Поредно проучване разкрива рисковете от впръскване на аерозоли в атмосферата

Геоинженерството може да нанесе повече вреди от затоплянето на планетата

12:20 | 9 април 2024 | Редактор: Стоян Гогов 3 1599

Ситуацията с клима става все по-притеснителна, което увеличава призивите за директни технологични намеси. Проучване след проучване обаче установява, че залагането на геоинженерство носи своите опасни рискове.

Виж още В небето над Сан Франциско проведоха таен тест по геоинжeнерство

Ново изследване предупреждава за опасностите от разпръскването на сулфатни частици в атмосферата, в опит за намаляване на количеството светлина, стигащо до планетата.

Ако впръсканите частици не се окажат в правилната позиция, те могат да причинят допълнително затопляне и дори по-лоши климатични аномалии.

"Ние открихме, че някои вредни ефекти от тази впръсквания са с подобна величина на тези от самото изменение на климата в някои региони", пишат в статията си атмосферният учен от ETH Zürich Елия Вундерлин и колеги.

Екипът използва климатични модели на аерозолна химия и микрофизични принципи, за да симулира поведението на сулфатни аерозоли, ако те трябва да бъдат инжектирани в стратосферата над екваториалните ширини.

Преди това екваторът беше идентифициран като целево място, тъй като аерозолите ще останат най-дълго време високо в стратосферата именно там.

"Ние потвърждаваме, че с увеличаване на количествата на инжектиране, ефективността на охлаждане ще намалее", пишат изследователите.

Техните резултати разкриват, че след като нивата на серни частици в атмосферата достигнат ново равновесие две до три години след предложеното инжектиране, може да се постигне охлаждане на планетарната повърхност от около 1 °C.

Въпреки това ще има силно нагряване в долната тропическа стратосфера, благодарение на сулфата, поглъщащ топлината с дълги вълни, която се излъчва от земната повърхност.

Ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават и през това време (всичко сочи към този сценарий), климатичните системи в северното полукълбо ще станат по-екстремни през зимата, променяйки начина, по който цели два атмосферни слоя, стратосферата и тропосферата, взаимодействат.

"Ние показваме, че това нагряване значително влияе на меридионалния температурен градиент в стратосферата, като по този начин променя зоналните ветрове, озоновия слой и транспорта на водни пари от тропосферата", обясняват Вундерлин и екипът, "дори причинявайки по-големи аномалии от ненамалените парникови газове емисии."

Нещо повече, увеличаването на аерозолните концентрации в стратосферата може да тласне движението на атмосферните химикали (включително аерозолите) към двугодишен вместо годишен цикъл.

Последствията от такава промяна на цикъла биха имали огромни, а тежките наводнения в Европа - доста по-вероятни.

Според екипа някои аерозолни частици, може да нямат този ефект. Например диаманти, защото те няма да абсорбират топлината на повърхността на Земята, или калциат, който няма да пречи на озоновия слой.

"Въпреки това, те могат да създадат други (неизвестни) предизвикателства, които трябва да бъдат допълнително проучени", предупреждават те.

Техните констатации допълват нарастващия списък от изследвания, подчертаващи рисковете от принудително геоинженерство, които включват загуба на повече от озоновия слой, промяна на глобалните модели на дъжд и допълнителни смущения в екологичните системи.

Като алтернатива, един тип геоинженерство крие много по-малък риск и гарантира ползи. Възстановяването на местните екосистеми има огромен потенциал да спомогне за стабилизирането на нашия климат, без да въвежда такива екстремни рискове и неизвестни.

Тази опция е без вреди, много по-евтина е и има гарантирани ползи. Въпреки това тя не привлича толкова много внимание и финансиране.

Изследването на учените от Швейцария е публикувано в Geophysical Research Letters.

ИЗБРАНО