Как изглежда "окото на бурята" от космоса (галерия) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Как изглежда "окото на бурята" от космоса (галерия) 17
Снимка: NASA

Как изглежда "окото на бурята" от космоса (галерия)

НАСА редовно заснема земните урагани и помага за изследването им

| Редактор: Стоян Гогов 3 20531

"Окото на бурята" е област с предимно тихо и спокойно време в центъра на тропическите циклони. Зоната е приблизително кръгла и с диаметър от 30 до 65 километра.

Непосредствено до нея е разположена "очната стена" - пръстен от извисяващи се гръмотевични бури, където времето е най-сурово, а ветровете най-силни. Най-ниското барометрично налягане на циклона се получава в окото му и може да бъде до 15 процента по-ниско от налягането извън бурята.

Вижте как изглежда "окото на бурята" от космоса >> >> >>

Въпреки че "очите на бурята" обикновено са доста симетрични, те могат да бъдат продълговати и неправилни, особено при отслабващи бури. Голямото накъсано око е индикатор за слаб или отслабващ тропически циклон.

Температурата в "окото на бурята" на височина от 12 км често е с 10°C по-висока от тази в циклона, като спускащият се въздух се нагрява чрез компресия.

Формирането на силна буря, последващото й завъртане и разпределянето на въздушното налягане и формирането на "окото" са сравнително известни за учените процеси. Освен това те се наблюдават и на други планети с плътна атмосфера, като газовите гиганти Юпитер и Сатурн.

Въпреки това много аспекти на този процес остават загадка. Учените не знаят защо пръстен от конвекция се образува около центъра на циркулацията, вместо върху него, или защо антициклонът от по-високо ниво изхвърля само част от излишния въздух над бурята. Съществуват много теории за точния процес, чрез който се образува окото: всичко, което се знае със сигурност е, че окото е необходимо на тропическите циклони, за да постигнат висока скорост на вятъра.

Учените от НАСА дълбоко се интересуват от бурите, формирането им и техните "очи". Това е причина те не само да ги изследват подробно от космоса, но и да водят снимков отчет на атмосферните явления.

Как изглежда "окото на бурята" от космоса (галерия) 17

Как изглежда "окото на бурята" от космоса (галерия)

НАСА редовно заснема земните урагани и помага за изследването им

| Редактор : Стоян Гогов 3 20531 Снимка: NASA

"Окото на бурята" е област с предимно тихо и спокойно време в центъра на тропическите циклони. Зоната е приблизително кръгла и с диаметър от 30 до 65 километра.

Непосредствено до нея е разположена "очната стена" - пръстен от извисяващи се гръмотевични бури, където времето е най-сурово, а ветровете най-силни. Най-ниското барометрично налягане на циклона се получава в окото му и може да бъде до 15 процента по-ниско от налягането извън бурята.

Вижте как изглежда "окото на бурята" от космоса >> >> >>

Въпреки че "очите на бурята" обикновено са доста симетрични, те могат да бъдат продълговати и неправилни, особено при отслабващи бури. Голямото накъсано око е индикатор за слаб или отслабващ тропически циклон.

Температурата в "окото на бурята" на височина от 12 км често е с 10°C по-висока от тази в циклона, като спускащият се въздух се нагрява чрез компресия.

Формирането на силна буря, последващото й завъртане и разпределянето на въздушното налягане и формирането на "окото" са сравнително известни за учените процеси. Освен това те се наблюдават и на други планети с плътна атмосфера, като газовите гиганти Юпитер и Сатурн.

Въпреки това много аспекти на този процес остават загадка. Учените не знаят защо пръстен от конвекция се образува около центъра на циркулацията, вместо върху него, или защо антициклонът от по-високо ниво изхвърля само част от излишния въздух над бурята. Съществуват много теории за точния процес, чрез който се образува окото: всичко, което се знае със сигурност е, че окото е необходимо на тропическите циклони, за да постигнат висока скорост на вятъра.

Учените от НАСА дълбоко се интересуват от бурите, формирането им и техните "очи". Това е причина те не само да ги изследват подробно от космоса, но и да водят снимков отчет на атмосферните явления.