На 24 декември 1968 г. по време на мисията на "Аполо 8" астронавтът Уилям Андерс прави една наистина вълнуваща снимка. Кадърът улавя изгревът на Земята от лунна орбита.

Цветното изображение на Андерс беше предшествано от грубо черно-бяло растерно изображение от 1966 г., направено от роботизираната сонда Lunar Orbiter 1, първият американски космически кораб в орбита около Луната.

Петдесет години след като направи снимката, Уилям Андерс отбеляза: "Ние тръгнахме да изследваме Луната и вместо това открихме Земята."

Оттогава досега доста сонди и астронавти са се опитвали да заснемат изгрева на Земята от космоса.

Вижте как НАСА засне изгрева на Земята от космоса >> >> >>

Изгревът на Земята, наблюдаван от повърхността на Луната, би бил доста различен от изгревите на Луната, гледани от Земята.

Тъй като Луната е приливно заключена със Земята, едната страна на Луната винаги е обърната към Земята. Тълкуването на този факт би накарало човек да вярва, че позицията на Земята е фиксирана върху лунното небе.

Тъй като пълният цикъл на либрация отнема около 27 дни, изгревите на Земята са много бавни и са необходими около 48 часа, за да изчисти диаметъра на Земята.

По време на едномесечната лунна орбита, наблюдател допълнително би станал свидетел на поредица от "земни фази", подобно на лунните фази, наблюдавани от Земята.