Първият румънски космонавт: Полетът на Георги Иванов в Космоса беше героичен (снимки)

Две години след българина към звездите полита и Думитру Прунариу, който остава далеч от Земята почти 8 дни

19:22 | 22 април 2024 | Автор: Мартина Ганчева, БТА 19 8958

Полетът на Георги Иванов в Космоса беше героичен. Това заяви за БТА Думитру Прунариу - единственият гражданин на Румъния и друга балканска държава, освен предшествалата я България, извършил полет в космическото пространство.

Още по темата

"Георги Иванов - първият, който полетя от нашата група, имаше по-малко време за подготовка, но го използва много интензивно. За него подготовката беше много трудна, защото за много кратко време трябваше да усвои много неща. Големият проблем беше, че космическия кораб малко му изневери. Имаше неизправност и всички стояхме с буца на гърлото, очаквайки да видим как ще приключи. Но историята направи така, че Георги Иванов да остане първият български космонавт, въпреки че не успя да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", спомня си Прунариу.

Две години след Георги Иванов, на 14 май 1981 г., той става първият и единствен румънец, полетял в Космоса.

Думитру Прунариу даде специално интервю за БТА непосредствено преди официалното представяне на новия брой на ЛИК "Българската следа в Космоса"., което се проведе днес (22 април) в София и в 36-те пресклуба на Агенцията в страната и чужбина.

Господин Прунариу, вие сте първият румънец, полетял в Космоса. Прекарвате там 7 дни, 20 часа и 42 минути. Опишете ни какво беше да изследвате Вселената сред звездите и по-близо до Бог?

- Много внушително звучи "сред звездите и по-близо до Бог". Истина е, че когато изчезне земната гравитация, за девет минути се завърташ около Земята с 208 000 км/ч. Сензационно е, наистина. Емоциите са големи. Не толкова защото може да се случи нещо лошо, а защото разбираш, че това, което реализираш, е премиера - и за теб, и за твоята страна.

Готвили сте се три години за първия си космически полет. Черпихте ли вдъхновение от опита на българския си колега и приятел Георги Иванов? Кога и как се запознахте?

- Запознахме се в "звездното градче" през март 1978 г., когато всички от втора група на програмата "Интеркосмос" се срещнахме там, на територията на руските космонавти. Получихме апартаменти, живяхме със семействата си там, опознахме се много добре. Съпругите си сътрудничеха помежду си. Всяка се учеше да готви ястие от друга държава на нашите колеги. Нашите кухни са много близки. И някак си се разбирахме. Истината е, че Георги Иванов, първият, който полетя от нашата група, имаше по-малко време за подготовка, но го използва много интензивно. За него подготовката беше много трудна, защото за много кратко време трябваше да усвои много неща. Големият проблем беше, че космическия кораб малко му изневери, ако мога така да се изразя. Имаше неизправност и всички стояхме с буца на гърлото, очаквайки да видим как ще приключи този космически полет. Беше героичен космически полет. Eфективен. И двамата космонавти - Георги Иванов и Николай Рукавишников, минаха през някои много трудни моменти, изключително напрегнати, в които не знаеха дали ще се върнат цели на Земята. Но историята направи така, че Георги Иванов да остане първият български космонавт, въпреки че не успя да се скачи с орбиталната станция "Салют-6". Ние продължихме да се радваме на неговия изключителен опит, когато продължихме с нашата подготовка.

Байконур (14 май 1981) Международният екипаж на космическия кораб "Союз-40" с командир Леонид Попов (вдясно) и космонавтът изследовател Думитру Прунариу заснети преди полета

Снимка: ТАСС-ФИ-БТА

Представете си, че Георги Иванов е до вас в момента. Какво ще му кажете?

- На първо място го поздравявам за годишнината от полета му в Космоса. Познаваме се с него, със съпругата му, с децата. Ще започнем да си говорим за семействата. Какво се е случило в живота ни. Той е по-възрастен от мен и през последните години по-рядко участваше в международните дейности, свързани с космонавтите. Ние имаме асоциация за изследване на космическото пространство, в рамките на която се срещаме всяка година. Около 80-90-100 астронавти-космонавти със семействата. Георги не участва в последните конгреси, но бих му разказал какво правят нашите общи приятели. И тези отвъд Океана, и тези от Европа, и от Изток. Във всеки случай връзката ми с него е много директна, приятелска. Сякаш винаги сме се познавали.

Байконур (14 май 1981) Международният екипаж на космическия кораб "Союз-40"

Снимка: ТАСС-ФИ-БТА

Могат ли България и Румъния да си сътрудничат в сферата на космонавтиката?

- Биха могли, разбира се. Да не забравяме, че в периода, в който ние летяхме в Космоса, когато съществуваше програма "Интеркосмос", Българската академия на науките и няколко румънски инстиути за изследвания си сътрудничеха помежду си. Сътрудничества в различни области, свързани с космическото пространство - като започнем от изследвания, свързани с човешкото поведение, медицина, космически операции и се стигне до космически технологии, употребата на определени апарати. Такива неща съществуваха. Сега по-голямо сътрудинчество има в рамките на Европейската космическа агенция. И разбира се за определени специфични проекти бихме могли да станем партньори.

Думитру Прунариу

Кадър: БТА

Знам много добре как еволюира космическата дейност на България, още от полета на Георги Иванов, след това полета на Александър Александров. Често съм посещавал България. Срещал съм се със специалисти от БАН, някои от тях за съжаление вече не са между живите. Срещал съм се дори с президента на България в рамките на един конгрес преди много години и му казах, тогава България още не се беше ориентирала към Европейската космическа агенция, тепърва се възстановяваха някои неща, свързани с научни изследвания, и му препоръчах България да стане член на Европейската космическа агенция и да развиваме заедно, на европейско ниво, програми. И сега на заседанията се срещаме с нашите български колеги, много по-млади от мен, но пък аз допринасям с опит. Те са част от определени структури, които промотират на международно ниво интересите на България, включително в сферата на изследванията и космическата индустрия.

Съветският космонавт Леонид Попов (вдясно) и космонавтът- изследовател Думитру Прунариу заснети пред паметника на Юрий Гагарин в Звездното градче

Снимка: ТАСС-ФИ-БТА

Споделихте, че сте били в България. Какво ви хареса най-много?

О, много е трудно да кажа. На първо място хората, ако трябва да съм искрен, защото са много трудолюбиви, много приличат на нас. Имаме обща история, общи традиции, общи ястия. И шопската салата я предпочитам в България, а не в Румъния (смее се). Отвъд това, моите синове например ходеха често на ски в България. Не ходеха в Пояна Брашов или в други части на Румъния, ходеха в България. Неведнъж съм ходил на Черно море в България на почивка. На Албена. Много пъти минавам границата, само за да хапна в някой добър ресторант в България, на крайбрежието на морето.

/Продължението на интервюто следва на 23 април/

ИЗБРАНО