Наистина ли на Слънцето се е отворила гигантска дупка? Не точно.

Процесите случващи се на звездата ни са част от обичайния 11-годишен цикъл

Снимка: NASA/SDO/AIA

Наистина ли на Слънцето се е отворила гигантска дупка? Не точно.

Процесите случващи се на звездата ни са част от обичайния 11-годишен цикъл

10:20 | 7 декември 2023 | Редактор : Стоян Гогов 3 2134 Снимка: NASA/SDO/AIA

Кадри на гигантска дупка, отворила се на Слънцето, обиколиха интернет. Очаквано, информацията бе посрещната апокалиптично. Има ли дупка в Слънцето и трябва ли да се плашим?

Виж още Кои са най-мощните магнитни бури в историята

Вероятно знаете за слънчевите петна, слънчевите изригвания и изхвърлянето на коронална маса.

Слънчевото петно е временно място на Слънцето, където магнитните полета стават доста по-силни. Това води до по-студени, по-тъмни лунички по лицето на Слънцето.

Слънчевите изригвания и коронарните изхвърляния на маса са изригвания, често свързани със слънчеви петна, които са причинени от огромно освобождаване на енергия. Тя е освобождавана от прекъсване и повторно свързване на линиите на магнитното поле и уловената от тях плазма.

Короналната дупка е голяма област, където се отваря слънчевото магнитно поле. За разлика от слънчевите петна тя не може да се забележи във видимия спектър на светлината. В ултравиолетова обаче короналната дупка става видима. Тя е оцветена в черно, защото районът просто е по-студен от околността си. Тъй като в този район магнитното поле е отворено, то слънчевите частици и плазма са "отприщвани" в силен порив.

Да се върнем на кадрите. Изображенията на Слънцето са направени в ултравиолетовия спектър и наистина показват дупка, чиято дължина е 800 000 километра. За сравнение, диаметърът на Юпитер е около 140 000 километра, а на Земята е 12 742.

Короналната дупка в ултравиолетовия спектър и видимите слънчеви петна от 2 декември

Снимка: NASA/SD

Дупката бе обърната към Земята около 2 декември, а слънчевият вятър ни застигна на 4 и 5 декември.

Резултатът бе изключително слаба слънчева буря, чиято сила е оценена между G1 и G2.

Така дупката от кадрите не е точно дупка в Слънцето, а по-студен регион в короната му, породен от отворено магнитно поле. Тя изпуска слънчеви частици в наша посока, но не е заплаха дори за сателитите във висока орбита.

Явлението е нормално за Слънцето. Звездата ни има 11-годишни цикли на понижена и повишена активност.

Този цикъл изглежда се задвижва от или съвпада с магнитните цикли на Слънцето, по време на които слънчевото магнитно поле обръща полярността си и неговите северни и южни полюси разменят местата си.

Това превключване се случва на слънчевия максимум, който се очаква през 2024 г. Именно затова ще виждаме по-големи слънчеви петна, коронални дупки и повече изригвания.

Предишни коронални дупки

Снимка: NASA/SDO/AIA

Настоящият слънчев цикъл вече се оказа много по-силен от първоначално очакваното и ще продължи в този дух. Това доведе до мощни слънчеви бури и причинени от тях полярни сияния, видими и в България.

Но дори този по-силен максимум не е безпрецедентен. Прогнозата за максималния брой слънчеви петна за настоящия цикъл е 173. Това е под средния максимум от 179 и много под рекорда от 285 слънчеви петна през март 1958 г.

Така апокалиптичните прогнози за "гледащото право към Земята "Око на Саурон" са доста далеч от истината. Всъщност вятъра от подобни коронални дупки рядко предизвиква мощна магнитна буря, за разлика от коронарните изхвърляния на маса.

Процесите, случващи се на звездата ни са обичайни и са ни "придружавали" през цялата история на човечеството.