На ледената луна обаче едва ли ще е възможно да се диша – атмосферата на Диона е 5 трилиона пъти по-малко плътна от въздуха на Земята. На Диона има само един кислороден йон на всеки 11 кубични сантиметра пространство – толкова е плътността на земната атмосфера на 480 км над повърхността – и все пак това е достатъчно, за да може да се твърди, че ледената луна има атмосфера.

Откритието показва, че молекулярният кислород е често срещан в сатурновата система, след като такъв беше открит и в пръстените на планетата и на друг неин спътник – Рея, както и че отделянето му не е задължително свързано с наличието на живот.

Най-вероятният източник на кислородните молекули са радиоактивните частици от Слънцето или други източници, които се разбиват в ледената повърхност на Диона. При подобна бомбардировка кислородът може да се отдели от водните молекули в газообразна форма.

Диона е една от малките луни на Сатурн – диаметърът й е 1123 км. Тя обикаля планетата за 2,7 дни и е отдалечена от нея на около 377 400 км – приблизително разстоянието между Земята и Луната. Диона е открита през 1684 г. от италианския астроном Джовани Касини, на когото е кръстена сондата, засякла кислорода на сатурновата луна.