и при тях ли има закръгляне и как се получава да е толкова близо до нас? И пак още: видимата вселена не трябва ли да е относително еднаква във всички посоки, т.е. по периферията да не е перфорирана от черни дупки, като луничките по лицето на пипи дългото чорапче, а да е плътно непрекъснато хм. чернодупкие. като си мисля сега за кръглото време, ако гледаме между две периферни дупки ще видим район, който е по-отдалечен, а не би трябвало... уф, дано ме разбираш, че май и аз не се разбирам. спирам с глупостите си преди да ме нашамарят учените от форума
отзад напред -ако гледаме между две периферни черни дупки няма видим район , който е по-отдалечен, защото отдалечавайки се от нас обектите достигат в един момент почти скоростта на светлината и съответно изчезват зад хоризонта на събитията тоеът навсякъде където има материя на подобни разстояния тя се "поглъща" от черните дупки, всъщност тя става невидима за нас на при една определена скорост на отдалечаване и на едно определено разстояние около 13 млд св г, същото се случва и с черните дупки в центъра на по-близки галактики, защото там скоростта също доближава тази на светлината и преминава отвъд нашите способности за наблюдение
"Тази бяла дупка обаче няма конкретни координати" Според мен има. :) и може да бъдат изчислени ако имахме достатъчно данни за някоя черна дупка. Работата е там както знаеш, че "бялата дупка" не е задължително да е в нашето време така, че проблемът ще е да я "позиционираме" в нашето. Знам, че имаш предвид големия взрив (като част от процеса на закръгляне на времето) но аз мисля, че той може да бъде пресъздаден на микро ниво. Понеже енергията в една черна дупка отвъд хоризонта на събитията минава във формата или движението си скоростта на светлината и също, че в нашето време и вселена поне засега не са открити бели дупки то можем не без основание да предположим, че няма различни скорости над тази на светлината а само преминаване на въпросната граница със съвсем малка стойност след което енергията моментално се трансформира и "връща" назад във времето на големия взрив. Друго нещо върху, което си заслужава да се помисли е защо имаме "връщане" 13 млрд. год. назад е на например 25 или 5! Ако скоростта на светлината е 300 хил. км/сек. и енергията със скорост 301 се връща във времето на големия взрив то какво би станало ако можеше да контролираме процеса при преминаването на тази тънка граница. Например 300.05 км/сек. с колко ще върнат назад енергията- с 13 млрд. год. или само със 6.5!? :)
първото нещо за оето имам сигурен отговор е въпроса ти защо е 13 млд години-това е свързано със скоростта на светлината, със нейната стойност-защото квазарите, около които са далечните периферни черни дупки, се отдалечават от нас именно със скорост от този порядък и съответно както във формулата може да се пресметне , така и чисто теоретично, достигайки скорости от порядъка на скоростта на светлината и ускорявайки се все повече те не могат да бъдат вече детектируеми, тъй като за тяхната детекция се използва подобна скорост, на това се дължи и факта че и черните дупки не могат да бъдат детектирани -все едно да детектираш със звук свръхзвуков самолет достигнал и минал звуковата бариера -това просто не е възможнол Аз не мисля че има голям взрив, а че това само така ни изглежда. Идеята ти за микронивото е супер и там може да има страхотни следствия и попадения така като от специалната теория се отива към общата и се слиза на микрониво нопо-подробно няма да стигне мястото тук , защото има лимит до 2000 символа, и все пак числя че антиматерията е материя в микрочерна дупка със време и позиция отвъд хоризонта на събитието
Хммм, не се бях замислял антиматерията как може да се вмести в цялостната картинка. Определено трябва да се помисли по това. Винаги съм считал, че частици с маса в реалното пространство не могат да оцелеят над скоростта на светлината. Вероятно отвъд хоризонта на събитията енергията се трансформира в някакви първични кварки без маса след което в момента на "големия взрив" някаква част от тях се прегрупират в античастици. При всички случаи вярвам (но може и да греша), че антиматерията е форма на частиците само в реалното пространство и не може да съществува при "трансфера" на енергия между една черна и бяла дупка. При всички случаи явно има какво да си говорим с тебе. :)
да:)) за последното си много прав, аз си мислех че като ми написа преди това да се провери теорията на микрониво имаш предвид микрочерните дупки които се образуват в церн и при които се образура именно антиматерия ...тук още трябва да помисля защото признавам тръгнах от макронивото понеже е по-лесно за визуализиране-ще е интересно наистина да се обсъди и задълбочи всичко това, благодаря ти идеята
