Оказва се, че „Викинг“ все пак е намерил извънземни микроби на Червената планета. Наличието на соли в марсианската почва отхвърля първоначалните заключения, че пробите са били заразени на Земята. Повторните анализи бяха вдъхновени от откритието през 2008 г. на перхлорати в почвата на мястото, където кацна друг марсоход - „Финикс“, съобщи „Дейли мейл“, цитиран от "Класа".

Учените обаче остават разединени по въпроса доколко неоспорими са доказателствата, че на Марс има живот. Според Кристофър Маккей от изследователския център „Еймс“ на НАСА наличието на органични съединения не означава непременно, че на Червената планета съществуват живи организми.

"Необходимо е да се изпрати микроскоп, който да заснеме бактериите на Марс", категоричен е Джоузеф Милър от университета на Южна Калифорния. Според него обаче откритото до момента означава, че с 99% сигурност на Червената планета има живот.

Бъдещи мисии до Марс биха могли да разрешат този спор. Една от тях е на роувъра „Кюриозити“, който беше изстрелян през ноември. Струващият 2,5 млрд. долара апарат ще изследва повърхността на четвъртата планета от Слънчевата система с набор от десет научни инструмента. Друг апарат, който ще бъде изстрелян през 2016 г., ще търси в марсианската атмосфера метан – доказателство за биологична или геоложка активност.

Признаци за вулканична активност на Червената планета намери сондата „Марс експрес“. Учените, изследвали данните от апарата, са открили стъклени дюни в така наречените тъмни региони на Марс. Според тях стъклото се е образувало при бързо охлаждане на разтопена вулканична лава, подобно на стъклените полета в Исландия.

Русия може да извърши първия пилотиран полет до Марс до 20 години, убеден е президентът на руската авиокосмическа корпорация „Енергия“ Виталий Лопота, цитиран от РИА „Новости“. Според него пътешествието от Земята до Марс и обратно ще продължи около две години, а за всеки член от екипажа ще са необходими 10 кг ресурси дневно.