Сондата BepiColombo засне Меркурий от едва 295 километра на повърхността на планетата. Снимките показват свят, обхваната от екстремни условия, разкривайки детайлни изгледи на кратери във вечна тъмнина и техните ръбове, изложени на безкрайна дневна светлина. Смята се, че в тези сенки се намира слой лед, който съхранява улики, които могат да ни помогнат да разберем по-добре миналото на Меркурий и потенциално неговото бъдеще.

"През следващите няколко седмици екипът на BepiColombo ще работи усилено, за да разкрие възможно най-много от мистериите на Меркурий с данните от това прелитане," заяви ученият от Европейската космическа агенция Герайнт Джоунс по време на годишния брифинг на агенцията на 9 януари.

След приключване на серията гравитационни маневри, мисията ще влезе в следващата си фаза, подготвяйки се за събиране на данни през 2027 г.

Вижте снимките на BepiColombo >> >> >>

"Основната фаза на мисията на BepiColombo може да започне след две години," обясни Джоунс, "но всичките шест прелитания около Меркурий ни предоставиха безценна нова информация за тази малко изследвана планета."

Меркурий е особен свят. Едва малко по-голям от нашата Луна, той обикаля около Слънцето на средно разстояние от около 58 милиона километра.

Излъскан от радиация и ерозирал от слънчевия вятър, атмосферата му е тънък слой газ, който постоянно се регенерира, докато метеорити и плазма разрушават повърхността му.

През деня температурите могат да достигнат 430 градуса по Целзий, докато в сенчести пукнатини и преди изгрев стойностите падат до -180 градуса.

Под повърхността се крият загадки, които можем само да предполагаме: механизми, отговорни за мистериозно магнитно поле; богати залежи на въглерод, вероятно във формата на дебел слой диаманти; или активност, която кара планетата бавно да се свива.

Изстреляна през октомври 2018 г., мисията BepiColombo цели да събере данни за магнитното поле, газовата екзосфера и повърхностните характеристики на Меркурий, които могат да обяснят тези особености.

По пътя си камерите на мисията изпращат зашеметяващи изображения не само на повърхността на най-близката до Слънцето планета, но и на облачните слоеве на Венера.

Сред тези последни изображения астрономите идентифицират свят, потъмнял с времето, но понякога подмладяван от катастрофални удари и история на вулканични изригвания.

В едно от изображенията е видима структурата Nathair Facula, която показва следи от най-голямото известно вулканично изригване на Меркурий, маркирано от отвор с диаметър около 40 километра.

В близост се намира кратерът Fonteyn, който блести със сравнителна младост, формиран само преди 300 милиона години.

През 2026 г. трансферният модул на BepiColombo ще се върне към Меркурий, за да освободи орбитърите на ЕКА и Японската агенция за космически изследвания (JAXA). Те ще прекарат 2027 г., събирайки данни от различни височини и ориентации над планетата.

Нито един от тях няма да се доближи на по-малко от 480 километра до повърхността, което прави тези изображения най-близките визуализации на Меркурий, които ще видим в близко бъдеще.

Въпреки това, нашата картина на този адски свят е на път да стане много по-детайлна, когато BepiColombo започне основната си работа.