Най-добрите филми и ТВ сериали могат да ни разплачат или развълнуват по друг начин, но геймингът е този, който "ангажира" по-голяма част от сивото ни вещество, доказа неврологичен експеримент, предава technews.bg.

За целите на изследването, проведено от Brainworks, е използвана играта "Detroit: Become Human" за конзола PlayStation. Според проучването, взможността за промяна на съдбата на героя и сценария като цяло спомага за повишаване на съобразителността и най-вече прави по-интелигентни геймърите.

Резултатите показват, че в сравнение с други видове екранни забавления, необятният гейминг стил подобрява способността за разсъждаване, влияе благоприятно на способността за взимане на решения в напрегнати ситуации и повишава нивата на "добрата химия" или ендорфините в частите на мозъка, свързани с емоциите.

Изследването си поставило за цел да разбере дали любовта на хората към историите от екрана, били те от филми или видеоигри, се поражда от ключови неврологични схеми.

"Искахме да разберем дали мозъкът реагира по различен начин в моменти, когато гледате пасивно филм или сериал и когато играете и всяко ваше решение може да промени изхода на историята", разказва Джеймс Рой, технически директор в Brainworks - лондонска организация за неврофизиологични изследвания, провела проучването.

Учените показали на 25 доброволци две еднакви сцени: eдна напрегната сцена със заложници от "Detroit: Become Human", разработена от Quantic Dream за PS4, където играещият е този, който определя как ще се развие историята; и втора сцена, взета от популярен криминален сериал. Доброволците първо играли и след това гледали филмовата сцена.

В "Detroit: Become Human" играещият контролира андроид, наречен Конър. Той трябва да се опита да спаси малко дете, взето като заложник от друг андроид. Действието се развива в близкото бъдеще, на небостъргач в Детройт.

Във втората фаза на експеримента участниците наблюдавали сцена, в която преговарящ от ФБР се опитва да усмири престъпник, взел за заложници няколко невинни граждани на Пенсилвания.

При провеждане на изследването участниците били свързани с най-новата ЕЕГ техника, чрез която учените следели и отчитали умствената активност. Експериментът показва значително повишение на алфа и делта вълните в мозъка по време на геймплея. Същите се свързват с преценка, концентрация и обработка на информация от емоционални дразнители. Играта успява да ангажира по-голяма част от мозъка, в сравнение с пасивното гледане на филма.

Въпреки че ефектът трябва да се изследва с разнообразен набор от филми, според Джеймс Рой подобни резултати показват, че активното участие в играта, а не просто пасивното наблюдение, повишава нивата на ендорфин, увеличава умствената острота и подобрява "способността за взимане на правилни решения" .

Джоу Хемингс, водещ когнитично-поведенчески психолог, споделя: "Интересно е това, че филмите и телевизията, които често са придружени с емоционално изживяване, всъщност не предизвикват мозъка така, както го стимулира интерактивната видео игра".

Проведеният тест стига до заключението, че човек трябва да изпитва чувства към нещо, за да действа с него разумно и адекватно, какъвто е примерът с "Detroit: Become Human". Без наличието на разтърсващи емоции, които да направляват поведението при гледане на филм или ТВ шоу, т.е. при липса на директна стимулация, реакциите са пасивни, а не про-активни.

Изследването показва, че емоционалното изживяване е това, което променя функционирането на мозъка. Ендорфинът е причина да се чувстваме "в играта". Историите са от съществено значение за човека - ние си спомняме и разбираме по-добре нещо, ако то е част от история. Това означава, че ще се забавляваме още повече, когато самите ние сме сценаристи на историята, която се разгръща пред нас.