Видеоигрите са по-въздействащи от филмите

Видео игрите имат по-голямо емоционално въздействие от други екранни преживявания

Обратно в новината
17-11-2017 20-11-2018

Коментари

е онова, което може да те направи участник в един филм. Т.е. ангажирана страна. Един погед, половин интонация на реална артистка може да направи целия филм и да накара зрителят да е съпричастен. Помощта лема - "Крадецът на праскови".

много ясно, нали е по-интерактивно занимание от гледане на филм. Ай сега, чичко-паричко да прави игрички. С коректен политически възглед. Задълже черни, жълти, лезбита, педерунгели и т.н. Микротранзакцийки и повечко реклами. Бонус - акаунт свързан към Фейсбук или друга социална мрежа. Като ти омръзне, връщаш играта, защото тя е под наем всъщност. През това време получи друга! С два пиксела повече и иновативна функция: чайник, божествен меч или нова марка автомобилни гуми. А, да - ваучър за намаление към франчайза: войниче, тениска с лого и др. И не си мислете да губите тренинг, защото другарчетата ще ви се подиграват колко сте зле.

Та моята баба ми казваше: Едно е знаеш, друго да можеш, а трето и четвърто е да до правиш! Е няма игра без "трето и четвърто"!

При филмите си страничен наблюдател, а в игрите, действащо лице. Разликата е като от 2D до 3D. Даже не става дума за въздействие, а за загуба на реалност. Най-фрапантен пример е за младежи управлявали кола или самолет в игра, които в пълно съзнание обявяват, че могат да го повторят и в действителността, без преди това да са го правили.

При филмите си страничен наблюдател, а в игрите, действащо лице. Разликата е като от 2D до 3D. Даже не става дума за въздействие, а за загуба на реалност. Най-фрапантен пример е за младежи управлявали кола или самолет в игра, които в пълно съзнание обявяват, че могат да го повторят и в действителността, без преди това да са го правили.

При филмите си страничен наблюдател, а в игрите, действащо лице. Разликата е като от 2D до 3D. Даже не става дума за въздействие, а за загуба на реалност. Най-фрапантен пример е за младежи управлявали кола или самолет в игра, които в пълно съзнание обявяват, че могат да го повторят и в действителността, без преди това да са го правили.

При филмите си страничен наблюдател, а в игрите, действащо лице. Разликата е като от 2D до 3D. Даже не става дума за въздействие, а за загуба на реалност. Най-фрапантен пример е за младежи управлявали кола или самолет в игра, които в пълно съзнание обявяват, че могат да го повторят и в действителността, без преди това да са го правили.