Астрономите наблюдаваха зашеметяващи полярни сияния на четири най-големи луни на Юпитер - Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

Вижте как изглеждат 4-те най-големи луни на Юпитер >> >> >>

В проучвания, публикувани в The Planetary Science Journal, астрономите успяха да задаващата се сянка на Юпитер, за да неутрализират ефекта на силната слънчева светлина. Така полярните сияния станали видими за телескопите им.

"Тези наблюдения са трудни, защото в сянката на Юпитер луните са почти невидими", каза водещият автор на двете изследвания Катрин де Клеер, планетарен учен в Калифорнийския технологичен институт, в прессъобщение. "Светлината, излъчвана от техните слаби полярни сияния, е единственото потвърждение, че дори сме насочили телескопа на правилното място."

Сиянията са почти 15 пъти по-ярки и са оцветени в по-наситено червено поради по-тънките атмосфери на луните.

На Европа и Ганимед те се появяват и в инфрачервения спектър, което според астрономите е първият път, когато подобно явление се наблюдава в атмосфера на друг свят.

Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система. Всъщност диаметърът й е само с 1000 километра по-малък от този на Марс. Луната е единственият спътник в Слънчевата система, който има собствено магнитно поле. 

Европа е известна с замръзналата си повърхност и наличието на океан от течна вода, а Йо е най-вулканичният обект в Слънчевата система.

На Йо сиянията са с жълто-оранжев цвят. Причината за това е вулканичната активност на луната и изстрелваните в тънката й атмосфера енергизирани частици соли.

Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система и също като Европа и Ганимед разполага с океан от течна вода под ледената си повърхност. За разлика от Ганимед обаче, липсват данни за наличието на горещо метално ядро.

Учените използвали наблюденията на сиянията, за да търсят следи от водна пара в тънките атмосфери на четирите най-големи луни на Юпитер. Те обаче не успели да установят значителни количества от нея.