Изоставената секретна база на САЩ в Гренландия

Съоръжението е било скрито под леда и е разполагало със собствен ядрен реактор

Снимка: US Airforce

Изоставената секретна база на САЩ в Гренландия

Съоръжението е било скрито под леда и е разполагало със собствен ядрен реактор

13:44 | 17 януари 2020 | Редактор : Стоян Гогов 10 49640 Снимка: US Airforce

Военното присъствие на САЩ в Гренландия датира от годините на Втората световна война. Там се намира и най-северната въздушна база на Америка, която все още се използва и до ден днешен - авиобазата Туле. Предмет на статията ни обаче е нещо доста по-секретно и все още криещо опасности - тайната база "Кемп Сенчъри".

Началото

Всичко започва през 50-те години на миналия век. Студената война е в разгара си, а Вашингтон решава, че може тайно да инсталира ядрени ракети на самия праг на Съветския съюз. За целта екип от военни и учени провеждат няколко операции, преди да набележат най-удачното за целта място. Местоположението на бъдещата база е удобно избрано - само на 240 километра от авиобаза Туле.

Тъй като Гренландия е територия на Дания, а датчаните не искат ядрени оръжия на своя земя е измислено хитро прикритие. В края на 50-те години започва изграждането на научно изследователската база "Кемп Сенчъри".

Вижте как изглежда базата "Кемп Сенчъри" >> >> >>

Тя става дом на някои от най-добрите западни климатолози. Учените събират проби от леда и заровената дълбоко под него почва. Проучванията предоставят карта на Гренландия за 400 000 години назад. Изготвени са подробни и революционни за времето си климатични модели на Земята. Всичко това обаче е само прикритие.

Проект "Iceworm"

Под маската на важен научен проект военните на САЩ прокопават 21 големи тунели, с обща дължина от над 3 километра под вечният гренландски лед. Те се намират на 15 метра дълбочина, а в някои от тях е монтиран дори влак.Подземията са много широки, като могат да поберат големи машини. Учените и военните пък живеят буквално в бунгала, монтирани в тунелите.

Без знанието и позволението на Дания, американците монтират ядрен реактор, който захранва базата с ток и топлина. Заради малкият АЕЦ "Кемп Сенчъри" няма нуждата от редовни доставки на дизел, студът пък действа като естествен фризер и държи провизиите в максимално добро състояние. На практика при добро зареждане базата може да оцелее години без да бъде посетена от външни лица.

Наред с прокопаването на тунелите и монтирането на ядрения реактор, военните разполагат ракети с ядрени бойни глави, насочени към Съветския съюз. Изградени са дори специални помещения, за съхранение на химически и ядрени токсини.

Плановете на военните били да използват "Кемп Сенчъри" за учебно поле. Пентагонът смятъл да създаде още подобни бази, като построи общо тунели с дължина от 4000 километра, в които да скрие 600 ядрени балистични ракети. Те трябвало да могат да гарантират бърз и изненадващ удар върху СССР, както и да са "последната линия на отмъщението", в случай, че Москва успее първа да унищожи Америка.

Проблемите

Пентагонът смятал да създаде сложна мрежа от тунели и тайни бази върху площ три пъти по-голяма от тази на Дания. Изкопните работи показали, че направата на тунелите в леда било по-лесно, бързо и евтино, спрямо тези в земята. Персоналът от близо 200 души в "Кемп Сенчъри" доказал, че е възможно да оцелее, използвайки питейна вода от разтопения лед и разчитайки на комфортните бунгала в тунелите. Подземната база имала болница, театър и дори църква, които трябвало да гарантират здравните, психологични и културни нужди на персонала.

Въпреки това, се появил неочакван проблем - залата, в която бил разположен ядреният реактор пропаднала. Това станало без изпускане на радиация и щети по портативния АЕЦ. Учените обаче забелязали промени в конструкцията на тунелите. През 1963 година американците решили да изключат реактора. Плановете за направата на мрежа от подземни бази също била дадена на пауза. Оказало се, че леда се движи и предизвиква изменения в конструкцията, които застрашават надеждността на оборудването и дори живота на персонала.

Слухове

През миналия век САЩ и СССР изграждат редица научни бази в най-недостъпните места на планетата - околностите на Северния и Южния полюс. Спекулира се, че базата "Кемп Сенчъри" далеч не е единствена по рода си. Много вероятно е, Москва и Вашингтон да са създали мрежа от тунели под леда на други места в Гренландия или Антарктида. Информацията за тайните проекти на двете държави не винаги е достъпна, но едва ли "Кемп Сенчъри" е прецедент за прикритието на военен проект под шапката на научни изследвания.

Докато Гренландия е особено удобна за САЩ и извършването на удари по СССР, то Антарктида в един момент представлява голям интерес за съветските военни. Това е така, защото в първите години на Студената война Вашингтон съсредоточава радарите си, които биха го известили за ядрено нападение в своите северни части и Канада. Това прави една потенциална атака от юг много по-изненадваща и може би дори неуловима.

СССР изгражда 21 научни станции в Антарктида, а САЩ само 16.

Подобна теза сподели и Путин, когато презентираше едно от новите си супер-оръжия - ядрената ракета "Буревестник". Това стана чрез видеото, което той показа при представянето на ракетата. В кадрите се виждаше, че макар да стартира от Русия, "Буревестник" може да се насочи към Южния полюс, избягвайки противниковите радари по пътя си и след това нанасяйки неочакван и изненадващ удар.

Спекулациите за още скрити под леда тайни бази могат да се правят и на база твърдението, че само един опит е недостатъчен, за да отхвърли една теза. Научният подход изисква провеждането на поне няколко експеримента, които да дадат еднакъв резултат, а средствата за провеждане на подобни "опити" никога не са били проблем за военните на Вашингтон и Москва.

Най-опасната изоставена база

Напълно възможно е "Кемп Сенчъри" да е и уникална - липсват ясни доказателства за други подобни бази. Осем години след началото на проекта "Кемп Сенчъри" била изоставена окончателно. Историята на съоръжението обаче не приключва тук.

Поради характера на гренландския климат и почти вечни минусови температури, американците не отделили особено внимание на това, което оставят в базата. Заравянето на входовете и на някои тунели било счетено за напълно достатъчно. Днес учените обаче са сериозно притеснени. Намиращата се някога под 15 метра лед база би трябвало да се окаже изцяло на повърхността през 2100 година, ако Глобалното затопляне запази темповете си. Това би могло да доведе до екологична катастрофа, заради хилядите литри химическите и ядрени отпадъци намиращи се под леда.