Сергей Корольов - човекът, който овладя Космоса
На днешния ден преди 114 години се ражда човекът, който създава първите пилотирани ракети
Сергей Корольов е име белязало космонавтиката. Ракетният инженер създава първата пилотирана ракета, изпратила Юрий Гагарин в Космоса. Днес е 114-тата годишнина от рождението на Сергей Корольов, а това е идеален повод да си припомним кой е той.
Начало
Сергей Корольов в един от своите глайдери в края на 20-те на миналия век
Снимка: WikimediaРоден в град Житомир, от малък Корольов има големи интереси в математиката. Годините на Руската революция са доста тежки за Сергей, който се разболява от тиф и страда от недохранване в кризисните години на гражданската война в страната. Това обаче не пречи на младото момче да мечтае за полети в Космоса. Фактът, че започва да учи в дърводелско училище му дава знания, благодарение на които създава планер още на 17-годишна възраст.
Талантът му е забелязан и скоро той започва да участва по-активно в разработките на самолети и глайдери. Въпреки това не е приет в училището за пилоти. Междувременно чупи и две ребра при полет със създаден от него глайдер.
През 1926 година Корольов се записва в специален курс за авиоконструктори в Техническия университет в Москва. Там се запознава с друг легендарен руски конструктор - Андрей Туполев, който е негов преподавател.
След университетът Корольов започва да се занимава със създаване на самолети и е главен инженер на бомбардировача ТБ-3 - първият в света четиримоторен самолет със свободноносещо крило.
В началото на 30-те Корольов започва да изучава ракетните двигатели и се запознава с още една легенда - Валентин Глушко, който по-късно създава първите ракетни двигатели с течно гориво в СССР.
Сибир
Сергей Корольов е осъден и изпратен в най-северните части на Сибир
Снимка: WikimediaДо средата на 30-те години на миналия век съдбата изглежда се усмихва на Корольов. Той има семейство, ражда му се и с дъщеря. Работата му по създаването на ракети, също го удовлетворява, като той се надява един ден да осъществи полет в Космоса.
Чистките на Сталин обаче не подминават младия учен. Началниците в научния институт натопяват талантливия Корольов. Те правят това и с Глушко. Учените са обвинени в саботаж, които след измъчване от НКВД те признават. Дадена им е смъртна присъда.
Разправата с талантливите учени води до стагнация в ракетния институт. Избухва Втората световна война, а данните на съветското разузнаване сочат, че Германия разполага с изключително напреднала ракетна технология.
В ГУЛАГ Корольов има16-часов работен ден в най-лошите възможни условия
Снимка: WikimediaТака през 1939 Берия лично отменя смъртните присъди на Глушко и Корольов, като вместо това ги праща в известния от "Колимските разкази" на Варлам Шаламов лагер на ГУЛАГ в най-североизточните части на Сибир.
Студът, оскъдната храна и тежкият продължителен труд в мините оставят белези по тялото на ракетния учен, който започва да страда от множество хронични болести, които го приближават все повече към смъртта.
В края на 1939 година присъдата му е намалена на 8 години, а той е изпратен в специален лагер за учени. Там Корольов може да работи по военни проекти и да използва своя умствен капацитет, вместо да копае злато край река Колима в най-отдалечените части на Сибир.
Научният лагер го сблъсква с множество негови познати и приятели, голяма част от които са натопени без реални причини от по-малко талантливи колеги и кариеристи пред Сталин. В лагерът е и самия Андрей Туполев - водещият конструктор на тежки самолети в СССР.
По време на Втората световна война Андрей Туполев, Сергей Корольов и Владимир Петляков създават бомбардировачите Ту-2 и Пе-2, докато са затворени в лагер. Към края на войната Корольов и Глушко започват работа по ракетни двигатели и ракети.
Р-1 е копие на V-2, но следващите разработки сериозно се различават от немската ракета
Снимка: WikimediaПрез 1944 година изтича присъдата на Корольов, но той е отделен от семейството си, а обвиненията срещу него не са свалени. Така ученият живее в постоянен страх за съдбата си. Той обаче завършва Втората световна с чин полковник, а знанията му се оказват решаващи за бъдещето на СССР.
