Първите пилотирани ракети на САЩ и СССР (снимки)
На какво са летели Юрий Гагарин и Джон Глен в космоса
Знаем много за първия човек, обиколим нашата планета от Космоса - Юрий Гагарин и сме по-малко запознати с историята на първия американец, направил орбита около Земята - Джон Глен, който излита в космоса почти година по-късно. Най-малко обаче знаем за ракетите, с които са осъществени тези исторически полети. Именно с тях ще ви запознаем в редовете по-долу.
Вижте как изглеждат първите пилотирани ракети на САЩ и СССР >> >> >>
СССР и ракетата "Восток"
Полетът на Юрий Гагарин е осъществен чрез ракетата "Восток". На практика тя е модификация на първата в света междуконтинентална балистична ракета Р-7 "Семьорка". Разработката ѝ стартира през 1953 година, а значението ѝ меко казано е историческо. То обаче е много повече цивилно, отколкото военно. Докато обемната ракета, непригодна за изстрелване от силози е пенсионирана от армията в края на 60-те, то именно тя стои в основата на ползваната и до днес ракета "Союз".
Главният дизайнер е Сергей Корольов. Ракетата е с три степени, а конфигурацията и доста любопитна. Първата степен има ядро, задвижвано от двигателя РД-108. Към нея има 4 спомагателни ускорителя, задвижване от РД-107. Днес подобрена версия на същите двигатели се ползват от "Союз-ФГ".
Втората степен се задвижва от РД-108, а третата от РД-0109. Всички двигатели използвали смес от керосин и течен кислород. Революционно било, че ракетата може да извършва различни маневри - заради това тя става за полети в космоса и за точно нанасяне на удар по земята.
Височината на "Восток" е 34 метра. Общата маса - 290 000 кг, а на ниска околоземна орбита "Восток" може да доставя товар от 4 725 килограма.
САЩ и ракетата Atlas LV-3B
Американците също залагат на ракета, оригинално разработвана с военни цели. Проектът стартира в началото на 50-те и дава първия си плод през 1959 година, когато САЩ се сдобива със своя междуконтинентална балистична ракета - Atlas. На нейна база е създадена и пилотираната версия, управлявана от Джон Глен.
НАСА обаче се сблъсква с трудности. В началото има много неуспешни тестове и дори взривявания на ракетната площадка. Трансформацията на военната ракета в цивилна върви по-бавна от очакваното. Това кара инженерите да се върнат на чертожната дъска през 1961 година. Според НАСА ракетата би могла да осъществява безопасни полети едва в началото на 1962 година. Така САЩ губи първия етап на космическата надпревара от СССР.
Няма информация за главния дизайнер на ракетата, като се знае само, че тя е дело на колектива в Convair Division, собственост на General Dynamics.
Atlas LV-3B е само с една степен, подпомагана от един ускорител. Основното ядро се задвижва от един двигател Rocketdyne XLR-105-5, а буустерът има два агрегата Rocketdyne XLR-89-5. Горивото е смес от самолетен керосин и течен кислород.
Atlas LV-3B е висока 28.7 метра. Общата маса е 120 000 кг, а на ниска околоземна орбита Atlas LV-3B може да доставя товар от 1 360 килограма.
Любопитен факт е, че днес ракетата Atlas LV-3B е еволюирала в Atlas V. Последната все още се използва от научни мисии на НАСА, а първата ѝ степен се задвижва с руските ракетни агрегати РД-180. Именно чрез Atlas V ще излетят американските астронавти, ползващи капсулата на Boeing - CST-100 Starliner. Това се очаква да стане в края на 2020 година или началото на 2021 г.