НАСА обяви началото на слънчевия максимум в настоящия цикъл на активност
Очакват се по-чести изригвания
Тази седмица, по време на телеконференция с журналисти, представители на НАСА, Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) и Международната комисия за прогнозиране на слънчевите цикли обявиха официално, че Слънцето е навлязло в период на слънчев максимум в рамките на 25-ия цикъл на активност. Този максимум бележи върха на 11-годишния слънчев цикъл и според учените ще продължи през следващата година, носейки със себе си увеличение на слънчевите изригвания и коронарни масови изхвърляния, които могат да имат различни ефекти върху Земята.
Слънчевият цикъл представлява редовно редуване на активни и пасивни периоди в слънчевата магнитна активност, продължаващи около 11 години. В този процес магнитните полюси на Слънцето си разменят местата, а броят на слънчевите петна и активни региони нараства, което води до по-чести и интензивни изригвания. Тези събития могат да предизвикат геомагнитни бури, които да засегнат земните комуникации, сателити и енергийни мрежи.
"Максимумът в слънчевия цикъл може да не бъде достигнат още няколко месеца или години", предупреди Елсайед Талаат от NOAA. "Наблюдаваме засилена активност, но не можем да предскажем точно кога ще настъпи пикът на тази активност."
Учените все още не разбират напълно какво кара слънчевото динамо да се активира и защо цикълът има такава продължителност. По думите на астрофизика Майкъл Уитланд от Университета в Сидни, Австралия, това е един от "нерешените проблеми в астрофизиката", но учените са се научили да следят признаците за активността на Слънцето чрез наблюдение на слънчевите петна и изригванията.
По време на този период на повишена активност Земята може да бъде засегната от изхвърляния на коронарна маса - големи облаци заредени частици, които при сблъсък с магнитосферата на Земята предизвикват геомагнитни бури и явления като полярни сияния. Макар че тези явления са впечатляващи за наблюдателите, те могат да представляват значителен риск за сателитните системи, авиацията и енергийната инфраструктура. Пример за това е прекъсването на късовълновите радиокомуникации по време на силни изригвания, както и увеличеният риск за здравето на астронавтите и пилотите на височинни полети.
Изригване с магнитуд Х9.0, наблюдавано в началото на октомври, беше едно от най-силните през този цикъл, но все още не най-мощното в историята на наблюденията. Докато повечето хора на Земята няма да изпитат директни ефекти от тези събития, засилена слънчева активност може да доведе до потенциални прекъсвания на важни комуникационни и енергийни мрежи.
Макар да съществуват доказани инженерни решения за справяне с ефектите от геомагнитните бури, учените предупреждават, че много от тях не са подготвени за изключително силни събития, които в миналото са предизвиквали мащабни щети. Такива явления като Карингтънското събитие през 1859 г. показват, че човечеството трябва да бъде подготвено за внезапни екстремни изригвания.