Смята се, че газови гиганти се сформират в ротиращи газообразни дискове около звезди, които са в ранен етап от живота си, заяви Алън Бос от института Карнеги.

Наблюдения показаха, че подобни на Слънцето звезди преминават през периодични експлозии, които продължават около 100 години и прехвърлят маса от диска към младата звезда, увеличавайки яркостта й. Смяташе се, че експлозиите могат да взаимодействат с процеси, които сформират гигантски планети извън газообразния диск, поясниха учените.

Бос разработил подробни триизмерни модели, които подсказват, че независимо как са сформирани газовите гиганти, те могат да оцелеят след периодични изхвърляния на маса от газообразния диск към младата звезда. Модел, сходен с този на Слънчевата система, остава стабилен повече от 1000 години, докато друг модел, включващ планети, които са сходни с Юпитер и Сатурн, е стабилен повече от 3800 години, се казва в комюнике на Корнелския университет.

Моделите разкриват, че тези планети могат да избегнат възможността да бъдат принудени да мигрират навътре, за да бъдат погълнати от нарастващата протозвезда, или да бъдат изхвърлени извън еволюиращата планетарна система посредством близки срещи между тях. След като се сформират, газовите гиганти трудно могат да бъдат разрушени дори при експлозии на млада звезда, отбеляза Бос.

Търсенето на извънслънчеви газови гиганти установи наличието им край около 20 на сто от подобните на Слънцето звезди.