Естественият спътник на Земята е с леко сплесната форма. Издутини има както от видимата страна на Луната, така и от невидимата й страна.

Екипът на Иън Гарик-Бетел от Калифорнийския университет в Сан Диего обяснява тази особена форма с т.нар. приливен ефект преди 4,4 милиарда години - ефекта от земната гравитация върху Луната, когато тя е била в "детска" възраст, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Слънчевата система води началото си отпреди около 4,5 милиарда години. Луната вероятно се е формирала вследствие на сблъсък на небесно тяло със Земята, която току-що била формирана.

Според учените първите приливни сили от Земята, която навремето била по-близо до Луната, са затоплили по различен начин отделни зони от лунната кора, когато под нея бушувал океан от стопени скали. Този феномен, общо погледнато, придал леко издължената форма на Луната.

По-късно, когато Луната започнала да изстива, приливните сили деформирали външния й слой и се появили издутини. Този приливен ефект синхронизирал ротацията на Луната около Земята. Затова земляните винаги виждат една и съща страна на Луната.

За да стигнат до тези заключения, учените анализирали топографски данни за Луната, без да взимат предвид големите кратери, които са се появили по-късно.

Астрофизикът Гарик-Бетел поясни, че изследването е вдъхновено от съществуващи в момента процеси на юпитеровата луна Европа. Под ледената й повърхност има течен океан.

Приливните сили на Юпитер затоплят ледения слой на Европа и скулптират формата й. "Много отдавна същото се е случило с Луната", отбеляза Гарик-Бетел. Той е на мнение, че опознаването на формата на Луната ще позволи да си дадем сметка за много геоложки феномени, които са се случили след формирането й. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".