Според мен ако си представим вселената като многослоеста пространствена триизмерна структура и приемем, че скоростта е отговорна за позиционирането на енергията във времето то масата би трябвало по някакъв начин да е свързана със пространственото позициониране. Понеже пространството бидейки формата на енергията не е хомогенно а относително то първичните кварки в черната дупка прегрупирайки се в масивни частици в началната вселена би трябвало да са зависими от относителността на реалното пространство при позиционирането си в него. По масивни частици е логично да се "образуват" в места с по разредено пространство. Вероятно също има връзка между точната стойност на масивните частици в които се прегрупират споменатите от мен кварки и точната стойност на плътност в някои места на реалното пространство. Предполагам също, че пространството като разширяваща се структура е възникнало непосредствено малко преди "големия взрив" а не заедно с него, иначе как би било възможно да се образува енергия или частици там където няма пространство. :)
в моя модел третирам пространството не като разширяващо се понеже това за мен няма физически смисъл, въпреки че съвременната физика го третира като такова за да го напасне към математическия си модел ... а големия взрив е нещо което само изглежда като такова и не е възможно да е така защото той изглежда като такъв във всяка точка на пространството , а това е невъзможно големия взрив е една голява утопия и илюзия твърде елементарна и невярна-в каято и точка на пространството да се позиционираме би изглеждало че именно там е центъра на големия взрив а това няма как да е така, извини ме за закъснението но бях много заета а и тук не всичко може да се обясни и напише
А дали вселената е триизмерна структура? Може би има повече измерения, но ние не можем да идентифицираме повече от 3...
Написах АКО си представим вселената като такава. Въпреки оскъдните доказателства на мен също ми се иска да вярвам в съществуването на други измерения. Теб например какво те кара да подозираш, че те съществуват!?
Ами като се замисля, че имаме познание под 1 % за структурата, процесите и явленията в заобикалящото ни космическо пространство и особено за дълбокия космос, все си мисля, че няма как да я караме само с 3 измерения. Може и да греша, но смятам, че по-голяма е вероятността да има повече от 3 измерения отколкото вероятността да са само 3.
не са три а са четири тъй като кръглото време дава четвъртото измерение и познанията ни са не 1 а 4 процента за видимата вселена-останалото отвъд е това което не се вижда поради невъзможността да видим липсващата част от кръта
Може би, но ти не казваш защо мислиш така освен за вероятността. Теоретически в нашето измерение ние имаме точно определено (3D)взаимодействие между стринговете. Лично на мен поне за момента тук ми свършва въображението какви други взаимодействия би могло да има. Вероятно някои от измеренията са статични светове променящи се само на цикли в които не съществува време. Също основните сили ако въобще ги има "там" като магнетизъм, гравитация и атомните трябва да са различни откъдето следва, че ако има някакви стабилни макро структури то по всяка вероятност нямат нищо общо със сферата, която е стабилна структура само в нашето измерение. Абе картина на Пикасо виждал ли си! :))
Не нямам доказателства или аргументи. Просто имам такова усещане. Има един много хубав пример, разказан като измислена история в книгата "Космос" на Карл Сейгън. Става въпрос за едно двуизмерно човече и как то би виждало триизмерния свят - ами то просто си го вижда двуизмерен и не може да види в третото измерение, защото самото то е двуизмерно. Сега, казва той, да се поставим на мястото на това човече -ние сме триизмерни и дори да се намираме в 4-измерна или 5-измерна среда ние най-вероятно няма да видим тези допълнителни измерения. Цитирам по памет, не мога да го възпроизведа точно. Та мисълта ми беше - твърде малко познание имаме за много неща дори на нашата собствена планета, какво остава за близкия и далечния космос. Нищо чудно да има и други измерения. Но лично аз нямам научни аргументи за тях.
Открай време учените спорят дали времето е или не е 4-то измерение. Аз лично за себе си все още не мога да взема страна по този въпрос, но сякаш повече клоня, че не е. Чисто физически все пак измеренията са характеристики на пространството, а времето е нещо друго. От друга страна време и пространство са доста тясно свързани и преплетени и смятам, че пътуванията / прескачането от един времеви момент в друг са напълно възможни, а също и комбинираното прескачане от едно време и място в друго време на същото място или в друго време и на друго място. Но това все още не е доказано / открито от науката.
