Учените 7 години изследвали изригванията на повърхността на тази луна и сега смятат, че са ги картографирали. Проучването изяснява също какви са тези изригвания и на какво се дължат, предаде Сайънс дейли, цитиран от БТА.

Наблюденията са извършени от космическия апарат "Касини" на НАСА. Той изследва планетата Сатурн и луните й от повече от 10 години.

Откакто за пръв път забелязаха гейзерите през 2005 г., учените разбраха, че става въпрос за изригвания. Не бе ясно обаче дали те са свързани с изхвърляне на твърда материя вследствие на триене или с преминаване на течност през цепнатини в лунната повърхност, под която има океан.

Новият анализ с инфрачервена апаратура, който позволи на учените да открият точното местоположение на гейзерите и да ги картографират, даде възможност също да се установи произходът им.

Като използвали чувствителните към топлината инструменти на "Касини", учените направили връзка между гейзерите на тази сатурнова луна и "горещите точки" на повърхността й. Те са прекалено малки, за да са страничен продукт от затопляне вследствие на триене.

"Горещите точки" обаче са с достатъчно големи размери, за да се дължат на изпарения, които минават през цепнатини на повърхността.

"След като получихме тези резултати, си дадохме сметка, че топлината не е в основата на появата на гейзерите, а обратно, гейзерите са причина за топлината", заяви изследователката Каролин Порко от Института за космически науки в Боулдър, Колорадо.

Учените са констатирали също, че гейзерите са свързани с феномен, който не възниква близо до повърхността, а е с дълбоки корени.

Ако гейзерите действително са океански пари, изхвърлени през малки процепи на повърхността, това навежда на мисълта, че "Касини" ще може един ден да събере проби от тези изпарения, без да каца на повърхността на Енцелад.

Резултатите от изследването са публикувани в Astronomical Journal.