50 общински центъра, което прави всяка пета община у нас, не разполагат с достъп до широколентов интернет. Села в Родопите пък нямат и покритие за телефон. Това става ясно от писмо на Националното сдружение на общините до транспортното министерство, под чието ръководство се работи за онлайн свързаността на територията ни, съобщава "Монитор".

"Едва 1% от домакинствата ползват VHCN технологията, която е много под средната стойност за ЕС от 24%. Използването на FTTP мрежи е нараснало до 42%, но не и в селските райони, където се ползва от едва 1% от домакинствата при 21% за ниво ЕС", пише в писмото.

Терминът широколентов достъп означава високоскоростна връзка с интернет, тя пък предполага предоставяне на онлайн съдържание, приложения и услуги. Такава връзка липсва в т.нар. "бели зони", това са предимно села и малки населени места в трудно достъпни райони. Те са разположени в планински, погранични и отдалечени селскостопански региони. Хората, които живеят в тези населени места, не познават възможностите на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), а това предполага и слабо потребление. Затова и интересът от страна на доставчиците е слаб. Но за тези региони достъпът до широколентова инфраструктура е от особена важност, за да могат, ползвайки държавния хибриден облак и споделените ресурси на администрациите, да създават сайтове, да предоставят е-услуги, да отговарят на съвременните изисквания в областта на образованието и здравеопазването, пише още в писмото на НСОРБ.

Това, че определени райони от страната попадат в "цифрова изолация", поставя населението там в неравностойно положение по отношение на обучение, достъп до информация и електронни услуги в рамките на електронното правителство, се казва и в анализа на програмата "Свързана България", по която се финансира прокарването на широколентова инфраструктура с евросредства.

Почти 40% от българското население се намира в селски райони. 72% от хората живеят в населено място, където има поне един доставчик на базов широколентов интернет (>2Mb/s), а 28% без нито един. Едва 35.5% от населението в селските райони имат на разположение връзка със скорост, надвишаваща 100 Mb/s. Едва 40% от населението в тези райони е в "черна" зона, докато съответно 32% и 28% от населението се намират в "сиви" и "бели" зони. В "белите зони" липсва широколентова свързаност, в "сивите" има само една мрежова инфраструктура, а в "черните" са два и повече.

Все още държавните и обществените институции в 191 български общини с общо население над 2 млн. души нямат връзка с държавната опорна мрежа. Информация за широколентовия достъп в страната за 2019 г. по общини сочи, че у нас има 112 "черни" зони, 82 "сиви" зони и 71 "бели" зони.

От 7 364 570 население на страната, по данни от последното преброяване на НСИ, населението в градовете представлява 72,5%, докато в селата е 27,5%. На територията на страната има общо 5047 малки населени места (села), в 116 от тях има повече от два доставчика на интернет, 228 села имат два доставчика на интернет, 708 села имат един доставчик на интернет, а в 3997 няма нито един.

"Най-много населени места без интернет връзка са планински села в Родопите. Там не само няма интернет, хората нямат и телефон, защото няма покритие", коментира председателят на Асоциацията на планинските общини д-р Чавдар Русев.

Той подчерта, че наред с онлайн връзките в тези села няма редовен транспорт, както и ефективно здравеопазване. Според Русев е необходимо да се приеме Национална програма за развитие на планинските региони, в която да се заложат приоритетите, с помощта на които населените места ще имат устойчиво развитие и ще се ползват от съвременни публични услуги.