Учените са изчислили, че в наблюдаваната Вселена съществуват 10 септилиона (10 000 000 000 000 000 000 000) екзопланети. Това заключение е направено на база съществуващия брой звезди и това колко от тях имат планети. Сега астрофизиците поставят тази информация през нова призма. Последните им изчисления предполагат, че ако една екзопланета е "близнак" на Земята, то шансът на нея да съществува живот е 9 пъти по-висок от шанса тя да е "мъртва".

Оказва се, че животът може да е доста често срещан във Вселената.

Данните идват от изследване на професора по астрономия в Колумбийския университет - Дейвид Кипинг. Според него математиката показва, че при подходящите условия развитието на живот е почти сигурно. Това обаче съвсем не гарантира еволюцията му в посока към интелигентна форма.

В анализа си, публикуван в сборника на Националната академия на науките на САЩ, Кипинг използва инструмент от статистиката, наречен байесовски извод, за да изчисли коефициента на съществуването на извънземен живот. Това става въз основа на няколко ключови предположения и съществуващи данни.

Знаем е, че животът се е зародил на Земята малко след нейната поява преди около 4,5 милиарда години. За сметка на това, интелигентният живот се появява доста по-късно.

Първите организми се появяват преди около 3,5 милиарда години. Използването на инструменти за работа става факт след милиарди години на еволюция. Колелото е открито преди малко повече от 5 хиляди години, а едва от 100 години започваме да придобиваме по-точна представа за Вселената, в която се намираме.

На базата на тези факти, Киплинг заключва, че може би за появата на интелигентна цивилизация са необходими около 4 милиарда години, след зараждането на първия организъм. През това време обаче животът трябва да се справи с безброй катаклизми, които могат да заплашат развитието му.

За да анализира проблема, Киплинг изследва 4 възможности: Животът е разпространен и често развива интелигентност. Животът е рядък, но често развива интелигентност. Животът е често срещан и рядко развива интелигентността. И накрая, животът е рядък и рядко развива интелигентност.

Когато прави математически анализ се оказва, че шансовете животът да е често срещан са поне девет пъти по-добри, отколкото шансовете той да е рядък.

Провеждайки същите изчисления, относно възможността за възникването на интелигентна цивилизация се оказва, че тя е доста малка.

Изводът на учения е, че много планети могат да бъдат обитавани, но жителите им не биха могли да са по-вълнуващи от някои бактерии или лишеите по скалите.

"Търсенето на интелигентен живот в светове отвъд Земята в никакъв случай не трябва да се обезкуражава", споделя Киплинг.

Ученият разкрива, че изследването му е релевантно, само ако предположим, че във Вселената се срещат често достатъчно добри двойници на Земята.

С настоящите телескопи учените са установили множество екзопланети, обикалящи около звездите си в зоните годни за живот. При наличието на вода, тя би оставала течна. Въпреки това все още не е ясно колко от тези планети наистина имат вода или атмосфера. Новото поколение космически телескопи може би ще дадат по-добър отговор на този въпрос.