Победата над Германия води до усилена битка между САЩ и СССР за немските учени и техните проекти. Вашингтон успява да се сдобие с изключително талантливия Вернер фон Браун, който по-късно отвежда американците на Луната със своите ракети. Макар паят за СССР да е по-малък, експертизата на Корольов се оказва ключова в проучването на планове и разговорите с пленени германски учени.
Р-7 е ракетата, която превръща човечеството в космическа раса
Снимка: WikimediaПрез 1947 Съветският съюз успява да създаде реплика на ракетите V-2, която е наречена Р-1. Така започва балистичната програма на СССР, оглавена от Корольов.
През 1957 година руският учен успява да създаде Р-7 първата междуконтинентална балистична ракета, способна да носи атомна или водородна бомба.
Вижте как изглежда първата междуконтинентална балистична ракета >> >> >>
Това постижение, заедно със смъртта на Сталин носят пълна рехабилитация на Корольов.
Космическата експанзия
Ракетата "Восток" на Корольов изпраща Юрий Гагарин в Космоса
Снимка: РоскосмосСъздал изключително мощната ракета Р-7, Корольов е убеден че може да изпрати товар в орбита или дори до пътешествие до друга планета. Така започват разработките на първите ракети, които нямат военно приложение.
Студената надпревара разпалва космическото състезание между СССР и САЩ. Новият лидер на Съветския Съюз Никита Хрушчов се превръща в убеден привърженик на ракетите, а Корольов в най-силния му коз. Двамата поддържат добри взаимоотношения и заради ролята на Хрушчов в приключването на сталинизма и неговите мракобесни репресии.
Така Корольов получава зелена светлина да започне да се занимава с космически разработки.
В рекордно кратък период следват изстрелването на първия сателит - Спутник, първите живи същества в Космоса и първия полет на Човек в Космоса - този на Юрий Гагарин.
Корольов и Гагарин преди историческия полет към Космоса
Снимка: Mil.ruОсъществен е и първия полет до Луната, както и първата фотография на обратната страна на естествения ни спътник.
Какво знаем за първите пилотирани мисии в Космоса на СССР и САЩ >> >> >>
Междувременно за Корольов се знае изключително малко, а космонавтите помнят първите си срещи с този "малко известен" човек.
Успехът на СССР в първата част на космическата надпревара го поставят в по-добра позиция да осъществи и първия пилотиран полет до Луната.
Двигателите на Н-1 еволюират в РД-180 - най-мощният четирикамерен ракетен двигател, който се ползва днес от НАСА
Снимка: WikimediaТози проект поставя Корольов под голям стрес. Той разработва ракетата Н-1, която трябва да закара космонавтите на Луната. Тя обаче се оказва твърде сложна и експлодира на тестовата площадка. Пришпорените срокове не дават време на съветските учени да тестват двигателите преди полет - една от основните причини САЩ да спечели надпреварата към Луната. Корольов е в лоши отношения и с ракетния учен Владимир Челомей, защото СССР решава да изправи двамата пред съревнование, вместо да обедини знанията им. Отношенията между Корольов и Глушко също се влошават.
Стресът, влошеното от престоя в ГУЛАГ здраве водят до първия инфаркт на Корольов през 1960 година. Така през 1966 година Сергей Корольов умира. Съветската космическа програма губи най-големият си учен и организатор, което също е фактор в загубата на космическата надпревара.
На практика Москва сама се прострелва в крака, тъй като е изпратила огромна част от най-добрите си учени в Сибир. Макар и по-късно да ги освобождава и реабилитира, то чистките на Сталин оказват голяма следа въру тяхното здраве и психика.
Корольов е напрегнат преди всеки ракетен старт, като постояно следи дали всичко е изрядно в системите
Снимка: Роскосмос"Хлопнут без некролога", е един от често повтаряните реплики на Корольов, който се превръща в изключителен песимист и циник след престоя си в Сибир. Знае се, че животът на Корольов е бил доста аскетичен, а той стоически понася ударите на репресивния апарат. Въпреки големите си успехи, ученият смята, че бъдещето на човечеството едва ли ще бъде особено добро.
Той посвещава големи усилия в обучението на ново поколение от съветски ракетни учени, а резултатът от това е създаването на космическата совалка "Буран", ракетата "Енергия" и първата космическа станция с постоянно човешко присъствие - "Мир".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}